unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

237 Посещения

60 години БНТ. Просълзени телевизионери

Интересни Времена

             60 години БНТ. Просълзени телевизионери

 

29177100 1716976888361943 8252352520471445504 o
Христо Слави Рачев

 

     От галактически ракурс телевизията е най-странното и сложно образувание в една цивилизация. Какво точно правят човешките същества в този мравуняк. Защо се движат като побъркани насам-натам. Някои съчиняват сценарна действителност, други я регистрират. Трети разреждат тъмнината с хроматична светлина. Има и счетоводители, шофьори, които преместват групи хора от едно място на друго. Сложна мрежа от кабели и безкабелни връзки, които винаги завършват с плоски кутии, поставени на видно място, буквално във всеки дом. Там трептят с 25 кадъра в секунда, а човешките същества стоят втрещени като лемури и гледат. Понякога се смеят, плачат или ругаят. Трудно е да се разгадае какъв е смисъла от тази дяволски сложна дейност. Дали хората се забавляват, информират, възпитават или има някакви други цели. Галактическият разум не е пропуснал да забележи, че земляните вече са стъпили на луната.
Аз стъпих в БНТ през ноември 1969 година. И ако се съди по сънищата ми, още не съм я напуснал. Да се умиляваш от отлетялата младост е неизбежно. Тъй се просълзяваме служилите в идиотската българска казарма, която съсипа с паприкашите, боба, компота и насилието - стомасите и здравето на поколения български мъже. Още хълцат изповедално за славното си минало и служителите на Държавна сигурност. Проститутките. Комунистите. До един и безкритично. Някак си човешко е. В поизбелелите снимки откриваме гладките си лица и с въздишка прибавяме някакъв дълбок смисъл в преживяното.
Българската национална телевизия до 1989 година беше една голяма миялна машина с идеологическа задача да слави БКП, да упражнява контрол над културния живот. Да ни поучава, мъмри и селектира какво имаме право да узнаем и какво не. Да бъде селският тъпан, който известява новината на деня. На 20 юли 1969 този тъпан се издъни. Проби се от много блъскане и думкане на лъжи. Не съобщи, че човеците са кацнали на луната. Тъпанарят прегракна.
БНТ строго следеше в нейните трюмове да попадат само идейно праведни служители. А ние постъпвахме на работа, за да служим. В бездушното и тяло ни центрофугираха до блясък, изнасяха ни лекции по партийна политическа просвета. В отговор снимахме пушещи комини, петолъчки, пленуми, стахановци, ударници, паради, тържествени зари. Говорихме нахално за някакво превъзходство на социализма над капитализма. БНТ беше мощен идеологически институт, колайдер на масовото оглупяване от съветски вид. До там се докарахме, малоумни апаратчици да ни крещят в ушите за някакво духовно развитие. Какво ли са имали предвид. Докато те живееха на принципа: яж, пий, граби от Корекомите, еби и се пръждосвай. Зад монументалната фасада на БНТ се мъдреше - най-обикновенна детска градина за децата на номенклатурата. Директорският пост, беше катапулт за партийна кариера. Днес гледам как ние, бившите телевизионери подсмърчаме, честитим си. Добре, дадохме младостта си. Истина е. Но сами си го пожелахме.
От теократична гледна точка беше редно да измием нозете на българите, но вярата в бог беше забранена. Вместо краката по християнските обичаи, ние измихме мозъците на зрителя. Съществена разлика. Обърканият ни народ се върти и до днес, като дервиш около оста си, и не знае къде е вярната посока; напоследък открил, че можело и без партии, и на избори го удря на политически алъш-вериш. Внушават му, че е важно да хване капиите по кметства и общини. Булшит. И да иска вече няма в кого и на какво да вярва. Вее червени байраци по инерция от миналото. След 35 години хипноза от сините екрани, съветска петъчна телевизия, прожектиране на епични глупости и фактически неверни неща, галактическия разум разбира защо сме най-изостаналата страна в Европейския континент. Тази щафета е поета и от други канали, преса. Хибридните акции станаха ежедневие. Превърнаха ни в полигон за изследване на идеологически оръжия. Следва музика на народите.
Казаха по телевизора.
