ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

Цивилизационен срив, национално съгласие и боклук

 

"По делото не са налице убедителни доказателства, които да оневиняват обвиняемия."
На това основание съдът решава, че варненският кмет трябва да остане в ареста. Изглежда като политически тормоз и е всъщност точно това. Подла, гадна политическа репресия, която за България /и Балканите/ изглежда като явление позабравено, което лесно може да се превърне в съвсем обикновено.
Но това не е само тормоз и репресия. Не е само произвол и беззаконие.Това е цивилизационен срив, който връща страната ни в средновековието.
Крах обясним и донякъде дори очакван при управлението на Борисов - Пеевски, тяхното обкръжение и цялата им властваща прослойка, от която човек не може да се разочарова, защото никога не е бил очарован.
Разочарованието е другаде. То е в поведението на всички онези, които се писаха някога, а и сега продължават да се пишат за антикомунисти и демократи. И ще си позволя нещо лично /рядко си го позволявам/.
Разочарование от бившите ми съмишленици, някои от тях едва ли не и приятели. Онези, с които ни сближаваше общия стремеж България да се превърне съвременна правова държава.
Даниел Митов, например. И Прошко Прошков. Петър Николов също. За тях се сещам сега, но има още много такива, които от ДСБ се прехвърлиха при Бойко и сега или си траят, или одобряват съдебния произвол.
Може все да ги разбере човек. Млади хора, в разцвета на силите и възможностите си, видели, че нямат политическо бъдеще при Костов, запушват нос, преодоляват погнусата си /ако са имали някаква остатъчна съвест/ и се примъкват при Баце. А Баце, като отракан "пичага", тутакси вижда ползата от предателството им и ги приютява бащински в своята глутница, като обдарява при това с хубавички едни синекури. И те ще си траят, разбира се. /Сега същото и при републиканците в Америка, особено при оня, вицепрезидента им, който преди време хулеше Тръмп най-откровено и злобно/
Мълчаливото им, а понякога и неприкрито одобрение на произвола и погазването на основни цивилизационни началА са неопровержимо доказателства, че личното им благополучие е много по-важно от всякакви ценности и убеждения.
/За мнимите така наречени седесари, пристанали да Бойко няма нужда няма нужда от обяснения/.
Всичко това означава, че тези хора никога не са били демократи, просто при комунистическата олигархия не са могли да пробият, пробиват при сегашната. Човешко, твърде човешко.../по Ницше/
Сякаш по-трудно може да бъде обяснено поведението на други едни особи, които също се препоръчваха за демократи и които сега също си траят, макар да не са част от Борисово-Пеевската завера.
Но и тяхното мълчание може да бъде обяснено и то с нещо съвсем просто. Погазването на конституцията и съдебният произвол са насочени срещу партия, която те смятат за съперник. С жалката, плачевна и убога надеждица, че ако ППДБ се разтури, десните хора ще прехвърлят гласовете си към тях. Особено жалко, печално и в същото време показателно е мълчанието на тия същите, след изстъпленията на мафията с прибирането на буклука. То показва, че отново по същата причина / жалка надеждица десните гласове да се прехвърлят към тях/ те стават вече съучастници на мафията.
Имам предвид особи като Петър Москов, Вили Лилков и въобще партията им, не помня точно името й. А също и ония от "Спаси София" и лъжеконсерваторите. "Лъже", защото истинските консерватори биха защитавали законите, реда, правилата и конституцията. Включително правилото, че всеки е невинен до доказване на противното. Докато нашенските /а отскоро и американските/ лъжливи консерватори съвсем по болшевишки нарушават всички демократични правила и закони.
Освен ако не смятат, че потурите, домашната ракия и кръчмарските изблици на три домашни ракии и три морета са по-достойни за консервативно съхранение от правовата държава и човешките права.

И всичко това означава, че :
- Може да си антикомунист, без при това по никакъв начин да си демократ. Може да антикомунист, защото си расист, или почитател на някакъв десен вид диктатура по подобие на Пиночетовата, или на тази, към която са се юрнали Тръмп и беззаветните му почитатели. Или защото комунистите не са ти дали някоя синекурна длъжност, или облага.
Какъвто явно е случаят с началника на Националната уж телевизия Кошлуков. Няма обществен сблъсък, при който той да не е изтъквал, че е бил затворник и "заслужил борец". Затворничество, което също както при заслужилите борци срещу фашизма и капитализма в последствие беше богато възнаграден с постове, облаги, влияние и пари. Добре осребрени заслуги, които подсказват какви точно са били мераците му. Та тоя антикомунист въведе цензура в БНТ съвсем по комунистически.
Така може да бъде обяснено мълчанието на политиците.
Но как да се обясни мълчанието на така наречените журналисти, така наречените интелектуалци, така наречените творци /за мълчанието на агнетата и простолюдието с неговите стадни разбирания е ясно, то си търси водачи и пастири с твърда ръка, които да го стрижат и доят, но също да го пазят от вълци и измислени дупки в бюджета/.

Едно възможно обяснение - нашата уж просветена прослойка е също толкова просветена, колкото и простолюдието, само дето поназнайва това- онова и е понаучила нещичко оттук-оттам. И вместо широките простонародни маси й подражават, тя им подражава, или най-малкото се старае да им хареса / защото трябвало да отразявала "тежкото положение на народа"/. А като прибавим присъщите и неизбежни за българската "интелигенция" посредственост и плашливост, вече получаваме онова пошло, тъжно, смешно, жалко, печално весело и по махленски тържествено ликуване по случай второто място, което някакъв наш отбор спечелил на някакво световно първенство. С разните му музики, фанфари и дунанми, с постилането на червени килими, с посрещане в Народното Събрание, снимки с политически вождове и всякакви подобни салтанати, а също и с умилителните възклицания и придихателни журналистически възторзи по повод "нашите герои". Като дори президентът накрая обяви, че всеки удар по топката било удар по лошите и незнам си какво си величаво обществено достижение. Ай байгън бе, то бива подтиснато самочувствие и комплексарщина по Фройд, Адлер, Юнг, ама това вече е унизително, бе, не го ли разбирате.
И със засилката от неотдавнашното честване на Съединението, цялото това патриотарско кривене беше обявено за вид национално обединение.
Щото се говори под път и над път /подкаст и над каст/за това как едно национално обединение ще докара благоденствие за милото ни отечество. Ама не се сещат, умниците, около какво да се обединим, та да прокопсаме най-после /освен около глупостта и простащината/. И не щеш ли - ето ти наготово и повод, и причина за обединение, "супер яки" удари по топка и второ място на световно първенство. Българи-юнаци.
И не осъзнават всички тия юнаци и не чак дотам юнаци, че и повод, и причина, и смисъл, и основа за истинско обединение на всички българи отдавна съществува. Сигурно няма да повярвате, но то се нарича Основен закон, или Конституция.
Това значи, събрали се всичкото българин, обсъждало, мислило, чесало се, убеждавало се, разубеждавало се и накрая постановило : оттук нататък ще живеем по тези правила, тези правила и закони ще ни обединяват, защото те ни правят нация, а не племе, или население.
Затова ще ги защитаваме, пазим и уважаваме.
Добре звучи, само дето не е вярно. Нито някога, нито сега. Първата ни конституция, заемка от чужбина е била отхвърлена /суспендирана/ две-три години след приемането й. Сегашната, също подражателска, бива пренебрегвана и погазвана вече всяка седмица и всеки месец почти. И никой не я защитава. Освен една тънка прослойка образовани и възпитани люде, която всеобщото невежество, простащина, пошлост и посредственост нарича "умнокрасиви жълтопаветници"