unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

4720 Посещения

Шибана, ама държава - държава, ама шибана

Иво Беров

Шибана, ама държава- държава, ама шибана.

Веднага хубавото – България е състояла се държава. Наричат я скапана, шибана, тъпа, ругаят я как ли не, тя често бива възприемана като нещо различно от родината и народа, които са добри, докато тя не е, затова смятат дори, че е против родината и най-вече против народа. Всичко това може и да е вярно, може и да не е, но България е държава – шибана или не. Състояла се държава.

Напоследък в политическия речник това понятие все по често се употребява и държавите все по-често се делят на „състояли се” и „несъстояли” се.

Образованите хора все повече си даваj сметка колко много са по света несъстоялите се държави. Тях само ги има на картата, пише ги в справочниците, но всъщност ги няма.

Цяла Африка се състои предимно от несъстояли се държави. Голяма част от Евразия също. Несъстояли се държави има и в арабския свят, и в далечния изток. Може би дори не две трети, а три четвърти от политическия свят е съставен от несъстояли се държави.

Несъстояли се в съвременния смисъл на думата. Несъстояли се, защото нямат работещи учреждения /институции/, защото в тях няма законност, няма разделение на властите, няма човешки права, няма избори, нито право на избор, а често като следствие няма мляко и тоалетна хартия.

Обществените образувания изглежда са като биологичните. От амебите и медузите от човека има хилядолетия развитие. Което не означава, че хората не могат да съществуват редом с амебите и медузите. И че редом с малкото състояли се държави, няма цяла сурия /видове и подвидове/ несъстояли се, тоест първични, примитивни и прото държави. И трябва да минат цели летописи, докато тези протодържави достигнат сложните взаимовръзки, многообразието, началАта и устройството на развитите съвременни държави.

Иначе несъстоялите се държави, колкото са първобитни, толкова са и живучести и са живучести, тъкмо защото първобитни. Стига за поданиците им /при тях граждани няма/да имат достатъчно паша за конете, или пък печалби от петрол и газ за да може всички да са доволни -  от хората на висшата прослойка - защото си купуват свръхяхти и футболни клубове в Англия, а тези от нисшата - защото имат възможност да мързелуват, да смучат водка и да раздуват локуми за величието на племето си и на племенните му вождове. Подобни държави са устойчиви, защото са с извънредно просто устройство. При тях няма партии, няма избори, няма закони, няма конституция, няма правосъдие, няма медии, няма обществени страсти, вълнения, сблъсъци, възходи и провали. Всичко е просто, тъпо и спокойно. / „Там на кладбище всьо спокойненка, както пееше Висоцки”/ Вождът казва, индианците изпълняват. Но дори индианските племена са по-развити от някои съвременни несъстояли се държави. В индианските племена освен вождове има и шамани, има и племенен съвет, има и свободни ловци с права и достойнство. Докато из несъстоялите се държави има такива, които са останали още по-назад - във времената на Кубилай хан, на хан Батий, наТоктай и Джагатай хан. И на Путин хан. Защото става въпрос за Русия, ако някой все още не се е досетил. Русия, която още си е останала във времената на Златната орда, Батий, Иван Грозни, Сталин и Путин. Несъстояла се държава, в която никога не е имало и все още няма гражданско общество, няма партии, няма народно събрание /освен за шашарма/, няма избори, няма правосъдие / виновен е оня, когото началството посочи за виновен/, няма държавни служби и учреждения, няма разделение на властите, няма закони и конституция /освен като хартийки за махорка/, има само газ, петрол, водка и Путин. Пред когото всички се прекланят и когото всички обожават както преди това са обожавали Сталин, преди него царя-господаря император-бащицата, преди него Иван Грозни, а преди това Чингиз хан и хан Батий /завладял Москва през 1238 година/. Можем да направим и сравнение между римската империя – предтеча на съвременните състояли се правови европейски държави с нейните обществени достижения и азиатските орди, предтечи на несъстоялите се държави с техните достижения – сеч, паша, кумис / Путин, хляб, мир/

Почитателите на Ордата / като образ/ и на Азиатщината / пак като образ/ тутакси ще възнегодуват с неизбежните примери за Чехов -Достоевски и Прокофиев-Шостакович като доказателство за развитие.

