Стършели над българския кошер
Христо Слави Рачев
Когато Бойко Василев реши да се пъхне в чепиците на класен журналист призван да информира обществото, виждаме че се справя блестящо. Зададе въпроси на президента Радев, които българите подвикват на телевизора. Пропусна няколко, които друг президент, очевидно знаещ правата и задълженията на тази институция, изреди подробно. Бойко Василев показа журналистическо умение. Радев бе поставен в режим на обяснение за доста от гафовете, които извърши.
Всеки придобил власт дължи отговори на обществото. Проблемът възниква, когато няма кой да ги зададе.
Няколко думи за технологията на подобни интервюта и какво се крие зад дуо спектакъла, аз питам ти отговаряш. Отдавна са изследвани психологичните ефекти и различните реакции на аудиторията от агресивно зададени въпроси или умилкващи въпросчета с конформистка благост. Ще се изненадате, но когато въпросите са изобличаващи и устата на президента пресъхне до невъзможност да артикулира думи като социализъм, корупция, злоупотреби и звучат като: солизъм, коруция и злотреби, симпатиите на аудиторията са на притиснатия в ъгъла. В Панорама от петък 13 т.м. беше проведен опит предизборно да се изшлайфа една отваряща се шупла в агресивния образ на президента, боксирането му във въздуха и поведение на системен нарушител на правата и отговорностите на президентската институция. Приликата на президентската двойка с работник и колхозничка хванали сърп и чук, които се въртят в началото на всеки съветски филм е очевидна за онези, които помнят. Усещането че Радев и Йотова са клонинг на “шапката” на Мосфилм е непреодолимо. При това напълно достоверно.
Предстоят избори, внушават ни, че Радев е добър човек. Успеят ли, става избираем. Вече го мажат с пуцинг, лъскат имиджа му, но отдолу отново и отново изскача същото лице с леко сащисан миши поглед. Изчезна президентшата и нейните тоалети.
Българският народ отказва да се ваксинира. По същата причина отказва да разбере чии проект са президентската двойка и кой е сценаристът в безкрайните серии на Мосфилм.. Дългият престои в социалистическата марината не е подобрила, нито овкусила битието ни, наопаки разсипала е икономиката и здравия ни разсъдък. Ще се окаже нещо по-лошо и преди това бедствие сме си били доста див и опък народ.
Ето, последните години с помощта на богаташи и комедианти успяха да опушат българския кошер и да припяват мат, мат мат... Много от работливите пчели излетяха в странство да работят за себе си и благото на други народи.
Ние пък видяхме как трябва да се държи един журналист от европейска класа. Хем да напада, хем да обслужва властта. Интелигентно учтив и безпощаден. Трудна професия, бързо износва. Всички, които познават психологичните афекти след дълго втренчване в екрана, как рикошират в главите на умствено изостанали народи, мигновенно разбират, че:
се правят опити да завиват президента с овча кожа.
Но ние помним как се изпусна в Парламента при встъпване в длъжност: “Имате още една седмица...” Виждаме какви стършели се роят около и в президентството. Затова е притихнал. “Работникът и колхозничката” хващат без много шум важни капии на ключовите позиции в държавата. Не е тяхна работа, но ги хващат. Тих преврат, но внимават да не настъпят някоя съчка, че ако изпука и тоз народ се събуди от мъртвешкия си сън, тогава ще разберат ужаса на Остап Бендер, подгонен от разгневените тълпи в село Новое Васюки. Ще разберат и друго, като парализират полицията няма кой да ги защити. Нас отдавна са ни зарязали. Тълпите ще рушат, а според Рашков, полицаите могат само да медитират на върха на носа си. С раздадените палки ще се почесват по гърба. Че в полицията има затлъстели тиквеници, които трябва да бъдат млатени със същите палки и изхвърлени на улицата, не ми го обяснявайте точно на мен.