unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

155 Посещения

триумфална арка

Интересни Времена

                                               Триумфална арка

 

29177100 1716976888361943 8252352520471445504 o

Христо Слави Рачев

Днес слязох към морето да видя има ли надежда в българския род. Само „русняци“, както ги нарича моят приятел Мойсей. Той има на разположение и други изкълчени български думи, оставя големи бакшиши и сглобява чудесни изречения, които хвърлят в ужас всеки граматик и любител на правоговора. Тези странни схоластици на езика стегнати от правилата, омотали се в ластиците на правоговора не виждат красотата на някакъв спонтанен неологизъм, на дума с отчупено крайче, която стои далеч по-добре от клишето. Трябва да се говори правилно, синтаксис и нищо друго повтарят в захлас, с тази енергия захранват мъждеещото си самочувствие. Те са дежурните ругатели пред екрана. Тъй като Мойсей не знае добре български, а ядосахме една келнерка, която практикува занаята от няколко дни, веднъж изтърси: „Тази кенлерка няма да ни мейкинг още добрини. И тези зеленчуки са станали на изгоряло нищо. Да ги едем или да ги плюваме в морето“. Имаше напълно невинен вид и древното му изпосечено от бръчки лице изразяваше разочарование. Предпочитам да си говоря с Мойсей на този раздрънкан български език подшит с английски глаголи, отколкото някой местен умник да каканиже глупости, да се оплаква и накрая неизбежно да изтъква колко е храбър и как го рекъл право в очите на някакво величие.
В България имаме култ към боклуците. Изглежда това е подсъзнателно. Искаме да са пред очите ни. Може нещо да потрябва, знае ли човек. Прииждат туристите и започват да правят специален слалом между казаните с боклуци. Вонята е по-силна от амоняк. Пронизваща и напомня на гниещи трупове след битка от средните векове. Туристическият поток прииждащ към морето не намалява, но става все по-беден и опърпан, тъй като всички ангажирани с туризма и благоустройството полагат извънредни усилия да привличат само бедняците. Наблюдавам тази динамика и откривам, че до един са любители на печалбата с един удар. Истински нокаутьори. Прас и клиентът е мъртъв. Никога няма да ни стъпи повече. Друг сезон няма, сега или никога. Изглежда са разбрали, че светът свършва и догодина всички ще сме мъртви. Поръчваме с Мойс две ципури внос от Гърция, гарнитурата е от „зеленчуки“ на скара, изненада, само тя струва 8 лева. Все още никой не знае по цялото Черноморие, че всичко прегоряло до черно е не само вредно, но и образува химичното съединение анилин. Съставка на блажната боя. Научете го бе хора. Определено е канцерогенно. Холандците, шведите отдавна знаят, българите не са и чували. Разбирам защо такива дървени глави не бива да бъдат допуснати в Европа, не желаят дори вратата на чакалнята да ни открехнат, знаят че ще плюем час по час върху килима. Предупредихме келнера, да не прегаря „зеленчуките“. До последната тиквичка бяха буквално овъглени, приличаха на моряшка фланелка, целите на черни райета покрити със стари люспи отпаднали от нагара по скарата. Вече хората произвеждат тостери с ограничители и хлябът може да изскача максимум в цвят светло кафяво. Защото и прегорялият хляб е канцерогенен. Молиш келнера нещо, той го казва в кухнята, от там изфучава една свирепа псувня и всичко си върви както си знаят. Всъщност те нищо не знаят, следващата година са други, готвачът се е пропил, келнерът станал готвач, който заплашва как щял да замине в чужбина и тъй нататък. Ако искате да се убедите, че и в Европа има доста калпав народ, минете към нашите курорти, ще видите чудесна социологична извадка от бял боклук, който по чисто гравитачни причини се е устремил към евтинията, гюрултията, простотията, циганията, мърсотията, кича, глобите с паяци. Стратификация на обществата. Фасовете стърчат от пясъка, подвеждайки, че са малки охлювчета. Но и те са канцерогенни, морето ще ги дръпне и после ще плуваме в тази вода. Рибата предвидливо е избягала или отровена. Рибарите, тези симпатични на пръв поглед романтици, хвърлят на воля пликчета, спукани баки с нафта в морето. Тези славни моряци, които са известни с това, че могат да правят всичко, но извънредно лошо. Наоколо ментално недоразвити хора предлагат мента и ментета с ликуващи лица. Целият ни туризъм с няколко редки изключение е превзет от пълни негодници относно професията, която упражняват. Нашият келнер е решил, че трябва да се сприятелява с клиентите. Млад е, от очите му струи тъпота, не са шарили по редовете на нито една книга. Подава ни ръка. Черно под ноктите. Рибната чорба е хладка и някои от парчетата риба вонят на гнилоч. Като му правим забележка, ни уведомява с гузни очи, три пъти му казах на готвачо. Ресторантът е реномиран, персоналът е невменяем. Добре дошли в България! И ние имаме триумфални арки и то не една.

Нашите казани и кофи с боклуци са българските триумфални арки. Никой не се тревожи, нито кмет, нито отговарящият по екологията и чистотата. Боклуците подсъзнателно и съзнателно и надсъзнателно искаме да са до нас. Те извират от нас. Питам се, какво може да е оправданието за един дълъг човешки живот. Така си живеем ние и тези като нас, дето пълнят българските курорти. „Ама защо закони тука не може да имате бе“ – пита ме Мойсей. Още е дълбоко обиден защото му взеха номерата на колата, глобиха го двеста лева и отнеха правото да кара кола за половин година. Причината, с няколко дни е изтекъл срокът на документите му издадени в Израел. „За такива престъплявания на закона, у нас се казва на човека, да се поправи. Първо предупреждяване. Какви хора сте бе Аристо!“. „Добре де, ами ти какво правиш тук още“ – питам с усмивка. „Казвах ти сто пъти, тук съм рождяван и на четири години отидохме в Израил. Всеки се повръща на родното място, където е пораждан. Е, затова.“

Още статии от този автор

Коментари