За нуждата от деконституиране на конституцията и окончателното й бойкотизиране.
/ Изследователска студия на кандидата на природно-обществените, научно-политическите, психо- соматичните и технико-психотичните науки Цветан Герберов, възпитаник ПъНъСъУ - Пернишки Независимо-Свободен Университет/
В България винаги са съществували съмнения, че конституцията на страната е недодялана, недоправена, неуместна, необмислена, необоснована и безпочвена. Винаги са съществували съмнения в нейната належащост, неизбежност, нужност и необходимост.
Нещо повече.
В страната ни винаги е шествало потайното убеждение, че не само българската, но и която и да било друга конституция е по-скоро недомислица с неясно и недоказано приложение, нежели основен закон на дадена държава.
В една Америка например, конституцията е само димна завеса, зад която големите компании и финансови акули прикриват своите попълзновенията, а също и потайно средство, което помага на военно-промишлените комплекси да залъгват широките народните маси, за да могат, под прикритието да привидната демокрацията да ограбват парите на данъкоплатците и да водят грабителски войни за петрол в Ирак и Афганистан.
…
Не случайно Българската конституция е суспендирана само две години след като е била приета /16 април 1879 година/.
Суспендирането, обаче се оказва недостатъчно, за да бъде предотвратено вредното й влияние, затова почти всички български правителства без изключение водят благородна, но справедлива борба за нейното преобразуване, преиначаване, пренебрегване, пренаписване, преосмисляне и преодоляване, за да се превърне тя в нещо що годе приемливо и годно за употреба.
…
Отрицателното влияние на конституцията изпъква особено ярко сега, при управлението на най-одобрявания и любим на широките простонародни маси български държавник – министър- председателя на Република България господин Бойко Борисов.
…
Ето един пример от ежедневието пръска ярка светлина върху пречките, които констистуцията създава за успешното управление на държавата и нейния всенародния напредък под ръковоството на господин Бойко Борисов :
Според Чл. 127, алинея 3. от Конституцията на България, прокуратурата следи за спазване на законността, като привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дала от общ характер;
а според член 143. от Наказателния кодекс : „Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години.”
Според чл. 282 пък от Наказателния кодекс. „Длъжностно лице, което… превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години… Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години… За особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години…”
И след като със своята широка душевност, чистосърдечност, прямота, непосредственост и умение за общуване с широките простонародни маси народният любимец Бойко Борисов откровено призна, че е наредил да бъде спряна проверката срещу Мишо Бирата, защото бившият президент Първанов така го бил помолил, според Конституцията и Наказателния кодекс на Република България Прокуратурата трябва да започне разследване не само срещу самоотвержения строител на магистрали и борец против октоподи Бойко Борисов – законно избран министър-председател на Република България, а и срещу надеждата, вярата и упованието на широките народни маси.
Бива ли заради една доказала своята безполезност и неуместност Конституция и заради един нищо и никакъв Наказателен кодекс да бъде отнета вярата, надеждата и упованието на хората и да бъде лишен от свобода от една до осем години, единственият министър-председател, който мисли за народа и строи магистрали?
Не, разбира се.
…
Има още един не по-малко ярък и потресаващ пример от ежедневието, който хвърля ярка светлина както върху порочността на нашите конституционни разпоредби като цяло, така и върху несъстоятелността на българската Конституция в частност.
Член 17. аления трета от тази конституция, например, гласи : „Частната собственост е неприкосновена „,
а член 52. алинея 4 от постановява :
„Никой не може да бъде подлаган на принудително на лечение и на санитарни мерки освен в предвидените от закона случаи „
Което означава, че поради разни коституционни и законови недоразумения може да бъде подложено на съмнение благородното, а също така извънредно належащо предложение на здравната министърка Десислава Атанасова да не се дават имоти и автомобили на онези, които не са си платили здравните си осигуровки.
Така че тези конституционни недоразумения застрашават не само общественото здраве като цяло, но и здравето на всеки обществен член поотделно, което дава повод да се помисли доколко би било уместно към природонаселението да се отправи едно предупреждение от рода на „Конституцията е вредна за вашето здраве”, или пък би било по-добре Конституцията да се деконституира поне отчасти с цел неизбежното й бъдещо бойкотизиране.
…
Гореизложените обстоятелства са само някои от по-ярките и потресаващи примери за онези конституционни злополуки, които заедно с Тройната коалиция, опозицията, отделни медии, съюзници на мафията, Костов, наследството от предишните правителства, октоподите, Станишев, несполучливият преход и световната криза пречат на единствения български министър председател, който мисли за народа и строи магистрали да изведе страната къмто натам, накъдето я е повел.
