Тесни бели слипчета
Â
Христо Слави Рачев
Не станахме ли жертва на наивността си. На своята нескромност. Хиляди искаме от един човек и правителство, да се справят с неща, в които ние се проваляме всеки ден. Настояваме за действия, които ние никога няма да предприемем. Принудени да мълчим повече от половин век, сега проговорихме с крясък. Ще се наложи да замълчим отново и в тишината да се научим да разсъждаваме. Какво точно искаме от другите и какво пропускаме да поискаме от самите нас, стъпили на двата си крака, понесени в тръс към българската агора. Ако нещо обединява митингуващите това е, че искат куп неща, но винаги от другите. Цял един народ системно пропускащ себе си; вече е време да узнаем, че можем да търсим отговор единствено от кръглата си глава поставена на раменете ни. Уж знаем, че всяко пилеене на житейско време е занемарено и неразтребено лично пространство, настояще и бъдеще оставени на произвола. Профукана перспектива.
Усъвършенства ли английския си език, свали ли тлъстините, какво стана с бизнес идеите ти. Нали имаше къща за оправяне. Ходиш с две жени, които не харесваш. Пушиш, пиеш и подсмъркваш бяла пепел, но искаш. Сега и вчера. Бленуваш да си солист, а не знаеш, че истинската наслада е, да си изтънчен слушател. Никой изпълнител не изпитва наслада, той се храни от това, репетирал е с години и очаква отлично заплащане, аплодисменти, невъзможно е да съзерцава света както теб. Искаме неговите доходи. Ако е ръководител изгърбен от отговорности да направи невъзможното или да се маха. Прилагаме ли този критерии към себе си. Стадната измамна сигурност на площада, много сме, значи сме прави. Митингувам, значи съществувам.
Изглежда предстои да проумеем, а беше ясно от самото начало, че енергията на митинга е предплатена със задна дата и задни мисли.
Всичко, което искаме се намира в България, около нас, но нас ни няма. Да положим труд, да поемем риск и да го вземем. Изглежда жените са по-щастливи, защото са по-чувствителни. Винаги ще избегнат войната пред културата на отдаването и грижата.
Нали беше започнал книга за човешките недостатъци. Гневът ти нараства и крещиш, хаосът и простащината те гнетят и крещиш, още по-силно, долуу. Оставка. Кариеристите са до теб, наивниците също, платените усърдно се трудят. Смътно се досещаш, че това няма да промени с нищо живота ти, но викаш с всичка сила, както удавникът вика за помощ. Вече имаш щит срещу самоубийствени въпроси. Браво. Добра автосугестия, отклоняване разрушителната сила на самопреценката към абстрактното горе.
Опиянението е толкова силно, че обикновените неща от живота ти се струват безсмислени и безвкусни. Искаш и ти да се покачиш на трибуната. Внезапно пред устата ти изниква микрофон. Лице от провинцията те пита, за какво протестирате. Блокаж, не можеш да кажеш и дума. А си толкова взискателен пред телевизора, когато другите говорят. Идват ти наум само клишета и нищо смислено. Амии, аз съм против мафията и това, че съсипаха държавата - в ума ти проблясва, господи говоря глупости. Знаеш, че по всички показатели откакто ни има на картата, България е най-добре днес. Преминаваш във фалцет - Образованието и раждаемостта и заради корупцията - Вече се къпеш в собствения си провал и несъстоятелност.
Друга мисъл от слепоочието по посока на тила, по дяволите, защо не я карам в последния си живот по-леко и артистично. Подвикваш след провинцията понесла микрофон в последен опит да се реабилитираш. "Оставка, после ще видим" Но не си интересен, не казваш нищо патетично срещу властта. Тя може да е от провинцията, но се е наситила на зомбита, които дъвчат една и съща дъвка. Няма опит да борави с микрофона, но знае как се държи фалос, затова забравя да го обърне към теб. Звукът пропада, думите ти изчезват в общата врява. Поне да го беше целунал шибания микрофон, ей така за майтап. Но има полза, разбра, че не знаеш защо си тук.
Прибираш се разочарован в къщи в антрето чуваш как жена ти се умилква по телефона и гальовно произнася: Моят мърльо е на митинг, ходи всеки ден и се връща прегракнал. Пауза. Миличко, харесвам те с онези белите слипчета, които ти подарих. Ох, как те искам, обожавам как се подуват и стават безобразно тесни, толкова си секси
PS
Никакви анализи не могат да стреснат нашенеца. Докато панически сменя каналите в търсене на истината започва да проумява, че най-бързо ще ни оправят: глобите, присъдите, Европейският съюз и години напред изтичащо време. Това, което е сигурно, че годините не се дават на заем и не се връщат назад. Шетането във времето е свойство само на паметта.
Бедите ни няма да бъдат спестени, поради географското ни положение и демографската картина. Ние сме банална жертва на неразвитата ни самопреценка и въобразена реалност, типична за всеки народ изпаднал в тоталитарна кома. От там избликват лозунгите, омразата към богатите и общата занемара на обществото. Настъпи 66 ден на протести, не унивайте приятели. Има народи, съвсем наблизо, които десетилетия не са проумели нищо. След Измамата Сан Стефано, измамата Костинброд, измамата София е разгадана. Ако трябва да се вярва на "Галъп" и изборите са днес 20 септември 2020 г. БСП изпреварва Герб. Митингите се извиха за едно, постигнаха друго. Стадото българско ще скача отново в бездната на социалната държава.