Хората имат нужда от пример за човешко достойнство.
Тоест не всички хора имат такава нужда, а онези, които знаят какво въобще означава тази дума - достойнство.
Защото при властта на простаците /виж статията/ смисълът на това понятие изчезва /Както и смисълът на много други понятия/ . Или нещо по-лошо- всяко понятие се превръща се в своята противоположност. Или в най-добрия случай в сурогат, в заместител или нескопосен подражател на истинното понятие.
В икономиката най-достоен става оня, който се подмаже на властта, тоест на Бойко Борисов, разбира се. Оня, който му направи услуга, за да получи държавна поръчка. Или да започне да върти държавни пари в банката си. Тъкмо той получава наградата „икономист на годината” /sic/, както стана със управителя на Корпоративна търговска банка.
В журналистиката най-достойни, най-известни и най уважавани са ония, които след дългогодишната си дейност превръщат този занаят в един съвсем друг занаят. Известно какъв.
В България носител на наградата „ Черноризец храбър” е Мадам. А пък изразител на общественото мнение е Дудук.
При властта на простаците полицията върши престъпления, а престъпниците стават висши полицаи, а понякога и премиери.
При властта на простаците министър на културата е Вежди Рашидов.
При властта на простаците лицето на България е Мутра.
При властта на простаците другото лице на България е човек, който въобще няма лице и по тази причина изпод несъществуващото му лице отново прозира Мутрата. Оная същата.
При властта на простаците крайният продукт на политиката е нещо, увито в целофан. Началният също. Не мирише, докато не го разопаковаш и не прозреш в същността му.
При властта на простаците простащината е добродетел и достойнство.
При властта на простаците битието е ниско, схлупено, свито, сгърчено, вонливо, отблъскващо, дребнаво, посредствено, пошло, нескопосно и просташко,
При властта на простаците всеки се натиска на държавна служба, особено простаците. Колкото по-голям е простакът, за толкова по-голяма служба се натиска.
При властта на простаците най-успешен е оня, който се докопа най-голям кокал, или пържола и който се изтъпанчи пред възможно най-много простаци.
При властта на простаците до най-големия кокал и до най-голямата пържола се докопва най-големият простак. Той се тъпанчи и пред най-много хора. Всеки ден. По два пъти. И по три пъти. И по четири. И по пет. В простащината няма ограничения.
…
Изведнъж се намира човек, който отказва да се кипри, да се врътка, да се пули, да се фръцка, да се гевези, да се лиготи, да се превзема, да лъготи и да се преструва на това което не е, въпреки че му е предложено да го прави от най-видно и високо място.
За простаците с обратни понятия това не е скромност и достойнство, а нахалство, разбира се.
Изведнъж се намира човек, който не желае торти, пасти, кокали, огризки, подаяния, трохи или пържоли от държавната трапеза.
За всички, които въжделяват и се боричкат тъкмо за тия торти, пасти, огризки, кокали, трохи или пържоли от държавната трапеза, този човек има антидържавно поведение, разбира се.
Изведнъж, посред робската тълпа, която търси оня, който най-добре да я „оправи” се намира човек, който иска да бъде свободен.
Изведнъж измежду всичката тази посредственост, която или не смее да каже какво мисли, не мисли какво казва, а най-често въобще не мисли, се намира човек, който има смелостта и да мисли и да казва.
И има смелостта да каже – о ужас, о изненада, о възмутително нахалство - да каже, че мутрата е не друго, а мутра. Нечувано просто.
За всички, които не виждат, че мутрата е мутра, не разбират, че мутрата е мутра, или се правят, че не виждат и не разбират, че мутрата е мутра да кажеш, че мутрата е мутра е предателство.
Предателство към България. И към президента на България.
Защото става дума за съпругата на президента Юлиана Плевнелиева, разбира се.
За всички останали нейната постъпка е съвсем естествена и човешка постъпка. Тя е пример за онова позабравено и преиначено от простаците и простащината им понятие – човешкото достойнство.
Добрата новина е, че тези „всички останали”, които се радват и си споделят тази проява на човешко достойнство, никак не са малко, оказва се. Дано само Юлиана Плевнелиева не ги разочарова .