unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

4058 Посещения

Яко ритат "лебералите"

Иво Беров

            ЯКО РИТАТ “ЛЕБЕРАЛИТЕ

 

По време на впечатляващото депесарско сборище, тоест събиране, тоест конгрес, тоест, конференция, тарторът, тоест водачът, тоест председателят на ДПС Ахмед Доган произнесе една дума, която прозвуча странно, загадъчно, непонятно и не съвсем уместно май.

 А покрай паметно- вълнуващите, кърваво-възпоменателните и възпитателно –поучителните зрелища, на тази дума никой не обърна внимание.

Но дори и да ги нямаше всичките тия уйдурми, дунанми и маскарлъци на сборището, тоест конференцията, на тази дума пак никой нямаше да обърне внимание.

А дори и да й беше обърнал някой внимание, нямаше да я разбере.

Тази дума беше „либерализъм”.

Мимоходом Доган спомена, че Депесето щяло да отстоява някакви си там либерални началА.

Та сега си помислете дали ония биячи, които ритаха зверски падналия покушител имат някаква друга представа, освен много смътна, за значението на думата либерализъм. Дума, която заедно с израза „права на човека” изразява, или поне  би трябвало да изразява политическата същност на партията Движение за Права и Свободи.

А защо ли тия хора – биячите де, дето са цвета на това движение едва ли знаят значението на думата ? Думата , която изразява същността на партията им. Партията на която те са не само обикновени членове, а цвят/доколко за мирисане е друг въпрос/. Бай Ганьо, дето питал Иречека „абе ти леберал ли беше, твоя милост, или консерватор” повече е се е догаждал какво означава тая папищашка дума, нежели съвременните бай Ганьовци. Или бай Ахмедовци. / Е, какво значи „права на човека”, вече знаят. Това е правото на „човека им” да разпределя финансовите потоци, разбира се/

И защо ли все пак Доган спомена тая непривична за ДПС дума - либерализъм.

Отговорите са сравнително лесни.

Депутатите, които са цвета на ДПС не знаят думата, която изразява политическата същност на партия им, защото тяхната партия няма политическа същност.

А Доган спомена думата „либерализъм” за протокола. Да я има в документите. Та като ги прочете някой, примерно някой либерал от либералния интернационал, да се прелъже, че депесарите са либерали и да им пусне някой и друг финансов гювеч. Или да вдигне гюрюлтийка в полза на ДПС по разните му международни сборища.

Същото е и при Гражданите за Европейско Развитие на България, които са такива само за протокола, а иначе нито са граждани /повечето/, нито за Европейско, нито са за Развитие, нито са на България, а за нещо съвсем друго.

Какво ли ? Каква ли е същността на ГЕРБ и ДПС, след като не е политическа ?

Каква е същността им и за какво става дума може да се прецени и по някой външни, но иначе показателни и съдържателни признаци.

По това как цветът на либералната партия ДПС рита и налага паднали хора, пък били те и покушители.

Не, тоя побой не приличаше на сблъсъците в корейския парламент, където яки, здрави, прави, млади хора си прилагат източни бойни хватки. Тоя побой не приличаше и на мелетата в Руския парламент, където яки, здрави, прави, и дебели хора се бутат, скубят и дърпат.

Този побой приличаше на нещо съвсем друго.

Виждали сме го по филмите. По мафиотските.

Така бие мафията /когато не стреля/. Така бият мафиотите. Когато хванат някой, който се е опитал да застреля кръстника им, например. Повалят го на земята и го ритат до премала. С вдъхновение и упоение. С викове „Убийте го !” Като при нашите хора имаше и едно източна особеност. Почнаха да му изуват и гащите.

Едно предположение. В младежа, извършил едно несъмнено престъпно деяние има повече политическа мисъл – макар и смътна, макар и зачатъчна, макар и изразена по укорим, осъдителен и неприемлив начин, отколкото в цялата набухана с нанизани едно до друга и нищо неозначаващи папищашки думи в речта на Ахмед Доган.

Имал си младежът първични някакви политически виждания, разбрал, че няма как да ги прокара в своята партия чрез политическа дейност, защото в тази партия няма нищо политическо и решил да стресне кръстника, тоест водача й, или пък да промени нещо, като се направи, че ще ги гръмне с газов пищов. Със спуснат предпазител и с халосни куршуми.

