unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

410 Посещения

Хванете някой от народа...

Интересни Времена

      Хванете някой от народа и му дайте власт. Народовластието се изсулва като мокра връв и идва разпасаната власт над народа.

 

29177100 1716976888361943 8252352520471445504 o

 

 

 Христо Слави Рачев

 

 

      В БНТ имаше скука, сивота, радости и дълбоки разочарования, като и неизбежните новогодишни поздравления на Тодор Живков към народа. Тези невъобразими десет минути преди настъпването на поредната Нова година, фойерверките, салютираха краят на всякаква надежда за промяна. Властта и държавата на чиновниците празнуваше. По селски и дебелашки. Единственото човешко, интелигентно новогодишно приветствие бе това на президента Петър Стоянов. Валеше обилен сняг и беше краят на века. Бяхме разположили камерите зад президентството. Стояхме и чакахме. Няма десет дубъла и угодливо подмазване „чудесно е другарю Живков”. Петър Стоянов и Нери Терзиева бяха решили – директно излъчване, вън под небето и снега. Едно към едно, на живо пред очите на хората. По раменете ми се натрупаха десетина сантиметра сняг. Имахме дълги гущерозелени служебни пардесюта от пух. Не беше студено, а приказно красиво. Едри снежинки покриха всичко, камери, старата църква в центъра на София, големите пет киловатови прожектори, които разположихме по определена схема. Настъпи дълбока снежна тишина. От черното небе се сипеше пухкав новогодишен сняг, още по-приказен поради мощните снопове светлина. Поставих качулката на главата си и не мръднах близо един час. Мечтаех загледан в милионите снежинки, които тихо застилаха земята. Заприличах на снежен човек. Новогодишна нощ. България все още не беше окрадена, може би имаше някакъв шанс, но Петър Стоянов загуби изборите. Народът поиска Първанов. В името на народа, поредния погрешен избор. Мисля си, възможно ли е глупостта да се обяви за - престъпление от общ характер и да се наказва с принудително обучение в килийни училища.
В слушалките слушах как си говореха режисьора на пулт и тонрежисьора, за децата, какво са пазарували. Тиха нощ, свята нощ. Точно в дванадесет без десет Президентът Стоянов излезе със съпругата си нахлупил странен каскет. Малко в стил бараба. Ето такова слово съм очаквал да чуя. Поразяващо искрено за моите калайдисани от пропаганда уши. Беше 2000 година. Последен шанс да се очовечим. Загърмяха ракетите, затупка сърцето ми. После изключихме камерите. Осветителите угасиха „петаците” със силно пращене започнаха да изстиват. Предаването свърши. При нас настъпи мрак след ослепителния бял сняг и прожекторна светлина. Сетне небето се освети от ярките цветове на празничните фойерверки. Гърмежите и цветните дири на ракетите стихнаха. Президентът Стоянов се обърна се към нас и с познатата полуусмивка, сякаш започва поредния виц каза: - Наздраве момчета. Да ви е честита Новата Година! Бре, какъв чудесен сняг. Тръгвайте в къщи да празнувате. И бъдете здрави. Благодаря ви. Можехме да изпеем заедно „О girl, girl... на Бийтълс, президентът беше слушал музиката, която и ние сме слушали. Беше чел книгите, които ни интересуваха. Беше нашият президент. Президентът на Република България. Цялата камарила от хемороидални старци, идеологически развратени, други със застрашено благополучие, ченгета и членовете на техните семейства видяха, че идва друго време. Организирано започна тайна и явна война срещу демократичните сили. Същите, които днес твърдят, че били работили за родината. Тези, които надничат от екраните загрижени за демокрацията, преливащи от топлота и всестранни компетентности. Имам много недостатъци, но наивността не е между тях.

Ето част от словото на президента:

"Скъпи съотечественици, уважаеми дами и господа. Застанал пред вас в края на един отминаващ век, бих искал най-напред да благодаря на всички, които сте тук - избрали да бъдем заедно в тази снежна новогодишна нощ…
Демокрацията не е само в свободните избори, но и в контрола върху избраниците. Както и в разбирането, че дори най-добрите политици притежават ограничени знания в сравнение със знанията, които са необходими днес за да се вземат най-правилните решения за страната. Затова успехът на България през следващия век е в активното участие на всички български граждани в обществените дела. В идеята, че свободата е отговорност за собствената ти съдба, но и за съдбата на родината. В нетърпимостта към омразата и алчността, към кражбата и лъжата, към евтиното политиканстване."

Минаха години. На улица „Раковска“ има едно прилично заведение стоим на една маса приятели от детството, д-р Л. Канов, инженер Мишо Генов – Киса, внук на вазовия род и президентът Петър Стоянов. Лек необвързващ разговор за, политика, жени. Пред витрината минават непознати хора, някои се спират и махат на президента. Накрая Петър Стоянов става и ни уведомява, че тръгва за Турция където имал среща с Клинтън в някаква конференция. Успявам както сме станали прави да го уведомя, че смятам да публикувам книга и малък епизод от новогодишното му слово. Потупа ме по рамото и каза със същата дружелюбна накривена усмивка: разбира се, че ще го публикуваш…Ама, беше чудесна нощ, нали. Как е дъщеря ти в Америка, кара ли още ски. Ръкувахме се, щом се обърна му налетяха посетители от другите маси. Един го прегърна, а една жена попита:
- Защо, защо изгубихме!…Петър Стоянов се усмихна, пое въздух, махна с ръка на всички и излезе.

Нищо не сме загубили. Защото нищо не сме имали. Предстои ни да страдаме с години. Първо като някакви шимпанзета трябва да обелим думата демокрация и видим какво има вътре.

П.П. Тези дни в навечерието на 2020 г. гледам президента Петър Стоянов в Панорама. Жизнен, умен, личност от световен ранг, развива теми, които много европейски светила не могат да формулират, нито разполагат с интелект да мислят за бъдещето на цивилизацията през следващите десетилетия. Иначе не сме останали без президент, вижте Радев с най-висок рейтинг и го поставете до Стоянов. Преди години за малко да изберем Велко Вълканов, Жорж Ганчев, същият наш народ избра Първанов. Вече знаем, че един цял народ може да греши. Какво насищане от доносници, агенти и проруски негодници са инфилтрирани във всички икономически и управленски среди. И моля, стига с тези притоплени призиви, всички да се обикнем и заедно… Къмоон. Идва време да се изправим пред злото. Отлагаме, гмуркаме се както в бокса, а наляво, а надясно, но не може да заобиколим и лековерно да оставим в съзнанието на идващите поколения просъветските агенти от миналото, поети, писатели политици, военни, и техните паметници, имена на улици и селища. Нито техните икономически наследници.
Защото това вече няма да e България!
Без да скъсаме с тези, които причиниха самоубийствената емиграция, които продължават да защитават интересите на Русия за сметка на българските интереси, ще се разпилеем като народ, окончателно и завинаги.

Още статии от този автор

Коментари