unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

4928 Посещения

траур, тържества и лицемерие

Иво Беров

 Траур, тържества и лицемерие

 

Спомина се един посредствен чиновник, достоен за национален траур.

Ще го замести посредствен чиновник достоен за национално тържество.

„ Мили братя и сестри,

  Имаше времена на неверие. Времена при които властниците отричаха Бога. Сегашните времена пък ви карат да се съмнявате. И не само в Бога. Да се съмнявате в доброто, в разума, в почтеността, в състраданието и милосърдието, в благонравието, в пристойността, в човеколюбието, и във всички онези достойнства, заради които Бог би ни приел в лоното си. И с които можем да заслужим не само вечен живот в Неговия свят и Неговото царство, но и достоен живот в нашия си свят и в нашето си царство.

Зная, че сега сте обезверени и отчаяни, защото навсякъде около вас тържествуват и властват неразумните, непочтените, блудните, злите и  недостойните.

Изкушенията и трудностите не са от вчера, нито ще свършат утре.

Но знайте, били  братя и сестри,  че Бог не праща изпитания, които не можем да понесем, нито такива, които не можем да превъзмогнем.

А как без изпитания бихме могли да покажем и докажем достойнствата си.

Не вярвайте на лицемерците, които преуспяват с грехове.

Защото Господ ги попита, както удостовери Лука : „ Защо Ме зовете : Господи, Господи ! а не вършите, което казвам ?

„Всеки, който дохожда при Мене и слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа кому прилича.

 Той прилича на човек, който гради къща и който изкопа дълбоко и тури основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък.

 А тоя, който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който съгради къща на земята без основи; и когато реката напря на тая къща, тя веднага рухна, и срутването и биде голямо „.

Братя и сестри,

В усилни времена, във времена на несигурност и колебание нека се сплотим и да потърсим прибежище в къщата съградена на камък.

Нека потърсим упование и надежда в доброто и вярата в Бога.

  Бог е с вас, мили братя и сестри, бъдете и вие с Него. „

     Или нещо подобно. Каквото и да е, но да е нещо човешко. Дори не някакви намеци срещу престъпната комунистическа диктатура и нейните посткомунистически провали. Просто нещо човешко, нещо искрено, нещо казано от сърце, нещо казано с истинска вяра, нещо казано с любов,  разбиране и съчувствие.

 Бе то не бяха десет, не бяха двайсет, не бяха трийсет, ами повече години вече станаха. И било ли е в тия не една, две или три, не пет или десет, не двайсет, не трийсет, ами повече от трийсет години един единствен път патриархът български, многопочитания /напоследък/ Максим един път барем, един единствен път, да отправи към своето паство, към своя народ думи на утешение, надежда и насърчение. Той, или другите около него и като него.  Веднъж поне някой високопоставен свещеник да бе произнесъл истински и човешки думи на утешение, състрадание, надежда и любов.

Един единствен път за тия повече от трийсет години, за тия повече от сто двайсет и два хиляди, двеста седемдесет и пет дни.

 Като изключим скудоумните мънканици по телевизора, какво друго ?

 Като изключим празнични поздравления, писани по образец. Образец съставен отколе и от други.

 Като изключим богослуженията.

...

 Богослужения са измислени в ония тъмни времена, когато хората не са знаели нито четмо, нито писмо, когато свещените писания са били четени и тълкувани от малцината грамотни свещеници и затова Божиите слова е трябвало да бъдат припомняни, обяснявани и онагледявани с литургии и богослужения, та да ги разберат и най-простите.

Някога те са били поне разбираеми.

Сега не са. Сега са не винаги благозвучни мънканици, щото нашите попове и да четат като хората не се научиха повечето.

Разбира се не става дума да се пренебрегват или отхвърлят богослуженията.

Те са си отколешно тайнство, което повтаря и утвърждава  извечните ценности на доказала своите предимства и достойнства си нравственост.  

Но когато свещениците започнат да си мислят, че богослуженията са единственото им задължение към Бога и обществото, те се превръщат в чиновници.

Чиновници като всички други – дребнави, заядливи, високомерни, бездушни и груби.

Всъщност не като всички други. По-лоши.  Защото се мислят за богоизбрани. Пък нали и миропомазани.

„ Стана вече осем и половина / по ролекса/, изкарах си службата, изчетох си молитвите, паля колата /Линкълна/ и дим да ме няма. „Не ме търсете известно вре-мее”

На другите чиновници поне може да им иска сметка човек. А тези казват : „Бог ще ни търси сметка, вие не се бъркайте”

„ Първо вижте своите погрешки, пък тогава ни дръжте сметка „ – каза наскоро изпълняващия длъжността патриарх Кирил. И упоително онагледи тая си премъдрост с притчата за човека, дето се опитвал да промени света, пък накрая разбрал, че може и трябва да промени единствено само себе си. Демек „не ни придиряйте, не искайте да сме други, първо променете себе си”.

И още : " За какво да се кая, не се чувствам виновен /това дето бил доносник на комунистическата държавна сигурност/. Освен това изповедта е лична, тя е тайнство"

Много удобно. Греховете и погрешките му да си останат тайна. Само дето не е разбрало идето му патриарх, каква е разликата между лична тайна и църковно тайнство.

И още издума същият този:

"Не мога да откажа дарение от християнин. Линкълнът е евтина кола, не е с никакви екстри, освен това е абсолютно икономична, гори двойно по-малко, карам я заради икономии",

Е те такова нахалство обикновените чиновници не биха си позволили.

Каква точно институция е сегашната православна българска Църква. Как служи на обществото. Как служи на Бог Какви са й посланията ? Какви са й вълненията, какви са й тежненията, какви са й духовните търсения, какви са й приказките ?

 Свещи, свещоливници, пари, коли, имоти, суети, празници, освещаване на банки, благословии за мутри, манастири превърнати в мутренски свърталища, коли, синоди, архонти, коли, „лейди Гага е за ада” / партийните секретари обаче не/, хомосексуалистите и те за ада /доносниците обаче не/.

Сегашната българска православна църква е учреждение, което може да накара доста смислени хора да се усъмнят в Бога.

И ако истинският християнин продължава да вярват в Него, то не е благодарение на Църквата, а въпреки нея.

А защо все пак бяха тия изстъпления и излияния при кончината на патриарх Максим, защо обществото ни, надъхано от убогите медии, отново се заби и залута из сокаците на пошлостта ? Защо беше това лицемерие ?

Всъщност то не беше съвсем лицемерие.

 Явно хората наистина имат нужда от спойка помежду си, от утвърждаване на извечните човешки ценности, от надежда и вяра, от доброта и любов. Явно наистина търсят упование.

Само че го търсят там, където го няма.

В бляскавия станиол им се провижда злато.

Но ако го има това злато в сегашната ни Църква, то не е по бляскавите одежди на свещениците, а в ролексите им.

...

Този иначе съвсем разбираем, естествен и трогателен дори порив на хората към почтеност и доброта, това търсене на обществена спойка ще си проличи и при избора на нов патриарх. И няма този избор отново да не се се изроди в пошлотии, изцепки и лицемерие. С познатите вече завери, удари под кръста и борба за престола. Неизбежно е просто.

Спомина се един посредствен чиновник, достоен за национален траур.

Ще го замести друг посредствен чиновник, достоен за национално тържество.

Решението, ако не и спасението.

Църковно-народния събор започне да гради върху камък. Не върху пясък.

Кой камък ли ?

Оня, който отхвърлиха зидарите.

Има ли такъв ?

Май не.

 

Иво Беров

svetimitropolit_nikolai

 свети Николай Ролексоноснец

 

Още статии от този автор