unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

469 Посещения

Таран, Касапско хоро, Българският президент е ...

Интересни Времена

                                                                                                              Таран

 

 

 

29177100 1716976888361943 8252352520471445504 o

 

 

 

Христо Слави Рачев

Като всеки порядъчен убиец и аз се връщам на местопрестъплението. Улица "Йосиф Сталин" 38, София /сега Витоша/. На една стена във вътрешния двор още е запазено нарисувано бесило. Играли сме на бесеница със загатната дума. З - - - р. Това е думата, която днес едва личи, а.х.а. са липсващите букви на този вече вреден продукт и липсите по цялото продоволствие на кошмарната 1950 година. Закуска, филия намазана с олио. Обяд също. Вечеря не се полага. За бленуваната захар по шест часа висене на ъгъла на ул. Гладстон. През това време Георги Димитров се чудеше как да предаде България по всички възможни направления. Предаде я. И полегна в мавзолей, за да слуша епични лъжи за себе си и шибаната си партия. И тълпи от малоумници да подсмърчат край трупа му, шпикован със слама и парцали за мумия. Днес мамините социалистчета, пак мърдат с гнусни муцунки, щели да тропкат по масата на Европа. Властта да взимат. Знамена да веят над обезумели тълпи. Добре е, че не съм пишещ човек, нито политик. Категорично щях да пропусна живота. Само отбелязвам мимоходом, че няма нищо случайно в злата участ на България. Новият ни президент, леворък кормчия, "шофьор на самолет", въоръжен с тази менталност и остаряла пътна карта е поел по познатия коминтерновски път. Всички пилоти нямат извънреден страх от таран и обезсмъртяване во веки. Ако го попитате, кой е измислил свода първото, което ще му хрумне е, Решетников. Но, не е. Сътворили са го римляните. Разбира се това е допускане в летателната равнина на неговите безразсъдни маневри над правото на Украйна да се защитава от агресия. "Като говориш с мен ще мълчиш", това научихме всички от казармата. Под този интелектуален императив се втвърдиха доста офицерски глави. Иначе, Решетников плете мрежи през пет плета и морета за балъци. Смеем се, но над един милион български цаци, да не се бърка с Цацаров, се мятат в мрежите.
Нали знаете, че Русия не може да победи Европа. Дори само за това, че целия демократичен свят, незабавно ще открие ураганен огън, по море, суша и космос, срещу Империята на злото. Вие го знаете, но като сме избрали човек, който е разположил живота си между две катастрофи, дали не е по-справедливо да катастрофира сам. Да упражнява таран, заедно с олевелия си навигатор.

 

                                                                             Касапско хоро

 

Помня времето, когато Илия Топлодолски летеше със своя мотор с кош по семинарското шосе в София. Белият копринен шал пърпореше необичайно артистично за мрачните години на социализма. Балансьорът полягаше извън коша, рамото му летеше на сантиметри от паважа със 140 км в час. Скоростта на моторите изтръгваше ликуващи викове от детските ни души. Много от белите борове край Семинарията в кв. „Лозенец“ си стоят още там и помнят виещия вой на мотоциклетите „Руми“ с огромен жълт резервоар. Състезанието приличаше по­скоро на цирк, изнесен на открито, а ние попълвахме редиците на оглупялата тълпа, жадна за зрелища, лимонада, тиквени семки и плюене подир грохота на двеста и петдесет кубиковите машини. По същото време високият портал на остров Персин беше широко отворен за лагерници, обречени на смърт. Жените обитаваха остров Щурчето. Тези отвратителни лагери ни бяха натрапени от СССР. Но в душевността на нашия народ и до днес има достатъчно злост за лагери и насилие. Странното е, че Европа ни предлага доброта, ред и лек. Ние играем касапско хоро по площадите.навигатор. Защо, не ми го побира ума, че той трябва да катастрофира държава, която не е сменяла името си от седми век. Моята страна, България!

