unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

3633 Посещения

Хапчета, пинизи и шашми

Иво Беров

Хапчета, пинизи и шашми

Лечението не започва с хапчета. Лечението започва с осъзнаване на болестта. Ако болестта е налудност, лечението започва с осъзнаване на налудността. А осъзнаването на налудността започва  с осъзнаване на нормалното. На естественото тоест. Когато човек схване, разбере и осъзнае какво е естествено, вече започва да разбира и какво е неестествено и налудно. Иначе си кибичи в налудността.

И така.

Естествено е когато една опозиция иска вот на недоверие срещу управляващите, да иска да обоснове недоверието си. Естествено е да желае да каже на обществото какво в едно управление не й харесва, какво би променила и какво предлага в замяна на това управление.

Естествено е, след като е поискала вот на недоверие, след като желае и настоява да каже какво в управлението не й харесва и какво предлага в замяна на това управление, опозицията да иска ДА СЕ ПРОВЕДЕ парламентарно заседание за този вот на недоверие.

Когато искаш вот на недоверие, искаш този вот на недоверие да мине. Искаш ДА ИМА заседание на парламента. Искаш ДА ИМА КВОРУМ в парламента, необходимото присъствие в Народното събрание. И го осигуряваш щом искаш и можеш.

А пък за управляващите е по-добре ДА НЯМА ТАКОВА ЗАСЕДАНИЕ. За управляващите е по-добре ДА НЯМА кворум, за да няма и вот на недоверие.

Това е политика. Това е естественото.

Другото е налудност. Другото е болест. Болест и налудност е да искаш вот на недоверие и да провалиш този вот съзнателно и нарочно. Болест и налудност е да поискаш нещо и когато го получиш да кажеш, че не го искаш. Така дори и десетгодишните деца не постъпват. Така постъпват пет годишните деца.

Ако приемем, че тия дето хем искат нещо да стане, хем правят всичко възможно то да не стане не са петгодишни деца и не са шашави в медициския, а само в обществения смисъл на думата, има само едно разумно обяснение за поведението им.

Тарикатлъци. Пинизи. Шашми. Иширети. Шмекерии. И в крайна сметка - шашкънство. В най-добрия случай – хитрост.

Точно така би трябвало българското общество да оцени поведението на ГЕРБ, а и това на управляващите, които отвърнаха на гербаджийските пинизи с управленчески пинизи / ще броят необяването присъствие в парламента за обявено/. Да оцени поведението на това Народно събрание като надлъгване, надцакване и надхитряне. Като шмекерия и таликатлък, а не като политика.

Ако българското общество като цяло / не говорим за влюбените в Бойко, за тези на които Бойко плаща,  и за хората с убоги разсъдъчни дадености/ започне да приеме и да оценява всичките тези шашмалогии като политика, самото то ще се превърна в общество на тарикати и шашкъни. Общество на тарикати и шашкъни, които се мислят за много опитни , но са всъщност абдали. А може би и нещо по-лошо…

И ето оценката - вече като тарикатлък, като пиниз, като шашма или каквото и да е подобно, в най-добрия случай  като хитрост, но не и като политика. Действията на ГЕРБ, тоест на Бойкоq са тъжно, безотрадно, печално, нелепо и тегаво смешни. / Външното противоречие тук е отражение на друго - вътрешно/= Смешни са – защото е смешно да твърдиш, че целият този кашмер показвал как тройната коалиция зависела от Сидеров.

Първо – защото това всички го знаят и никой не го крие, още по-малко пък самият Сидеров.

Второ – това не е вярно – тройната коалиция властва благодарение на хората гласували за БСП, ДПС и Атака, а също и благодарение на това, че СДС и ДСБ останаха извън Народното събрание, за разлика от Атака. А също и благодарение на това, че ДГБ на Кунева не влезе в Народното събрание, за разлика от Атака.  А също и благодарение на това, че увлечена в гяволъците си, бившият магистрален премиер не благоволи състави правителство, след като по конституция това право му бе предоставено.

Трето – ако желаем да бъдем съвсем, ама съвсем точни – не че много сме приритали да бъдем такива де – тройна коалиция всъщност няма, има подкрепа за БСП от страна на Атака – при коалиция се дават министерски постове, а Волен такива няма.

А защо бойковите шмекерлъци навяват печал и безотрада ? Защо смешката е тъжна ?

Защото с тарикатската си усмивчица и махленските си лафове Бойко Борисов се пъне отново да се превъплъти в оня образа на свръхмъж, призван да избави България от разните й злощастия, както беше в началото, преди да възшества и възвластва. Сякаш неговото управление не беше една постоянна криза, а един небивал възход. / Е, за онеправданите откъм разсъдъчност, за влюбените в него женчета и за платените ласкатели той продължава да си е голямата работа/.

При цялото му непостоянство, изменчивост и непредвидимост, присъщи на подрастващите, незрели и неваксинирани особи, има все пак нещо което може да се предвиди със сигурност, като се има предвид суетата му и другите му подобни особености.

Бойко Борисов със сигурност щеше обяви, че Орешарски е подал оставка не заради гражданския натиск, а следствие на неподражаемите му и впечатляващи шмекерии. Ако Орешараски наистина беше подал оставка.

Орешарски подал оставака като следствие на бойковите шмекерии – едно махленско чудо, което само би засилило налудността, нежели да я спре, овладее, смекчи, или излекува. Особено ако обществото приеме, че тъкмо това е политиката – сегашните махленските пинизи, кръчмарските лакърдии,  тарикатските лафове, медийни раздувки и шашми с парламентарния правилник. Политиката и на управляващите, и на опозицията, и на сегашното Народно събрание като цяло. И ако не осъзнае, че това не е политика, а болест. Болест на обществото като цяло.