unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

3892 Посещения

Хубаво е, че пак излиза вестник Демокрация

Иво Беров

Хубаво е, че пак излиза вестник “Демокрация”

 

Помня времето, когато спря вестник „Демокрация” Тоест когато спряха вестник „Демокрация”.

Голямо оживление беше, голяма радост.

Радостното оживление беше не при хората от вестника, разбира се. То настана у журналистите извън вестника – истински или така наречени.

Толкова явна и неприкрита беше радостта им, че си помислих тогава дали пък денят на спирането на вестник Демокрация да не бъде обявен за ден на българската журналистика.

Основната причина за неприкритата журналистическа радост естествено беше, че някой от занаята се е провалил, че е изгубил работата си, че вече го няма и следователно ще можеш да се доказваш, да се изявяваш и да печелиш без досадни съперници.

Разбира се никой никога по никакъв начин не изтъкна точно тази причина за всеобщата журналистическа радост.

Едно, защото тази причина се разбира от само себе си. Друго – от лицемерие. Или от добро възпитание в най-добрия случай. Зер неудобно е някак да кажеш „колегите се провалиха, спряха им вестника, какво удоволствие само, какъв кеф, каква наслада, каква отрада за душата.

А иначе обясняваха задоволството си /него пък никак не успяха да прикрият/ с един много убедителен и въздействащ довод.

Времето на партийните вестници било свършило. Защото България се развивала в правилната посока. Затова времето на партийните вестници било свършило. И затова толкова хубаво било, че вестник „ Демокрация” спира.

Ех, хубаво е да си припомнят доводи си и да ги премислят отново същите ония журналисти, които сега волю-неволю работят в обслужващи властта корпоративни издания. Защото ако някогашните главни редактори на вестник Демокрация трябваше продължително да се оправдават, колчем им се налагаше да съкратят или да променят нещо в някоя статия /то и рядко се случваше, нали всички там бяха сподвижници/, то сегашните корпоративни величия тутакси изхвърлят писанието, което не им е харесало,  барабар с писача му без никакви обяснения.

Разказаха някои журналисти как Делян Пеевски, например, ходил всяка вечер в редакцията, съпроводен от всичките си джипове, с всичките си бодигардове и с цялата си свита, за да цензурира статии.

Та биха били доволни ония, които злорадстваха при закриването на вестник „Демокрация”, ако сега все пак работят за някой корпоративен вестник на длъжност „корпоративна кучка” и ако все пак получават някакви парици за обслужването си / не за журналистиката си /, че то може да им се случи да работят и за престъпни групировки, без договори, без осигуровки, че и без да получат обещаната плата, отгоре на всичко.

Такъв се оказа „правилният път” по който била тръгнал България и който наложил спирането на вестник „ Демокрация”

Разбира се, сегашната „Демокрация” само бегло ще наподобява тогавашната, ако въобще я наподобява. На всички е ясно, че вестникът е с краткосрочна замисъл, че има предизборно предназначение и че ще подкрепя управляващите, защото сегашното СДС крои да властва с Бойко Борисов. Всички се досещат, че парите за вестника идват от някоя свързана със сегашните властници корпорация. При условие, че  СДС в парламента, нали това е и една от целите заради която се създаде вестника.

И въпреки всичко е много добре, че този вестник ще го има. Словото, каквото и да е то, е по-добро от мълчанието. Колкото и малка да е вероятността да се съгласиш с чуждото мнение, още по-малка бива тя, ако това мнение е неизказано. Колкото и малка да е вероятността да се съгласи някой с твойто мнение, още по-малка ще е тя, ако нямаш възможност да го изкажеш.

По-добре да прочетеш нещо с което не си съгласен, отколкото да не прочетеш нищо.

Ако мненията в едно несполучливо общество са нишки от разнищен прососурляк, то вероятността прососурлякът да се занищи, да се преобрази някой ден в цялостна, полезна и целесъобразна /нека турнем и едно „кохерентна” за самочувствие и разкош / обществена тъкан, съществува само и доколкото тези нишки все пак ги има. /Това изречение кой го разбрал - разбрал, няма да обяснявам допълнително/ 

Така че, да пожелаем успех на вестник Демокрация.

...

Послепис : Несъмнено би било израз на възвишена изисканост, ако изкушеният в журналистиката наблюдател, след като отправи веднъж благопожеланията си за успех на новия вестник „Демокрация”,  снизходително подмине странното и на пръв поглед необяснимо пренебрежение на водачите от Синята Коалиция към спрелия преди повече от година вече вестник Седем, който отстояваше тъкмо техните политически виждания.

Лично аз не притежавам, обаче /извинявам се, че говоря за себе си, рядко го правя/ в необходимата мяра нито духовната извисеност, нито благородното снизхождение, че да подмина дори не снизходителното, а обидно пренебрежителното, стигащо и до неблагодарност отношение на тъмносините водачи към журналистите от този вестник, без да се опитам да си обясня по някакъв начин тази им причудливост.

Може би са си направили сметката, че ще влязат в парламента и без вестника, може би са искали да се от отърсят някои явни обвързаностите, / ама не и от същите обвързаности когато не са явни/, може би са се дразнели от вестника като източник на влияние, който би могъл да се изплъзне от надзора, може би това поведение да се дължи на личностни своеобразия, негли единият от сините водачи е известен с продължителния си и упорит си отказ да съдейства за направата на каквито и да било демократични медии, а може и други някакви причини да има./ Между другото същият този водач не е длъжен да съдейства за създаването на каквато и да било медия /  

 Друг е важният извод от всичките тия вестникарска премеждия. Важното е, че добрите, смислените и почтените журналисти в България се оказаха неспособни да се размърдат, да се сплотят, да се потрудят, да си дадат малко зор и да се опитат поне да създадат истинска, демократична и независима от партии и корпорации медия. Но за тия нещо съм писал достатъчно / виж тук, в статията "Как се посрещат беят и началникът/  

Иво Беров

 

Още статии от този автор