Всички те обаче - /Чехов-Достоевски и Толстой- Прокофиев-Шостакович/, са част от една просветена прослойка –  придатък и допълнение не на азиатския, а на европейския свят. И всички те имат влияние не върху азиатския свят на мужиците, а пак върху просветения европейски свят.

За каква руска просветена прослойка може да се говори, когато всичките руски интелектуалци, които щели били да облагородяват духовно света, хвалят Путин така, както племенните шамани някога са хвалили хан Батий и дядо му Чингиз хан. За каква руска просветена прослойка може да става дума, когато иначе надареният режисьор Никита Михалков обяви, че крепостното безправие било едно от големите достижения на Русия и Руския свят.

Добре, щом робството, животинството, жестокостта , нищетата, безправието и неграмотността са достижение за тази несъстояла се държава, Бог да й е на помощ, тоест Путин, Сталин и каквото там си имат вместо бог. Да правят каквото щат. Лошото е, че имат атомни бомби. Атомни бомби, милиарди от износа на газ и петрол и продажни слуги в България.

И веднага за нашите си български работи /про домо суа/, които, слава Богу, не са велики, като ония на Ордата, а са си съвсем човешки, махленски дори.

...

Българите осъзнато или несъзнателно, по разум или по чувство  /абе по чувство, разбира се, къде ти по нашенско чак пък толкоз разум/ избраха Европейския съюз, а не Евразийския. Несигурен и колеблив изразител на този несигурен и колеблив избор съвсем обяснимо стана Бойко Борисов, който по въпросите за Украйна, Русия, Европа, енергийната ни независимост и Южен поток /несъстоял се и той, но все още с изгледи да се състои/ хитровато си затрая, както винаги. Сниши се, докато мине бурята, както правеше един негов предишен работодател. Но както самият ми ти той проницА :”такъв ни е матряла”. Като ще градим европейския си дом с тухли четворки, пък те стигнат само за половин метър зид, оглеждаме се за обикновени тухли, като свършат и те, зидаме с каквото каквото има – дъски и кравешки фъшкии. Махаме целофана и мажем. Получава се по-скоро европейска пристройка, нежели дом – ама поне вътре не вАли и не вее. Да, Бойко Борисов е такъв и онакъв, тоест простак, не се знае със сигурност какво би било отношението му към съдбоносни за България въпроси и какво би направил ако беше на власт, но пък със сигурност се знае какво направиха съветският възпитаник Станишев и свитата му . С угодничеството си пред Путиновите проекти и с тарикатлъците си по отношение на Европа, те постигнаха  невъзможното и немислимото почти – направиха Бойко Борисов приемлив. И поради тия причини за Бойко би могло да се каже :

„ Бойко Борисов е рожба на грубата среда, той е жертва на груби възпитатели, злото не се таи в самия него, а във влиянието на околната среда. Бойко Борисов е деятелен, разсъдлив, възприемчив, преди всичко възприемчив ! Постави го под влиянието на добър ръководител, и ти ще видиш какви подвизи е в състояние той да направи. Бойко Борисов е проявявал досега само животната си енергия, но в него се таи голям запас от потенциална духовна сила, която очаква само морален импулс, за да се превърне в жива сила „

Хванахте ли се ? Най-вероятно . Това определение не е за ББ, то е направено от Алеко Константинов за Бай Ганьо. И е твърде познато, за да не го припознаете. Алеко се оказва пророчески точен – Бойко Борисов е досущ като своя първообраз - той наистина е „деятелен, разсъдлив, възприемчив, преди всичко възприемчив”, освен всичкото друго…

”Бай Ганьо е проявявал досега само животната си енергия, но в него се таи голям запас от духовна сила”…е тук, смятам, Алеко доста се е поувлякъл, приемайки желаното за възможно. Но пък „постави го под влиянието на добър ръководител, и ти ще видиш какви подвизи е в състояние той да направи” отново е точно. Европейските ценности не толкова, но европейските достижения няма как да не впечатлят хора като Борисов. Достижения в смисъл не писанията на Еразъм Ротердамски, а производството на Беемвета и Ламбургини. Несъмнено възприемчивият байо Борисов, за разлика от невъзприемчивите „петнайсетки” няма как да не си рече – тия хора произвеждат беемвета, телевизори, компютри, мобифони, таблети, съобщителни джаджи, джипиеси, филми, всичко - значи там е истината, там е верният избор.