Ами да го разследват и да го съдят – това е задължително и би било справедливо.

Но да съдят и ония, които го биха и можеха наистина да убият – това е още по-задължително и още по-справедливо.   

Кланово-мафиотско образувание – това е ДПС. Дори етническа партия не е. Кланово-мафиотско етническо образувание – това е по-точното му определение. Което приема и българи, разбира се, ако това му е изгодно – Бисеров, Цонев и разни такива.

Кланово-мафиотско етническо образувание на хора, които са се обединили /сдушили/ за да бъдат във властта, за да бъдат около властта и да се обогатяват чрез властта. Да бъдат част от далаверата. Да докопат кьоравото. Да разпределят финансовите потоци. Да гребат от тях.

Чул ли е въобще някой в последно време, пък и в по-стари времена ДПС да предлага каквито и да било политически решения и да предприема каквито и да било политически действия, като изключим влизането и излизането от разни коалиции и различните там завери и далавери ?

Също като ГЕРБ. Само дето при ГЕРБ няма етнически предпочитания.

Министрите на ГЕРБ вземат някакви решения, няма начин, такова им е ежедневието, това им е работата. Но тези решения са служебни, административни, не политически. Бойко Борисов не взема решения. Или ако ги взема, не носи отговорност за тях /за бюджета и заплатите е виновен Дянков, разбира се, не Бойко. За ВМЗ - Сопот са виновни бившите управляващи и нахалните женища, които негодуват, вместо да продадат семейните си пръстени за хляб/.  Бойковото задължение не е да прави политика, а да се прави на готин по медиите и да реже ленти. Ама това – политически виждания, предвиждания, приоритети /предимства/, набелязване на цели, решения, поемане на отговорност – всичко, което наистина е политика,  няма нищо общо с Бойко и ГЕРБ. Гражданите за каквото беше там, също като движението на Доган за каквото беше там е обединение на хора, чиято цел е да бъдат на власт, за да се възползват от тази власт. Заради кьоравото, изгодата, гювеча и далаверата. Разпределението на финансовите потоци, тоест. И най-вече усвояването на парите по европейските програми, щото в последно време други потоци няма, нали и стопански разтеж няма. Потоци, които трябва да отидат при наши хора. Такива като Митко Пайнера, например, който и депутат на ГЕРБ щял да става.

Властта само по себе си, като единствено политическа цел. Също като при бившите комунисти, които се съюзиха и със своя изконен и вековен враг Царя, за да бъдат на власт. Също като царистите, които се съюзиха със своите изконни врагове- комунистите, за да останат на власт.

Между другото Станишев прави все пак някакви политически движения, поставя някакви политически задачи и предлага все пак някакви политически решения.

Но въпросът кой все пак наистина прави политика в България си остава все така само с един възможен отговор -  Костов. / Добре де, кажете друг някой, който и да е. Или може би политика е предложението на Кабанякой си да се проведе референдум за пушенето/.

Костовата партия няма как да бъде мафиотска, няма как да е обединение на хора, стремящи се към власт и облаги, след като толкова дълго време остана извън властта.

Тъкмо затова въпреки мижавите проценти на одобрение към тази партия думата на Костов тежи. И затова го канят по медиите, затова има влияние – има какво да каже. А клановите и мафиотските партии правят всичко възможно, за да го избутат от политическия живот. Не с газови пищови и халостни патрони, а с упорита черна пропаганда.

...

Ако започне човек да разнищва българския политически живот от гледна точка на истинската политика нищо няма да успее да разнищи, само още повече ще се занищи и ще се оплете. Просто защото истинска политика в България няма.

Но ако погледне на това, което се случва от гледна точка на родово-кланово-мафиотските взаимоотношения, веднага всичко става просто, ясно и предвидимо.

Единият клан, едната мафия, тоест едната партия е взела властта, има мнозинство и веднага започва разбишква своите съперници от другите мафии. Спира им финансовите потоци на първо място, заканва им се, ама на прокурор не ги дава. Колегиалност все пак, а и застраховка – зер, може да се обърне палачинката.

На следващите избори обаче мафиотския клан, добре де, партията, или движението на гражданите за нещо си усеща, че вече няма да може да управлява сам. И си търси ортаци. Такива с които може да се разбере. Себеподобни.

