unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

4152 Посещения

физици и благодарности

Иво Беров

         От марсохода и гледачката на Берлускони до олимпийските благодарности.

 

Деветстотин килограма високи технологии са изпратени на разстояние 566 милиона километра от земята. Това е любопиткото – марсоходът, който трябва да изследва червената планета. Там може би е имало, живот, а може би не. Или пък е имало, а след това е изчезнал.

 Е, тук човек не може да устои на изкушението и да не каже, макар и като малко изтъркана шегичка, че след като е червена планетата, то е нямало начин животът на нея да не изчезне, дори да го е имало.

Но не това е важното. Важното е, че марсоходът е изключително достижение на човечеството. А също на Америка и на американската наука.

 Тия изрази – „ изключително достижение” и „ американска наука” са изкуствени и изтъркани. И не съвсем точни. Значението им не само е излиняло, но и се е загубило след прекалената им, излишна, и често безсмислена употреба.

Това изгубено значение обаче може да отново да се намери.

И да се осмисли.

...

По телевизора дават едни лелки и едни чичковци в престилки, които седят пред компютри. Обикновени престилки без никакви особености в кройката, нито пък с някакви отличителни знаци по тях.

 Самите лелките и чичковците също не са нищо особено. Сякаш леля Стефка и чичо Митко от втори вход. Примерно де.

Което не е съвсем честа гледка по телевизора. По телевизора дават все някакви особени, някакви баш, или хептен хора, все супермени, или суперуомъни – богати, известни, или пък и двете едновременно. Дори това богатство да е спечелено с незаконна продажба на лекарства примерно. Дори известността да се дължи на умението да хвалиш дюшеци и матраци срещу заплащане, или пък на умението без никакво притеснение да плещиш всички видове дивотии, които ти минат през главата.

...

Та седят си тези обикновени никакви хора в обикновени престилки, гледат в компютрите си и изведнъж лицата им просияват.

Просияват в добри, обикновени, човешки усмивки, а не в ония -  изкуствените и блестящите, които уверяват, че трябва да си купим точно тая паста за зъби, а не оная.

После тези, обикновените хора ръкопляскат и се поздравяват един друг. Без да викат и пищят като „укавиците „ които „укат”, тоест викат, пищят, вдигат ръцете си нагоре и подскачат от щастие и възторг, колчем се уредят с билет за концерт на лейди Гага. Или пък онези пичове, които викат „ дай пет” и плющят възторжено с длани колчем стане известно, че някой от тях е забърсал готиното курве от съседния вход.

И с право тези, обикновените хора се усмихват с обикновени усмивки, без да „укат”, без да пищят, без да викат „дай пет” и без да си удрят дланите.

Тяхната работа не е чак толкова вълнуваща, впечатляваща, привлекателна или атрактивна като победата над България над Полша по волейбол /ама размазахме ги, ей, нека се гордеем, че сме българи и да благодарим на Бойко/, или като рязането на магистрални ленти /ей, ама тоа мисли за народа ша зна,аш…/

Тези, обикновените хора нищо особено не са направили, само са свършили добре една работа - изпратили са 900 килограм нови, съвършени технологии на разстояние 566 километра от планетата Земя.

Америка, се вълнува, разбира се, нали тая работа е американска. По всичките им телевизори предават пряко кацането на любопиткото. Не и по нашите телевизори.

По стар обичай нашите телевизори не предават пряко такива скучни и досадни събития като кацането на човек на луната или кацането на марсохода на Марс.

По нашите телевизори предават пряко как една руса мацка разказва на една чернокоса мацка /водещата/ за прекарването си във вилата на Берлускони.

 Вълнуващо, впечатляващо, завладяващо, неповторимо, незабравимо и разтърсващо едва ли не.

 Предаването. И прекарването на русата мацка във вилата на Берлускони.

Разбира се, русата мацка не описва прекарването си точно по този начин. Тя толкова много и точно такива думи не знае. Тя знае „гот” и страхотно” Освен това знае и „много гот” И е прекарала при Берлускони страхотно, гот и даже много гот.

Чернокосата мацка я гледа слисана, омаяна, очарована, възхитена, запленена и въодушевена.

Разбира се, тя не би описала състоянието си точно с тия думи. Тя чак толкова думи не знае. И не описва състояния. Тя само гледа. Гледа с широко отворени от възхита очи към русото маце, което е било във вилата на Берлускони. Не прави обобщения. Широко разтворените й от възхита сами по себе си са обобщение.  Но ако трябваше да обобщи сигурно би казала нещо от рода на „страхотно”, „суперско”, гот, или „много гот”.

