unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

876 Посещения

Християнин ли е Христос

Иво Беров

                               Християнин ли е Христос


                              / или Църквата като отрицание на християнството/

 

   „Църквата е отрицание на Евангелието” – обяви преди повече от век един изключително добре запознат както с църковните и верски особености на християнството, така и с някогашния гръко-римски свят философ. Един философ с внушителна и своеобразна дарба, може би най-големият интелектуалец за своето време и при всички случаи един от най-големите интелектуалци за всички времена. Човек, с чието име злоупотребяват и държавите /той е бил против държавата като обществено образувание/, и държавните вождове. Името му и досега хвърля в треперлив гняв не само онези нашенски и чужбински жреци, които се облагодетелстват от вярата под прикритието на свещеници, но и повечето нашенски либерали и консерватори, които са толкова либерали и консерватори колкото десните ни са наистина десни и левите наистина леви. Бива обаче да отхвърлим бележките преценките ад хоминем, за да оценим твърдението на философа чрез Словото, което според жреците и свещениците било в началото. /То всъщност иде реч за Логоса, но горепосочените, нали не им е първица, са се позагубили в превода и понятията /
„И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда. А ти кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно, и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве „
Думи на Христос / Матей 6, 5/ И нека сега някой възрази, че всичките тия пищни църковни служби на които бяхме свидетели в последно време, с всичките тези златотъкани одеяния, с всичките тези медийни дунанми и с цялата тази показност не са отрицание на думите и заръките Христови.
Ще възрази, разбира се. Не само „някой” ами цялата църковна върхушка ще възрази. Ще възрази чрез тълкуванията на Словото. Които след съответните църковни съборища се превръщат в догма и канон. От съборищата се разбира, че Христос не е казал това, което е казал, а е казал това, което жрецът или свещеникът казва, че е казал. И почти всяко едно нещо не е такова, каквото е, а е инакво, защото няма начин да бъде такова, а не инакво и те така...
Библията е била измежду забранените от инквизицията книги. Защото някой може да я прочете и да прецени, че Христос е казал това, което е казал, е не това, което свещеникът или жрецът казва, че е казал. В наше време и по нашенско, обаче, няма смисъл библията да бъде забранявана. Може просто да не бъда издавана, както през комунистическо. Или да не бъде четена, както през демократическо. И всеки да си нагажда Словото към своите си представи и понятия без да го е прочел веднъж поне. Попитайте тези, които ревностно се препоръчват за православни , какви са основните разлики между православие и католицизъм и ще чуете шеметни нелепици. Помолете ги да кажат наизуст „Отче Наш” и ще запецнат преди средата още. Попитайте ги коя е четвъртата Божа заповед и ще ви отвърнат с неловка тишина, последвана от гневни изблици „ ти какъв си бе, джендър ли си, католик ли си...” .
„ Аз отхвърлям европейските ценности, защото почитам християнските” – казва един нашенски кандидат за евродепутат, известен преди всичко с това, че лежи на матраци и носи фланелки с образа на безбожника Че Гевара. И фланелка възлюбления от всички терористи автомат Калашников. Други пък евродепутати и кандидати за такива неуморно дуднат как щели да защитават християнските и семейните ценности от джендър идеологията. Защото били християни и консерватори.
Бива да припомним на тия консерватори, що ще рече консерватизмът, особено християнски консерватизъм /ако въобще са знаели някога/. То ще рече, че възгледите на един човек се определят от отколешните, истинските, неподправените, проверените ценности. А понятието „християнските ценности”, милички консерватори, идват от думата „Христос” И се предполага, че тези ценности се определят Словото и напътствията Христови. На неподправеното, истинското, отколешно Слово на Откровенията.
„Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята, не мир дойдох да донеса, а меч. Защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва. И враговете на човека са неговите домашни „ /Матей 10 - 34,35 /
„ И врагове на човека са неговите домашни” – че това повече приляга на комунистическия Павлик Морозов, който предава баща си в името на идеята, нежели на православник, комуто са скъпи семейни ценности.
Ето и още от същата християнска семейственост :
„ И когато Той още говореше на народа, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да приказват с Него. И някой Му рече : Ето майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да говорят с Тебе А той отговори на оногова, който Му каза това и рече : коя е майка Ми и кои са братята Ми? И като посочи с ръка на учениците Си, рече : ето Моята майка и Моите братя. Защото, който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е и брат, и сестра, и майка „ /Матей 12 – 47, 48, 49, 50 /
