unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

22025 Посещения

Тошо сценариста и Слави Тръ успяха да вкарат България в тъпия си виц

Иво Беров

   Тошо сценариста и Слави Тръ успяха да вкарат България в тъпия си виц

 

    Единият умее да съчинява вицове и смешки. Тоест по-скоро умее да ги събира из електронната Мрежа. Тоест по-скоро да ги присвоява. Тоест по-скоро да ги краде. И да ги подрежда една след друга, наричайки тази подредба сценарий.
Също както другият умее да присвоява песни. Без да ги обявява за чужди. Което си е кражба. Макар и да не се обявява като кражба. Малцина знаят, например, че „ За крадец не ставаш сине” е открадната от един стар сръбски филм. А „жива рана” от една израелска песен. И разни други музикални кражби всякакви – познати и непознати.
Дотук нищо чак толкова лошо. Единият краде вицове и ги подрежда, другият ги разказва, освен това краде песни и ги пее все едно са негови, много хора се забавляват. И „много хора” е слабо казано. Милиони се забавляват. Но дори това не е чак толкова лошо. Освен беснеещата простотия и униженията за добрия вкус. Ама с простотията толкова сме свикнали /повечето от нас, де/, че въобще не я забелязваме, дори когато беснее. А пък добрият вкус е толкова незабележим, че няма как да забележим унижението му.
Карай, нека се кефят милионите.
Само че покрай кефа между в същите тия милиони се загнездва не само лъжата, а и мошеничеството. И то не някакво си там дребно, безобидно, махленско мошеничество, а подло и злотворно мошеничество.
Да пуснеш клип от изборни злоупотреби в чужда държава и да обявиш, че те са от България е подло и злотворно. А също и не особено родолюбско. Но пък за родолюбието оня дето разправя вицове си има съответни песни. Песни, които не са негови, разбира се. „Облаче ле бяло” и „Стани, стини юнак балкански” Хубави песни, не са чалга. И носят пари. Много. За оня, дето ги пее. Успешно и родолюбско отвсякъде.
Вече кофти неща, ама дотук не чак толкова. Един краде вицове, друг ги разказва, освен това краде, лъже и пробутва разни мошеничества, нищо чек толкова стряскащо, само едно предаване – да са живи и здрави милионите, които му се кефят.
Оттук нататък, обаче, започва лошото. Защото това не е само вицаджийско предаване с крадени вицове, крадени песни и всякакви там изпълнения – сполучливи и не чак толкова.
Това е политика. Това е предаване, което започна с политика – и то не само като присмех към политиците. Между другото този присмех се превърна в саморазправа и в клевети срещу свестни и почтени хора. Но това между другото. После предаването забълва чисто политически послания. Като подкрепата за Милошевич, например. Съден за геноцид и престъпления против човечеството. Добре, че тия които го подкрепиха нямаха достатъчно власт. Иначе сега нямаше да бъдем европейска държава, а азиатска или африканска. Или пък част от Руската Федерация. Да, на някои много им се иска.
А накрая се превърна в чиста политика.
Вече не политиката се провираше между смешките, а смешките вървяха покрай политиката. Колкото да не е без хич. И доколкото бяха смешки. От което политиката не стана смешна, а подла. Подла, защото прикрита зад предаване, което се преструва, че не е политическо.
И то не с каква да е подлост. Тоест пак с обикновена нашенска си подлост, но с една необикновена особеност. Бълва се от телевизора два пъти дневно по час-два. Върху милиони българи. Всеки ден без събота и неделя.
Никога никой политик не е имал онези възможности за политическа изява, каквато имат Слави Тръ и неговия сценарист Тошо. Освен може Уго Чавес, който успя да съсипе Венецуела. И може би Сталин, Ленин, Мао, Фидел Кастро и Тодор Живков, ама те не са се пънали лично да бълват всекидневната си пропаганда.
И още една прилика между гореизброените особи и Слави Тръ. Всички те говорят от името на народа. Макар в Конституцията на България, още в член Първи да е записано следното : „ Никоя част от народа, политическа партия, или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет”. Да, ама Слави Тръ и неговият сценарист Тошо могат. Да говорят от името на народа, да си присвояват осъществяването на народния суверенитет. Но и това може пък и да се узакони съвсем лесно в една нова конституция. Като към сегашния текст „ никоя част от народа, политическа партия, организация нямат право и тн… освен Слави Тръ и сценаристът Тошо.
До какво води и до какво ще доведе властта на Слави Тръ и сценариста Тошо / Тошо е обобщено понятие, те са цяла дузина иначе/. Няма как Учиндолска България с водач телевизионен зрелищник да не последва ориста на Угочавеска Венецуела – също с водач телевизионен зрелищник.
Десетки умни, образовани и знаещи хора – учени, професори и доценти излязоха с общо мнение и обяснение за недостатъците на мажоритарната система и печалните последици от въвеждането й. Само че телевизорите не показват образованите, умни и знаещи хора. Показват Слави Тръ и сценариста Тошо.
Един нагледен пример, белким и най-простите се съпикясат и се договедят за какво иде реч. Най-слушаната музика на всички времена е тази на Вивалди. Само че в един музикален парламент избран мажоритарно Вивалди няма да влезе. Нито Бетовен, нито Моцарт. Но със сигурност там ще влезе така нареченият певец Гошо от Почивка с песните си „Овчи дарадонки”, „Милена от Варна, която е курва” и „ Ай се ебем бе”. Просто защото във Варненската махала „Почивка”, която ще се превърне в едномандатен избирателен район една шепа хора познават Вивалди, Бетовен и Моцарт, но пък Гошо с „Ай се ебем бе” е познат на всички. И на Милена която е курва, също е познат. И тя ще гласува за него, заедно с мнозинството жители на махалата. Абе ще си имаме познати личности в музикалния парламент, не някакви си там Вивалди и Бетовен дето никой не ги е чувал и на които вероятно плаща Сорос за дрън-дрън на пианото и цигу-мигу по цигулката. Макар техните избиратели-слушатели действително да са милиони. Но пък са разпръснати пропорционални по целия свят и няма да спечелят нито един мажоритарния вот.
Въобще сценаристът Тошо и зрелищникът Слави Тръ успяха да вкарат България в тъпия си виц. Би било добре да се изследват причините за тази чудесия. Необходимо е даже. Но ето една от причините – никой политик не посмя да им се противопостави. Ей така, откровено да изрече истината - да се приемат исканията на Тошо и Слави Тръ означава в България да се укрепи за дълги години властта на олигархията и на мафията. Означава страната ни да загуби безценно историческо време заради махленски тъпотии. Защо ли не посмяха ? Ами защото са сгушени, снишени, принизени, превити, подвити, бити, битови и смачкани. Мижитурчести хора, сгушени души, сгърбено достойнство, залиняла съвест, подмокрена чест.
С едно изключение все пак- Радан Кънев, единственият истински български политик. Отиде на така нареченото им обсъждане /онова на сценариста и на зрелищника/, обосновано и спокойно им натри носовете и си отиде. Вени диксит вици вадат.

Още статии от този автор

Коментари