unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

5192 Посещения

Унищожиха гората срещу вилата на Пенчо Семов

Интересни Времена

Унищожиха гората срещу вилата на Пенчо Семов

 

Директорката на ДГС-Габрово подписа смъртната присъда на вековните дъбове

p3

 

Пепа Витанова

 

„В гората, на стръмния бряг край самото море, растеше стар, престарял дъб. Той беше на триста шейсет и пет години, ала за дърветата годините са същото, каквото са за нас, хората, дните. Денем ние сме будни, а нощем спим и виждаме разни сънища; с дърветата е съвсем иначе: те са будни през трите годишни времена и спят само през зимата. За тях зимата е време за почивка — тяхна нощ след дългия ден, който се нарича пролет, лято и есен.”

                                 Из „Последният сън на стария дъб” на Ханс Кристиан Андерсен

 

Над блоковете на габровската улица "Радост" има (имаше) прекрасна широколистна гора от над 20-метрови дъбови дървета и липи. Със статут на частна държавна собственост, която се стопанисва от Държавно горско стопанство – Габрово. Преди единайсет години, при управлението на Симеон Кобургготски, наследниците на някогашните собственици на терена казваха, че законът не им дава право дори да берат гъбите в гората без специално разрешение, камо ли да отсекат дърво.

След 2009 г. обаче, този строг контрол очевидно се пропука. Първо изчезнаха сърните и елените, за които преди гората беше дом и често се разхождаха почти до блоковете. От пролетта на 2011 започна безразборна сеч във вътрешността на гората, уж я „разреждаха и оздравяваха”, но още през следващата зима видяхме как дърветата умират прави – много от дъбовете паднаха сами, коренната им система изгуби опора и не устоя на силния вятър и дъжд. 

През пролетта на 2012 двама квартални активисти на ГЕРБ поеха инициатива за изсичане на първите четири реда дървета (около 50-60 дъбове и липи) от най-близкия до блоковете горски склон. Аргументите: пречели им клоните и имало опасност те да паднат върху паркираните под тях коли. Техните коли, които трупосваха под прозорците си, въпреки че мястото не е отредено за паркинг. Парадоксалното е, че единият от инициаторите за сечта е служител на „Национален парк Централен Балкан” и би трябвало да обича гората повече от колата си.

Може само да гадаем как активистите на ГЕРБ успяват да убедят директорката на Държавно горско стопанство - Габрово, инж. Тони Тодорова  да издаде разпореждане за поголовно изсичане на такъв голям горски участък. Законът повелява да не се секат повече от 5 съседни дървета, защото това намалява самозащитните сили на цялата гора. Но служителката, на която държавата е поверила опазването на горите намира начин да се справи: сформира „шуро-баджанашка” комисия от представители на ДГС – Габрово, Регионално управление на горите - Велико Търново и Семеконтролна станция – София и подписва „смъртната присъда” на гората.

В началото на януари 2013 г., докато вековните габровски дъбове спят зимния си сън, са отсечени над 50 дъбови и липови дървета. Тъй като те са на стръмен склон и след унищожените първи 4-5 реда има други дървета, е логично да последва свличане на терена и поетапно падане на „пощадените” дъбове от горната част на склона.

Така след няколко години от гората няма да остане нищо.

За да порасне един дъб около 1-1.5 метра са нужни поне 10 години. Както казва Андерсен: „за дърветата годините са същото, каквото са за нас, хората, дните”.

Но според инж. Тодорова гората можела да се само-възстанови след 10 г., при условие, че не се попречи на естественото й само-залесяване. Тоест, ако хората не превърнат оголения терен в сметище или склад на дърва за огрев. За съжаление, складирането на дърва и боклуци на „местопрестъплението” вече е факт.

Между другото,  от върха на гората над улица „Радост” се вижда прочутата вила на видния габровски фабрикант Пенчо Семов. В началото на миналия век той загубил солидно количество акции на Суецкия канал, но не се отчаял: „Като не ми върви с параходите в чуждите води, ще си построя един в нашия Балкан." И издигнал сред боровете и дъбовете на Габрово огромна 5-етажна вила във формата на параход.

Днес от „Парахода” на Пенчо Семов се виждат оголените хълмове над ул. „Радост”.

Още статии от този автор