И ето ти го Седесето на Кабанякой си. С един куршум два заека. Хем вероятността страшилището Костов отново да влезе в парламента намалява, хем Гербаджиите ще си имат коалиционно мнозинство. Блестящо, чудесно намислено и почти изпълнено, не щеш ли, появява се неочаквана спънка. Тоя Кабанякой си много смотан се оказва, един такъв никакъв, дори свестен конституционен съдия не може да предложи, няма обаяние, не си владее хората.

А пък Костов, Нейнска и Мартин Димитров отвръщат на удара.

Тогава ?

Тогава можем да се сортачим с истинското сестринско обазувание – ДПС / лакърдиите, че ГЕРБ е член на Европейската Народна Партия са си част от протокола. Хартишка някаква/. И се събират Бойко Борисов и Лютви Местан примерно. Те вече се събраха веднъж във вилата на Бойко по случайност уж. И Бойко много похвали Местан тогава. Че бил добър политик, или нещо подобно.

Та се събират двамата и си говорят по мъжки, както те си го разбират това.

-        Абе можем да се разберем с теб като кръстник, с кръстник, като мафиот с агент , тоест като политик с политик– дума единият. Избори идат, ще трябва да мислим за коалиции в името на народа, нали се сещаш.

-        Сещам се, в името на народа, ама как да стане, ти на нашия искаше барбекюто му да разтуряш, сараите му да буташ.

-        Да, ама нито му го разтурих, нито му ги разбутах, нито в затвора го набутах. Ма то не е късно, му речи...

 -  Нямай грижа. Той е голям кръстник, тоест политик исках да кажа, ще кандиса…

-        Той че ще кандиса, ще кандиса, ама с него няма как да стане, до вчера се дърляхме, днеска –авери, излагация голяма.

-        Ами как тогава ?

-        Речи му да се оттегли, че иначе пак ще подхванем бутането и разтурянето. Нали видя как си назначихме прокурор. И за него е по-добре, допълнителни бонуси ще има, и за ДПС ще е по-добре, пак ще има хора във властта.

-        Да, ама кой ще го замести ?

Тук вече единият кръстник, тоест политик се усмихва тънко-тънко, поглежда другия кръстник нежно и насърчително и съвсем по кръстнически и му дума : „ Е, че толкова ли си нямате агенти, тоест политици, които умеят да приказват и да заглавичкват матр,яла. Направо му речи му теб да посочи за заместник, няма какво да го усукваме”

И готово. Голямата политика е направена, остава само още едно допълнително разговорче. Едно такова разговорче  примерно :

- Кандиса бе, нали ти казах, голям политик, голяма работа.

- Аферим, кажи му, че няма да го закачаме, а бонусът си е бонус.

- Само едно допълнително условие има.

- Какво условие ?

- Една уйдурма е намислил при оттеглянето си, та да се запомни, ама твоите хора да не попречат нещо. Охраната да си кюти най-вече…

Как може да се познае дали подобен разговор наистина се е състоял. Много просто.

Ако медиите започнат да четкат, да лъскат, да хвалят, да обслужват и да се мазнят на агента Павел, който измести агента Савел – „и Савел се прекръсти на Павел” ,  абе да не си падат случайно по християнските притчи Лютви и Доган – та ако започната да се мазнят на Павел, значи подготвят ДПС за властови ортак, тоест за  коалиционен партньор на Бойко. Едно ново, съвсем друго ДПС,  при което Савел /Сава/, вече е Павел и при което далаверата вече не е далавера, ами алъш-вериш и кьоравото вече не е кьораво, а  пари по европейски програми, вече няма да е излагация за Бойко.

Ама това, че е съвсем вероятно между новите стари властници да се набута я като министър, я като заместник министър, я като шеф на парламентарна комисия, я като нещо още по-бамбашка – евродепутат например, някой отявлен и неприкрит садист, някой от ония които ритаха „покушителя” и му сваляха гащите, няма значение. Ще го минем в обяснението„за доброто на България”. Пък и светът изобилстват с примери за властници - садисти и биячи, какво толкова. Европейския свят най-вече. Така че ония от Европата няма какво да се гнусят, да се мусят и да ни придирят, ако им пратим за депутати садисти, бияч и изувачи на чужди мъжки гащи.  

 

Иво Беров