Един цялостен и задълбочен конституционен преглед несъмнено би показал, че българската конституция не само в отделни случаи, но и като цяло пречи на България да се превърне в правова държава, руши законността и реда в страната, задълбочава ширещия се произвол и лишава единственият български министър-председател, който строи магистрали и мисли за народа от возможността да въздаде справедливост навсякъде и във всичко.
…
Недъзите и несъстоятелността на Конституцията си проличават
още от Глава първа – Основни положени.
В нейния, член осми, например, се казва, че държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. При това конституционно ограничение няма как Бойко Борисов да се справи докрай с престъпността, след като всеки съд има право да издава каквито си иска присъди. Много по-смислено, целесъобразно и разумно би било да съди престъпниците този, който ги е хванал, а не този който само си клати краката и не полага необходимите усилия в борбата за осъждане на всички престъпници.
В това отношение уволнението на съдийката Мирослава Тодорова несъмнено е стъпка в правилната посока, но като се запита човек колко още стъпки трябва да се направят в същата тази посока и колко още съдии трябва да бъдат уволнени, за да възтържествува справедливостта, няма как да не заключи, че вече се е появила въпиеща нужда не само от подмяна на член осми от Конституцията с някой друг член, но и подмяна на всички нейни основни положения от Глава първа със съвсем други основни положения от същата или някоя друга глава.
…
Член 4 точка 1-ва от Общите положения, например, постановява, че република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната.
Тутакси можем да се попитаме как може една да страна да бъде правова след като се управлява от една доказала вече своята непригодност Конституция, а не от законно избрания и доказал своята целесъобразност министър-председател на страната, който мисли за народа и прави магистрали.
Но всъщност няма какво да се питаме, още по-малко тутакси – отговорът е ясен за всички хора, които милеят за своята родина и нейният законно избран министър – председател. Време е конституцията да се деконституира.
…
Деконституирането на конституцията може да се осъществи без особени затруднения и вътрешни стълкновения, защото мъдрият и изстрадал български народ вече е узрял за тази належаща деконституционна промяна, изразявайки безпрекословната си воля да бъде управляван от Бойко Борисов, който мисли за него а не от някакви си Основни или допълнителни конституционни положения, да не говорим за преходни и заключителни разпоредби.
Затова напълно безсмисленият член 113 който, гласи :
партиите съдействуват за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите.
може веднага да отпадне и то заедно с партиите, защото и без това е ясно кой формира и изразява волята. А с отпадането на партиите може да отпадне и цялата глава Трета от Конституцията –Народно събрание.
След провала на съдебната власт пък, все по-безспорна и належаща става нуждата от преразглеждане и цялостно премахване на глава шеста от конституцията – Съдебна власт. Глава четвърта и пета, предназначени съответно за Президента и Министерски съвет също са излишни, тъй като министър-председателят на България, който мисли за народа и прави магистрали чудесно си управлява и Министерския съвет, и президента без допълнителни уточнения уговорки.
Глава втора от конституцията– „Основни права и задължения на гражданите” на пръв поглед изглежда смислена, но като се знае, че всички съвестни граждани в България са за нейното европейско развитие, става пределно ясно, че примерът на Гражданите за Европейско Развитие на България и тяхната водеща роля биха могъл много по-добре да се справят с тези конституционни положения.
Така в Конституцията ще останат само четири глави, две от които няма как да не отпаднат с отпадането на самата конституция. От глава осма „ Конституционен съд”, например, няма да има нужда, тъй като няма да има и Конституция. От глава девета - Преходни и заключителни разпоредби на конституцията също няма да има нужда, поради липсата на такава.
Остава глава десета – герб, печат, знаме, химн и столица. А също и глава седма – местно самоуправление.
Кой е българският ГЕРБ е ясно и няма нужда да бъде уточнявано в никаква Конституция.
А във връзка с промените в българската история, която трябва за да бъде приведена в крак с времето, за да държи ръката си на пулса на обществото и надлежно да отразява дейността на законноизбрания български премиер Бойко Борисов, който мисли за народа и прави магистрали, какви ще бъдат печата, знамето и столицата на страната, тепърва ще се изяснява, ще се уточнява и ще се привежда в съответствие с новите изисквания.
А конституционната глава за местното самоуправление сама по себе си е едно недоразумение, тъй като щом е местно самоуправление, то явно ще си се самоуправлява без допълнителни конституционни пречки и усложнения.
Така че повикът на днешния ден, освен промяна на историята и привеждането й в съответствие с благородните усилия, които полага избраникът на народа, Министър-Председател на Република България господин Бойко Борисов за строежа на магистрали и доброто на страната, е належащото и цялостно деконституиране на конституцията.