unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

1309 Посещения

Шашкъните, серсемите, балъците, абдалите, улавите, тарикатите и българо-македонските отношения

Иво Беров

Шашкъните, серсемите, балъците, абдалите, тарикатите и българо-македонските отношения

Национално единомислие, национално обединение, всеобщо въодушевление, разобличаване и преследване на инакомислещите, наказание на враговете и накрая...
национална катрастрофа.
И не една.
Три
Можеше след Балканската война да имаме излаз на Бяло Море и голяма част от сегашната Северна Македония да бъде българска.
Но след националното единомислие, националното обединение и всеобщото въодушевление, започваме да възприемаме съюзниците си като разбойници, след което им обявяваме война. Всичките ни съседи - Турция, Гърция, Югославия и Румъния са ни врагове, България е в международна изолация /също като по въпроса за Македония сега./
И губим тогава всичко. Първа Национална Катастрофа.
Сега няма да загубим всичко, спокойно. Ще загубим много. Ако попречим на Македония да влезем в Европа.
Първата Световна Война. Стамболийски е обявен за национален предател, да го набутаме, значи, в затвора. След войната пък е обявен за национален спасител, който ще усмири въстаналите войници, пускаме го значи от затвора, а накрая го правим и премиер.
Така че милички, може пък този, който сте нарочили за национален предател, защото казва, че политиката ни стрямо Македония е шашкъно-улавско-тъпанарска, да се окаже национален спасител, а накрая и министър-председател.
Шега бе, Уили, не треперете.
Не че има много такива смелчаци, дето ще разобличат тази политика. Евгений Дайнов написа нещо в един свой пост, Ивайло Дичев имаше едно смело изказвана, Капка Тодорова понаписа нещо и тя, толкоз, други смелчаци май не се намериха. Всъщност има още един. Аз. Това сме хората, противопоставили се на общонационалното заслепение. И нито един, ама нито един от тия страхливчета - политиците.
...
След загубите в три войни и в много отношения заради тези загуби, чувството за българска принадлежност у македонците започва да се губи, а по-късно, заедно с българите, които я напускат, изчезва почти изцяло. Знам го, защото съм чел международни изследвания за местните народности от онова време.
Сега македонците с българско самосъзнание са около две хиляди / Ама не ми разправяйте за тарикатите, снабдили се с българско граждаство. И платили съответните подкупи/.
...
И няма как дори нашите прокопсали патриоти да не разбират, че тъпунгерската ни политика спрямо Македония е тържество за Русия и Сърбия. Впрочем, барем половината от така наречените патриотари съвсем съзнателно обслужват тъкмо Русия. Защо водим такава тъпанарска политика тогава ? Какво ни заслепява? Какво принизява всичките ни политици до равнището на един Костя Копейкин и до ината на няколко изцяло спечени в минали векове историци.
А, като рекохме "историци". Хайде малко смирение, ако обичате. Югославия, част от която е и Македония, се противопоставя на най -зловещата политическа и военна сила на миналия век /след СССР може би/.
Ние пък сме съюзници на тази зловеща сила.
И като такива нахлуваме в Македония, възползвайки се не от наши, а от чужди военни победи. От победите на нацистка Германия.
Както и да го въртиш, както и да го усукваш, както и да го дъвчеш, както и да го отричаш, това е окупация. Формално това е окупация. В действителност пак е окупация, макар и не чак дотам. И точно тази окупация /придружена със съдействието, което сме оказали на нацистите да закарат хиляди македонски евреи в концлагери / дава и основание, и сила на сръбската и македонска пропаганда против България.
И сега искаме от Македония да признае и да се разкае, едва ли не, за гоненията на българи при комунистическа Югославия. Добре, има смисъл в тия искания.
Ама ние за евреите, значи, не се разкайваме, германците са виновни за всичко, значи, ние само сме помагали, защото е нямало как иначе, рийшли, такива са били обстоятелствата, кво да праиш. И окупацията не е била баш окупация, а само така - навлиза там Българската армия и започваме да управляваме. / с ...раздувките, че ни посрещнали с цветя и рози, сякаш няма да се намерят винаги по целия свят хора, които да посрещнат всекиго с цветя и рози. И като изключим това с евреите, сме се отнасяли към македонците към освободени наши братя и сънародници.
Освободени от кого и от какво ? Вярно е, освен позора с евреите и битовите кражби, не сме подложили братята македенци на зулуми и притеснения. А това дали ни прави освободители ? /За битовите кражби знам не от пишман историците ни, а от баща си, който точно в ония времена служи в българската армия като окупатор-освободител/.
...
....
Има два подхода към задачата. Нашите историци вадят документи за зверствата над българи по време на югославския комунизъм, техните историци вадят документи за окупацията и откарването на евреите, след което двата народа започват да се мразят, както се мразят сега някога много близките иначе украинци и руснаци.