Впрочем, някои умници, препоръчващи се за хипер десни и хептен хасъл консерватори не се поколебаха да нарекат папата комунист, защото защитавал бедните. Което би означавало, че и Христос е комунист, защото приласкава отрудените и обременените и защото, както е известно, обявява, че „ ...по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. / Матей 19, 24/ Нали са научили от Соца, клетите национал-консерватори, че който се грижи за бедните и се опълчва на богатите бездруго е комунист.
И още използват християнството нашенските политици, обявили се за патриоти и консерватори като обвинение срещу въображаемата джендър идеология и в за защита на дадените от Господа човешки наклонности. Да бяха прочели Откровенията на английски щяха да знаят, че „джендър” е често употребявана от Христос дума, която просто означава „род” и следователно тяхното определението „джендър идеология” означава определено и безспорно нищо. Да бяха ги прочели на български и най-вече да бяха ги осмислили щяха да проумеят, че християнството отрича естествените човешки наклонности и тукашния суетен свят в името на Царството небесно:
„Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. И ако дясното ти око те съблазнява, изводи го и го хвърли от себе си, защото по добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена „ / Матей 5 – 28,29/
Какво ли би казал за тия Христови слова, ако ги прочете, оня космат женски любимец /същият с матраците и Че Гевара/, който размахва „като кръпел” своята мъжественост срещу призрачната джендър заплаха. Не би било чак толкова стряскащо, ако обяви, че Христос не е истински християнин. Или ако попита :” християнин ли е Христос ?” Нали един прокопсал журналист – тълмач на обществените и божи чудеса зададе въпроса „ католик ли е папата” пък никой не се стресна особено. Мнозина даже одобриха антипапските му изложения. Защото нямаше как папата да не предизвика неприязън у нашата църковна върхушка.Със своите действия, с поведението и с думите си, папата предаде вярата в една човешка, близка, разбираема и трогателна дори светлина. Нашите свещеници обаче я искат далечна, неразбираема, бездушна и студена. Защото такава уж била изначалната, истинска, ортодоксална, православна вяра. „ Вие нищо не разбирате, не познавате догмите, не познавате каноните, не ни се бъркайте в службите, мерцедесите и ролексите. Вашето задължение на православни е да ходите на черква, да купувате свещи и да слушате какво ви приказваме, дори да не го разбирате”.
Мнозина журналисти пък, надлежно и с развълнувани придихания разясняваха по време на папското посещение, какво точно означавала червената свещ, какво било „туй нящо” сухото причастие, какво било допълнителен агнец и всякакви подобни, сякаш познанието за всички тия чудатости е от първостепенна нужда за всяко душеспасение.
Бива, обаче, като прескочим догмите, каноните, съборите, червените свещи, допълнителните агнеци, сухите причастия, автокефалиите и филиокветата, да се върнем, хайде да е по консерваторски, към изначалното, истинско, неподправено Христово слово. За да не останем загубени в превода, омотани в ритуалите, задръстени от предразсъдъците и просмукани от многовековни едни нелепици.
„ И тъй , ако принасяш дара си на жертвеника /ако богослужиш - б.м/ и там си спомниш, че брат ти има нещо против теб, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брат си, и тогава дойди и принеси дара си. /Матей -23,24/
Някой да не е разбрал ?...Иди първо се помири с католицини, протестантини и всички твои братя християни, пък тогава ходи отслужвай религиозните си служби. Това казва Христос, трудно било вменено друго тълкувание на думите Му. Което не значи, че някои няма да се потрудят. Ясно кои.
Затова все по-ясна, все по-видима става нуждата от преобразувания в православната църква. Такива преобразувания, които ще върнат християнството при Христос. При любовта, братството, смирението, човещината, простотата, одухотвореността, и търпимостта. За да не останат при надчовешката ни църква– с омразата, нетърпимостта, високомерието, бездуховността, каноните, ролексите и мерцедесите.
Не би имало нищо толкова страшно, светотатествено и пагубно в едни църковни реформи, ако те биха довели до връщане към Христовото изначалие. Самият Христос е бил реформатор – това не би отрекъл нито един истински богослов. / Пък и достатъчно е да се направи сравнение между Вехтия и Новия завет /.
Има обаче една пречка.
„ ...нито пък наливат ново вино във вехти мехове, инак, меховете ще се спукат и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят, но ново вино наливат в нови мехове и ще се запази и едното и другото./ Матей 9,17/
И едно последно твърдение – дано от него не се сецнат разните всякакви националисти, набедени патриоти, консерватори, че и социалисти / щото по нашенско социалистите се писаха и консерватори и националисти /.
Христос е бил либерал. Общувал е с грешници и митари.
Дойде Син Човеческий, Който яде и пие и казват – ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници. И премъдростта биде оправдана от своите чада. /Матей 11 – 19/
Ха сега де...
А оня философ е Ницше. Повод да речете, че всичко това е написано под влиянието на злодей, нали... Да, ама папата е католик, Христос е християнин, а нашата църква в много отношения наистина е отрицание на Откровенията.
Аре.

Още статии от този автор

Коментари