Русата мацка, оказва се, била астроложка на Берлускони и затова той я бил поканил на вилата. И вероятно му е разправяла разни неща от рода на : „ Тази година червената планета Марс се намира във втори Дом /каквото и да означава това/ и е на една линия с Нептун, затова ще загубиш изборите, но след четири години Марс вече ще е в първи Дом и на една линия с Юпитер, което значи победа. На следващите избори пак ще си премиер…”

Ето това са истински изчисления, това е истинската наука, не е като да пратиш някакви си 900 килограма високи технологии на някакви си 566 милиона километра от земята.

 При това никакви пари не се искат за тия астрологичеки предсказания, искат се само руси коси, дълги крака, двусмислено, тоест едносмислено или безсмислено в някои отношения /в онова отношение най-вече/ поведение и леко хахави премиери. Или не леко, а съвсем.

Та американците, както се знае, са малко непохватни. Непредвидливи и тъповати са. Да са чудиш как са изпратили онова нещо на Марс. Съвсем възможно е да са привлекли за тая работа китайски или европейски учени срещу големи мангизи. Тя Америка така прави, защото не може да си отгледа собствени учени.

А са непредвидливи и тъповати американците, защото не се сещат, че като предават пряко кацането на марсохода може и да се изложат. Ако в любопиткото нещо се счупи, например. Тогава цялата им страна ще бъде подложена на национален позор. Но от подобни тънки работи те не разбират. И навсякъде където може - по кръчми, мегдани, площади, пазарища, чаршии и кръстовища слагат големи екрани, та всички да гледат кацането. Заедно.

Добре де, ами ако не кацне ?...

Късмет обаче. Чист късмет и нищо друго. Марсоходът каца успешно. На 566 милиона километра от земята. Хората от площадите, мегданите, чаршиите, пазарищата и кръстовищата се радват и се прегръщат от радост.

Но нещо липсва в радостта им. Даже две неща липсват.

Първото е, че никого не са надвили и победили, не е като ние както бихме поляците на волейбол

Още не се знае има ли живот на Марс. И затова американците не могат да кажа „смазахме ги марсианците”. Или смачкахме ги. Или смляхме ги. Или  прегазихме ги. Или разгембихме ги.

Каква радост е това, като никого не си смазал, смачкал, смлял прегазил и разгембил….

И второто нещо. Обама поздрави учените. Ама медиите предадоха поздрава му някак между другото.

А поздравленията на Обама трябваше да са на първо място. Дори Обама да не каже : „видяхте ли, построих ви марсоход и го пратих на Марс, а предишните републиканци и техния Буш нищо не направиха „ , дори да не пререже лента с тържественото : „обявявам изследването на Марс за открито”, пак трябваше на първо място него да показват.

Онова, да речем, са си наши адети. И Борисов не е Обама. Той е як и бял, можем да се гордеем с него, не е хърбав и черен оня, техния.

Само че ако Америка беше подчертала неговите, на Обама заслуги, а не заслугите на разни неизвестни чичковци и лелки с престилки, щеше да се разбере, че кацането на Марс е достояние на цяла Америка. Щеше да се разбере, че това е национално достижение, а не заслуга на отделни хора. Щеше да се види величието на държавата, а не мижавия принос на някакви си там учени с престилки.

Ама какво ти разбират от държава едни хора, дето държавата им е сам на двеста години, не на хиляда триста и петдесет.

Друго сме си ние – рипнал някой по-високо, или пък тръшнал някого по-яко, заслугата е на премиера Борисов, разбира се. Рипнал някой по-ниско, не успял да тръшне другия , ами другия го тръшнал, или люснал, вината си е негова само негова. И позорът също. Ето на това се вика, национална гордост и държавническо отношение.

….

Ако някой не е разбрал, става въпрос за ценности. Кое е важно и кое не. Кое е успешно и кое не. Кое е смислено и кое безсмислица. Кое е полезно и кое не е. Кое е черно и кое е бяло.  Кое е добро и кое лошо.

В случая милиони американци прецениха, видяха и показаха, че е добро, смислено, важно и полезно е не да бъдеш горд собственик на каквото и да било, а създател и производител. Тоест успешен е не онзи, който се е придобил, присвоил, докопал, свил, набарал, окрал разни неща, а онзи, който ги е създал.

И не създателят трябва да благодари на държавата и на нейните властници, че е създал нещо, или че е постигнал нещо, а властниците и държавата трябва да са му благодарни, че е създал и постигнал нещо.

В случай Америка благодари на онези хора, които създават не само разни неща и вещи, но които градят националното й самочувствие. Истинското самочувствие, а не измисленото по кръчми и  телевизори, и свързано със скелети, мощи, вампири и мощи на вампири самочувствие.

В случая Америка благодари на са ядрените физици и енергетици, на машиностроителите, приложните математици, на инженери и на учените от индустриалните технологии.

Милиони млади американци гледаха кацането на Марс. Милиони млади американци видяха успеха на хората в обикновените престилки. На физиците, математиците и инженерите.