Лично мен БНТ здраво ме настъпваше по достойнството. Действах с години в режим на самозащита. Постоянно ме изтезаваше с фалшивите си коментари, двойни стандарти за най-обикновени човешки неща. Отвсякъде надничаха зорките и горящи очи на доносниците. Техните големи и твърди уши. Наоколо със строги лица крачеха журналисти, всъщност цивилни офицери. Постепенно се прегърбихме.Тъй неусетно се калцираха нашите умствени и духовни прешлени. Питайте ни и ще видите, че никой не смята себе си за виновен. Но за по-младата публика ще напомня, че между нас имаше негодници. Идеологически добермани. Както и лица, които се явяваха само, за да си получат заплатата. Разглезени синчета и щерки. Заплати за тиражиране на лъжи. Някаква вечна дружба с СССР, днес се вижда цялата и мерзост.
Не бива да подвеждаме съвременната публика за някакво славно професионално минало, изпълнено с геройства, смайващ професионализъм и себеотрицание. Бяхме служители, които трепереха за статута си, заплатата и мизерните хонорарчета, с които се редяхме на опашки, защото някъде нещо са “пуснали”. Пуснали са кожуси, бягай. Банани, тичай.
Ние бяхме лишени от свобода. Който не познава това лишение, той не го разбира.
В БНТ имаше цели семейни общности. Ако някой лековерно прихванеше трипер от Златния Орфей, всички се радваха на суетнята около лекуването на тази зараза. Обменяха си рецепти. Доста алкохол се изля в гърлата на неприспособимите. На астениците, които не можеха да издържат на стреса, на двойните стандарти и некомпетентността си. Тяхната лична мъка беше, че всеки брак и калпава продукция незабавно лъсваше на екрана.
Не съществува зло, без изящните бели лилии на доброто. Имахме щастието да крачим из коридорите на БНТ заедно с великолепни български интелектуалци и личности. Стояха непоклатими като морски фарове, обливани от вълните на глупостта, идеологическите клишета и доносите по техен адрес. Нищо не можа да ги изцапа. Бяха истински демократи композирани в кадъра на тотала. Не е моя работа да споменавам имена, но ние ги знаем и помним. Прекрасни и ерудирани водещи на програми, говорители, режисьори, оператори, директори на продукции, осветители. Около тях и техните имена се умилкват и до днес хихикащите приспособенци, готови да се сополивят по повод на 60 годишния юбилей. В тъмните ъгли на студията още се спотайват сенките на тоталитарния бацил. БНТ не е излекувана от инстинкта на началниците да мачкат служителите си. Връзкарството. Там още не са проумели, че в този бизнес заплахите, страха и паниките, въобще не се практикуват по демократичния свят. Имах възможност да видя, че в световните агенции телевизионерите се прегръщат, целуват и започват деня си с оптимизъм за работа в здрава конкурентна среда. Ако в БНТ видиш двама репортери прегърнати, значи се мъчат да прегризят троичния си вратен нерв тригеминус.
Харесвам феномена, чудото наречено телевизия. Удивителна световна и вече междупланетна комуникация. Аз съм напълно обсебен от нея. Ако изведнъж спрат телевизиите и каналите, със сигурност голяма част от населението ще развие психози. И аз ще съм в първите редици. Телевизиите ускоряват развитието на света. Но унифицират хората. Те са и незаменими паникьори. Без дълбочината на умните книги, могат да са опасни за умственото развитие на човека. Аз не знам какво означава БНТ. Ако е сградата на Сан Стефано - не я харесвам. Нито се прехласвам по пъстроликата публика, която се нижеше по коридорите в гонитба на най-бързо изветряващата слава. Ако тя е храм на културната еманация на нацията - ОК. Но не е. Просто масмедия създадена за развлечения и информиране, която демагозите на комунистическата пропаганда яхнаха и превърнаха в зловещ институт за пропаганда на зловредни комунистически идеи и практики.
Имахме изключителната привилегия да бъдем хронисти в най-бурните исторически години за света и в частност за България.
ПП
Във вчерашната петъчна Панорама забелязах само един здравомислещ човек. Не как изглеждаше, а как разсъждаваше. И това беше Плевнелиев.
Останалите въртяха очи към тавана, затънали в отвратителното клише: “как да кажа…” Честито на колегите, които днес имат щастието да работят в БНТ.
Изхвърлете страха от коридорите на Сан Стефано. Ако трябва, заедно с генералния директор и креслото му. Настанете там истината. Бдете за достойнството си. Отнемат ли го, губите всичко. Честито и на моите стари колеги, приятели, с които носихме на ревера си надписа “Стачка” под звуците на Let it Be. Все още си вдигаме сини палци над водата, като удавници във Фейса. Но скоро ще потънем завинаги в забрава. Справедливо е.
Честит юбилей!

Още статии от този автор

Коментари