unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

353 Посещения

Хотел Калифорния

Интересни Времена
Хотел Калифорния
 
29177100 1716976888361943 8252352520471445504 o

Христо Слави Рачев

Откакто се преселихме в Созопол знаем две състояния на улиците, които отвеждат приятелите към нашата къща. Кал или прах. Десетина картера на колите дръзнали да развият скорост по-висока от 5 км. се разцепиха и щедро изляха маслото си. Шегувахме се, че колата на три пишещи дами получиха обилен оргазъм точно пред входа ни. Топки зелени конски лайна в различно състояние на разпад, придаваха аромат, който децата от западна Европа не познават. Отгоре пъплеха охранени, изпълнени с желание за живот - зелени мухи. Но понякога стават чудеса. Един ден пристигнаха багери, подскачащи като кенгуру трамбоващи машини и докато се усетим, скъсаха кабелите и тока спря. Казано е, без ток няма социализъм. В хладилниците всичко омекна и тръгна да гние. Спря и социализмът. Капитализмът, като винаги продължи невъзмутимо.

Отминалата 2018 година беше добра и милостива година. Не ни лепнаха някаква диагноза-прогноза. Едва ли за всички. Не съм си давал много труд, но щраквах с лека меланхолия и странно усещане, че почти всичко е безсмислено, кадърчета с телефона ми марка Хуауей. Сега всички снимат всичко - в стил хуйвей. Вкарват ти камерата в задника и докато не ти излезе през устата, тъй, че доктора  да си види лицето през лайняв филтър - не мирясват. Сглобих един фото-колаж, как 2018 година прелетя и какви цветни спомени остави. Без претенции, поради малките възможности на филмовата програма Photos. Вече летим по новия асфалт.  Може да си спукаме главите, но картерите остават здрави. Остава да положат последния запечатващ слой асфалт, когато не мръзне, за да не цъфнат пък кратери. Иначе общинарите и строителите здраво се потрудиха. Обекта предложи всички видове трудности и изкушения. Отучихме се да казваме благодаря.

Бедата е, че като летим по асфалта и се насочваме към новата созополска придобивка - магазина за вредни пакетирани стоки Лидл, всъщност летим към края на житейската писта и нямаме сила, нито жизнено гориво, да опънем лоста и направим още една, последена красива парабола, преди да се разбием на пух и прах. Да облекчим НОЙ да изплаща пенсия на седмо число. Предостатъчна за моя пудел Бари.

Опитахме всичко на този свят, книги, филми, градини, семейство, езици, живот в самота, музика, спорт, приятелства…Останахме дилетанти, както цялото ни общество. И все пак поживяхме, посетихме доста столици и тоалетни по света. Кибуци и парламенти. Помирисахме и знаем що е война. Хората по широкия свят са едни и същи. Тук няма никакво съмнение. Несъществените различия са безбройни. Кажете добра дума на туземец - канибал от Амазонка и ще видите проядените му зъби. Усмихва се. Това, което ме безпокои, е, че българските патриоти не се усмихват. Свирепи са. Туземците се хилят, патриотите никога. Изглежда имат да решават важни дела.

Тя, поколенческата щафета на човешкия вид е с неясно начало и предизвестен край. Както сме я подкарали вярвате ли, че можем да оцелеем още десетина хиляди години. Краят е по-близо от началото. Важно е ние да не изпуснем палката в разкаляното, преди личния си финиш.

Добра 2018 година. Отмина. Тази нощ ще гледаме вакло, докарани и някак си мило оглупели. Ще си пожелаваме едно, друго. Кученцето мъдро ще спи, щом така поднасят новините. Когато  започне пукотевицата ще иска да разбере по лицата ни, що за веселие е това.

Ще споделя какво не желая да се случва: разпадане и пълно оциганяване на българския етнос. Не желая никакви болести. Искам да видя края си напълно здрав с акъла си човечец, изненадан от пропуснатото пробуждане. Да останеш в съня си, който остава забравен в нощта. Не желая, ама никак, такова струпване на зли и коварни хора в съдебната система.

Не искам да срещам повече тези охранени и мързеливи милиционери от полицията, които са стеснили задълженията си до степен да не вършат нищо, да вземат веднага страната на виновния с едничка цел, да се отърват от проблема. Но най-много, не желая в Парламента да тропат по банките съживените комунизирани фосили. Левите егоманиаци, които послъгват народа, мамят го в тълкуванията. Добре изнасят децата си на запад. Но не очаквайте да отстъпят седалките на успелите да придобият ум и съвест. Има ги. Със сигурност, поради изградените магистрали, мнозина ще живеят по-дълго. Но статистиката ще настоява за жертви. Да прибере по-безразсъдните и невинните лишени от късмет.

Да видим какво ние, човеците ще донесем на следващата 2019 година.

Отминалото лято ни дари с култура. Срещи с хора, които осем месеца от годината, тук липсват със страшна сила. Мяркат се в безвъзвратно отминалите райски дни. Автобусите идват с празни хора. Слънце, вълни, прелитаща сянка на чайка, всички мерят времето. Да фотографираш пространство, хора и време. Да ги заковеш с цветен пирон. Да се прицелиш с камерата и гръмнеш от упор епизода в най-настръхналия момент. Не е ли чудо. Никой не може да изрази света с дарените ни сетива. Като прелистваме космическите  страници на миналото и бъдещето едва можем да узнаем, че всичко съществува само за себе си. Но не и да проумеем, какво всъщност означава недостижимата БЕЗКРАЙНОСТ. Този прахоляк с размери на звезди.

Животът може да бъде рай и ад, както се пее в хита на Eagles. И как да стигнем до приказния хотел Калифорния, когато няма  идеи и път.

Бъдете здрави до края.

Текста и клипчето, да кажем са органично свързани, но Фейсбук отхвърля използването на музика, поради авторските права. И с право. До нови срещи през лятото. Здраве в къщи.

Коментари