/Едната причина да назова всичко това улавщина, глупотевина и тъпанарщина /.
Затова най-добре ще бъде за двата народа, ако всички тия исторически комисии бъдат закрити, а пишмат историците бъдат запратени по разните му там музеи, училища и университети, където им е мястото /ох, макар и там да заразяват хората с вехти национални изцепки от 19-ти век и съзнателно разчопляни омрази /
Защото преговорите ни с Макадония са въпрос на разум, на предвидливост, на добронамереност, на добре преценен подход, а не на въздухарско национално въодушевление, или общонационален напук, както е в случая.
Отиват значи да заседават прокопсалите историчари - наши и техни, и всеки си приготвил хартии, документи, доводи и разяснение с които да защити страната си, начи, рийшли. Ние значи, браним България, македонците пък си бранят Македония. И се започват дърлянията за Самуил /нито е български, нито е македонски цар и даже въобще не е бил цар, четете истинската история, четете Петър Мутафчиев и Васил Златарски/ . И ония смехотворно-жалки препирни за Гоце Делчев. Да, бил е българин, но се е борил за независима Македония, а не за българска Македония. И още - не трябвало значи да се пише в официалните документи "македонски език", а езикът според конституцията на държавата? Абе вие възрастни хора ли сте бе. Зрели хора ли сте, ваксинирани ли сте, против дребна шарка барем ?
И кой при кого пръв трябвало да отиде. Нашият премиер при техния, или техният при нашия. Шашкъни тъпи, какво ви става бе. За такива ли неща ще се дърляте. Чии национални интереси защитавате. Може би на Русия, може би на Сърбия, но в никакъв случай на България.
...
А всички тези обстоятелства, всички тези събития, цялото това минало - и езикът, и Гоце Делчев, и Самуил, и войните, и окупацията ,и комунизмът могат да бъдат повод и причина за сближаване на по начало близките народи, а не причина за омраза и раздори.
Езикът на омразата... Добре, в Македония се шири език на омразата срещу българите ? А в България ?. Оня путински прислужник Костадин Костадинов съвсем наскоро рече, че Северна Македония е българска. Рече и отсече. А той е вожд на парламентарна партия. И го рече в Народното ни събрание. И никой от нашите шушумиги и мижитурковци не рачи на го посъпикяса малко поне. А след това и Слави Трифонов, изприказва по повод Македония същите приказки като Костя, само дето с неговите си тарикатски лафове. И той вожд на парламентарна партия.
Мале, какъв рев би се надигнал, ако някой каже, че сме друга някаква държава, а не България. Какви вълни от всенародно възмущение биха се разплискали, например, ако някой турски политик беше рекъл, че България е турска, защото пет века е била турска.
Отново - зависи от разума, от добронамереността, от далновидността, пък и от човещината. Зависи от това колко ти е акълът. Германия и Франция, които племенно нямат нищо почти общо помежду си / с изключение на франките с Карл Велики, които са германско племе/, успяха да се помирят и спогодят, за да живеят добре и смислено, без дрязги и взаимни обвинения, да бъдат двигател на съвременна Европа - и това след като са били противници в две жестоки, кръвопролитни световни войни /подминаваме френско-пруската война от по-миналия век, подминаваме Наполеоновите войни, подминаваме войните на Луи ХIV, подминаваме и насилническото християнизиране на германските племена от Карл Велики, просто касапницата при Вердюн е достатъчна, за да си дадем сметка колко ненавист, злоба и омраза би могло да има между германци и французи/ Ненавист, злоба и омраза обаче има между българи и македонци и то без никакво основание, без никаква причина, като изключим общата за двата народа посредственост, стигаща до малоумие и прокобите на нашенската си простотия, стигащи себеувреждане.
Има една отколешна приказка - тъмна черква, кьорав поп, ситно евангелие. Та и тук така. И в цялата тази мътилка - лъч на надеждица някаква, макар и мижава. Плах светлик на остатъци от разум. Кирил Петков заговори за нов подход на отношенията ни с Македония, чрез който да заложим повече на бъдещето, нежели на миналото.
И сега знаете ли какво ще стане. Ако кривне нещо от мътния и тинест патриотаро-националистически поток, цялата нашенска вековна потиснатост и болезнена тревожност, прикривани зад нелепи изпълнения като хорото в Пиринското езеро, цялото ни непризнато и неосъзнато чувство за малоценност, стародавният ни инат и разбира се, неизбежната, изконна, вездесъща, неизкоренима нашенска простащина, всичките тези чудати прояви на родната душевност, временно позабравени, или насметени из ъглите на битието, изведнъж ще се отприщят в един могъщ общонароден рев за национално предателство, за обслужващи чужди интереси отродители и майцепровадци, рев подгизнал от всички ония добре познати, изтъркани и нелепи, но въздействащи върху умствено и граждански неизкушените душици, върху балъците и серсемите, абдалите и нищожните духом обвинения и нападки.

Още статии от този автор

Коментари