Милиони млади американци ще пожелаят да бъдат като тях - успешните. Хиляди ще кандидатстват в университетите тъкмо за тези специалности. Хиляди и стотица от ще влязат. Повечето ще завършат. И десетки от тях- най-добрите всъщност, ще започнат да работят в тези направления. За да пратят хора на Марс, както е предвидено за 2030 година. Или да постигнат на енергийна независимост за страната си. Или за нещо друго завладяващо или полезно.

Ха сега познайте къде и в какво ще потърсят успеха българските младежи. Какви ще искат да бъдат.

Столичният технически университет обяви, че тази година 61 места остават незаети.

Те са в ядрената енергетика, приложната математика, машиностроенето, инженерната физика, а също в индустриалните и текстилните технологии.

„Няма интерес – казват от ръководството на университета – младите това не ги влече”

Въпреки, че държавата дава пари за обучение.

И въпреки, че тези занаяти /специалности/ осигуряват добър поминък и добри доходи.

Що ли така ?

Ами защото младите, като всички млади и като всички хора по света искат да бъдат успешни. Да се осъществяват. Де бъдат уважавани.

И се оглеждат за да видят как става това. Как се постига успеха. Кои са успешните. Кои са известните, богатите и уважаваните.

И виждат, че това със сигурност не са приложните математици и ядрените физици. Със сигурност не са биолозите, химиците и учителите

Успешна е астроложката на Берлускони, защото знае само двайсет и осем думи, защото има руси коси и готини бедра, които съумява да предложи по съответния изразителен и доходоносен начин.

Успешни са курвите на разкоша и мутресите.

Успешен е министърът на културата, който дължи своя успех на всичко друго, но не и на културата си. Министърът, който се похвали на учениците при откриването на учебната година, че бил тройкаджия. Демек – абе науката, културата и учението не са важни в тоя живот, ша знаете, важно е друго.

Като в случая другото е разбира се, Бойко Борисов. Премиерът, който той си е избрал тъкмо този министър на културата. Премиерът, който даде себе си като пример за младите. Като пример за успех. Със полуприкритото послание– абе няма нужда да учите, няма нужда от физика и приложна математика – хващайте бухалките, ако искате да сте успешни, или станете съдружници в незаконна фабрика за цигари.

Премиерът, който препоръча на студентите да садят картофи и да отглеждат „овчо”, защото това искала Европата.

...

Всъщност благодарностите към Бойко Борисов са обясними и естествени.

Естествено е тутманиците- чиновници от Българския Олимпийски Комитет да благодарят на Бойко Борисов, въпреки лошото ни представяне на олимпиадата. Тоест естествено е да му благодарят не въпреки, а именно заради лошото ни представяне /тук вече противоречието и смехорията са явни и могат да минат незабелязани само в страни като България/. Нали ако това представяне не бъде обявено за успех и ако тоя успех не се припише на Борисов, те трябва да отговарят за провала на тази олимпиада.

Естествено е губещите отбори да са благодарни на Бойко за това, че ги урежда с пари. Не със собствените си пари.

С парите на ядрените физици, приложните математици, химиците, инженерите, учителите и учените от високите технологии. С парите на хората, които биха могли да отидат тъкмо при тях.

А дали е естествено същите тези хора да благодарят на Борисов за това, че вместо да дава парите им за развитие на високи технологии, ги дава на губещи и некадърни футболисти, на губещи и задлъжнели предприятия, на разглезени и бездарни актриси, всъщност курви на разкоша, на високопоставени приятели - олигарси от скъпарските кръчми и от тенис корта, просто зависи от хората.

Сега е времето на простаците – /писал съм за това тук/. Сега на власт е простащината. И простотията. И естественото става неестествено. Черното става бяло, провалът става успех, доброто става лошо, простакът става почетен доктор, псувачът и невежата става министър на културата, съдружникът в нелегална фабрика за цигари, босът на охранителна фирма, човекът излязъл от подземията на прехода и облажил се от поразиите на му става премиер за да оправя не друго, ами тъкмо поразиите на прехода.

И затова е съвсем естествено некадърните, посредствените, убогите, тъпите, плиткоумните, подмазвачите, мижитурките, безхаберниците, нахалниците, наглеците и мошениците да благодарят на Бойко за успеха си.

И пак да го изберат. И винаги да го избират. И все да печелят изборите. Защото са мнозинство.

 Всъщност те са мнозинство не само в България, навсякъде са. Но по белия свят това мнозинство е разбрало някак, след горчив, мъчителен и продължителен опит, че когато се самовъзпроизвежда като обръща наопаки всички ценности и понятия затривайки всичкия им смисъла, губи не само държавата ,за която на същото това лицемерно мнозинство всъщност никак не му пука, но губи и самото то. Тук, в България,  мнозинството тия работи още не ги е проумяло. И го очаква горчив, мъчителен и продължителен опит. Белким ги проумее.   

  Иво Беров