                                                 

                                                          Българският президент е шофьор на самолет

С това лице, оваляно в брашно и изказ на изплашен водач на МПС, съзрял вдигнатата палка, виждаме нашият президент. В Панорама гримират калпаво. Втренчен в циферблатите, прилежно наизустил постулатите и отговорите на суфльора си Иво Христов, върти разполовеното самолетно кормило на българската държавност. Екзюпери е далечна и непостижима илюзия. Историческите събития тресат България и скоростта, с която се редуват острите завои, пропастите и прелитанията над бабуните са непосилна задача за колективното ни управление. Надянах най-далекофокусния обектив, с който разполагам и внимателно проследих театралната миниатюра между президент и водещ изиграна в Панорама. Имаме сговор. Между президент, суфльор и водещ на Панорама. Колко бойко ще бъдат зададени въпросите от Бойко Василев и колко благо и премислено ще бъдат поднесени отговорите ме закова във фотьойла. Справедливо е да се каже, президентът назова реално съществуващи проблеми. Това левите го умеят, от бръснещ полет да констатират проблемите, за които никога не успяват да намерят работещо решение.
Като внимаваше да не „олапсуси“ изговарянето на чуждите мисловни конструкции, стана ясно, че кат Русия няма втора. Строго погледнато си е така.
Русия трансформира полезните си изкопаеми в шпиони. При тази разхитителна флотация тя разполага с всички видове институции и подготвени хора за икономически, политически и размирен шпионаж. Зловредното влияние на Русия в света се наблюдава много внимателно от военните аташета. Те мърдат с уши, прилежно докладват в своите централи и постепенно се оформят различни стратегии за неутрализиране на злото. Включително и военни. Защо е хрумнало на значителна част от нашите политици, непременно да се превърнем в сателит на страна, която вече е безспорна мишена за целия демократичен свят. От Кремъл се излиза единствено с краката напред, по изключение завит акуратно в килим. Приятелство с обречен пакостник. Къде се е загубил коленният ни и умствен рефлекс, при почукване с гумирано чукче. Трябва ли да ни изтряскат по главата, за да приритаме с крака. Вчера над къщата ми в Созопол прелетя военен самолет на необяснимо ниска височина. Такъв грозен рев съм чувал в Афганистан, кучето ми започна да вие, а няколко мушмули тупнаха на земята. Румънците се осигуриха с американски бази. Винаги са били преди нас, че и тоталът им беше по-свиреп.
Ние повдигаме черноморските си поли, оголваме апетитни парцели и московията, обезумяла от живот в комунални квартири, хуква да ги обитава. Около мен е пълно с такива православни, които не признават правото, строят незаконни пристройки, навеси, гаражи необезпокоявани от властта. Президентът – шофьор на самолет, следи навигацията, която през суфльора му е настроена на честотите на радио Москва. Не разбирам защо живеем в свят на мъртъвци, на хора с изгорени зеници. Ослепели от недоимък и пропагандни клишета. Сега ще ни пробутват базедовия омбудсман, като някаква Жана д' Арк. Тази президентска реторика с фатална грешка в геополитическата навигация трябва да ни изрита моментално на улицата. Не, ще дърдорят за бензин и пенсии. Някой бил забогатял.

Но пък имаме наистина добър журналист на Панорама. Никога не бих сравнил Бойко Василев с коя да е произволно избрана, кокетираща журналистка. Всъщност журналистиката е напълно феминизирана и съзирам очевидна дискриминация по пол. Произволно втренчваме окото на Дзига Вертов в тази от радио К2. Ще ви припомня как изглежда. Разполага с лице сякаш е скицирано от Пикасо и сексапил изветрял преди няколко десетилетия. Такова е лицето на българската журналистика, напомня удивително скиците на Пикасо преди и след синия му период. Силно изопачено от лъжи. Компромиси и слугуване. Съпроводено от един непресъхващ онтологичен страх, който води до личностови и физиологични страдания, предимно флатуленции, и тенезми /простете за чуждиците, но тук си стоят на място/. Твърдя, че Бойко Василев е журналист от европейска класа. Интелектуално - полифоничен и многоезичен, той е успял да наложи такъв формат на Панорама, който събира и удържа българските политици в рамките на вменяемостта. Удържа и зрители. Че дори и прихването му издава добро семейно възпитание и е напълно естествена реакция. Не мисля, че уговарянето на въпросите с президента е някакъв голям грях, защото така можахме да чуем, съвсем ясно „Гласът на Москва“. След кратка реверберация се дочува и гласът на Волгин да мечи в същата тоналност. Сидеров е абсурдист и извън класацията, фалшивото му лице изобилстващо с гримаси заминава в историята. Нямаше да спечелим нищо, ако Бойко беше притиснал президента в стила на Джеръми Паксман да го блъска настойчиво по главата с един и същ въпрос, докато шофьорът на самолет се разбие в скалите на геополитическото си невежеството. Вече не подозираме, а знаем, накъде тегли президентската институция и можем гневно да запеем с широко зината уста: левият мотор гори, тра ла ла…

Още статии от този автор

Коментари