Та като няма риба и Бойко Борисов е демократ.

А истински демократичната партия, в случая коалиция, все пак оцеля на последните избори. Става дума за Реформаторския блок. Оцеля като повече като възможност за бъдещето, нежели като достижение. Възможност, която би могла да се осъществи, ако РБ изостави купонджийските си наклонности / давай на протест, пък как, защо и с кого няма значение/, художественото си самооблащаване /само какви артисти в клипа ни/, неосъзнатия си расизъм /умни, красиви, готини, руси, високи, синеоки, млади/ и неосъзнатите си марксически увлечения / партия на дребния и средния бизнес и на самоосигуряващите се/ и най-вече ако не се разцепи в следствие на махленски сръдни / що влязъл тоя, а не оная/. Впрочем, някои от тези увлечения, ако не повечето, вече са преодолени, което не значи че е свършена каквато и да било истинска работа. Защото – сега вече идва ред и на лошото – тези избори нищо не промениха. Основните задачи пред България – корупцията и корумпираната администрация, липсата на правосъдие, липсата на икономически разтеж, липсата на инвестиции, липсата на здравна реформа и реформи в образованието – всички тези неща не само не намират решение /дори като послания покрай европейските избори/, те дори не са осъзнати като / Реформаторският блок е изключение/

Макар че тези избори не решиха нищо, поне запазиха възможността за решение. И надеждата заедно с възможността. Тъкмо защото сме състояла се държава. Държава в която институциите /учрежденията/ съществуват. Работят лошо, но са налични. Има ги, могат да бъдат накарани да работят по-добре. Държава в която правилата се нарушават, но в която обществото не е дотам обезверено и оскотяло, че да не се възмущава и да чака някой свръхчовек да го оправи , както е в повечето страни по света.

Събитията в Украйна, например, показват колко трудно е в една държава да бъде създадено гражданско общество и да бъдат приети общи правила за съжителство, които да бъдат спазвани и отстоявани от едно осъзнато мнозинство.

В България често има опити за погазване на правилата и законите, но законите, но обществото надзирава работата на държавните учреждения, медиите в България, колкото и да са продажни, не могат да си позволят пълно изкривяване на действителността по фашистки и комунистически образец както в Русия, в България има и разделение на властите, въпреки опитите всичко да се съсредоточи в ръцете на една олигархична върхушка и нещо, което никой не оценява, защото приема като даденост- България като държава е достатъчно развита и българите като народ са достатъчно разумни, за може страната да проведе честни и свободни избори – избори, които да бъдат признати от всички. Дори социалистическата партия, наследник на дивия комунизъм няколко пъти загуби властта и призна загубата си, като стана част от демократичния летопис на България. Дори явно склонният към еднолична власт Борисов отстъпи властта и си подаде оставката след улични протести, отделен е въпросът, че добре прецени изгодата си от тази постъпка, но той все пак не е Янукович. Няма как държавните водачи на Украйна /бившият/, на Русия и на Беларус /сегашните водачи/, на Ирак и Либия /бившите/ да си подадат оставката, след падането им от власт съдбата им в несъстояли се държави на които са били вождове неизбежно ги тласка или към затвора, към бесилото, или към кървава саморазправа.

И доколкото в създаването на състоялата се държава България има заслуга, макар и мъничка, всеки българин, то би трябвало, напук на общоприетото мнение хората да се гордеят тъкмо с нея – със своята състояла се държава, а не с племенната си принадлежност, с   левицата на Стоичков, с десницата на Кубрат Томов, за които нямат никаква заслуга или с някакви измислени величави подвизи в миналото.

Е да, доста хора думат „шибана държава”. Добре, шибана, ама държава. Между другото я кажи някъде в Русия, че Русия е „шибана държава”, въпреки очевидността на това твърдение. Както преди 50, 100, 200, 300, хиляда години – продължението е в Сибир. Дано поне Украйна се състои.

Още статии от този автор