unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

4260 Посещения

exodus или изходът от положението

Иво Беров

                         EXODUS

  Или изходът от положението

 

Ако имаше нещо по-лошо от протестите, то това би било само тяхната липса.

Основното им, истинското им значение дори не е политическо.

 Дори не е чак толкова важно това дали Орешарски ще подаде оставка или не.

Важна е друго. Протестите /хорското негодувание/ могат да доведат до една промяна много по-значима не само от падането на някакво си правителство или смяната на едни правила, закони и началА с други, пък били те и основоположни /конституционни /

 Промяната, независимо дали това се осъзнава или не би могла да бъде много по-всеобхватна. Цивилизационна дори. Цивилизационна,  епохална и историческа, поне що се отнася до България. Дори с антропологически привкус. / Като прехода от палеолита към неолита./

 Би могла да бъде промяна в мислите, в самочувствието, в нагласите, в себеусещането и в светогледа на цяло едно народо/природо/население. Промяна в онова, дето Симеон Сакс Кобургготски нарече „чип”. „ Чипа им е кофти на тия” – това рече царят /царят на тия/, или нещо подобно рече. Пред един чужд вестник го рече и това беше един от малкото му, ако не и единственото смислено изявления. Имайки предвид онзи основен чарк вътре в главата, който определя начина на мислене.

Отколе още, от много древни времена, българският народ /мнозинството българи тоест/,  е свикнало да мисли, че всичко зависи не от него, а от началницитеq или в по-добрия случай от международното положение и съдбата. От бейовете, от пашите, от царете, от папите, от патриарсите /по Ботев/, от партийните секретари, от водачите, от юнаците, от бабаитите, от хайдутите, от освободителите, от домоуправителите, от инкасаторите на електричество /преобразувани в ЧЕЗ/ и въобще от всички ония горе, които през времената на Соца можеха да извадят чорапогащи по магазините, а можеха и да не ги извадят, можеха да спуснат банани по Коледа, а можеха и да не ги пуснат, можеха да ти дадат профсъюзна карта за море, а можеше и да не ти дадат, и въобще можеха всичко, макар и обикновено да нищо.  А профсъюзни карти за море все пак даваха и чорапогащи от складовете изнасяха понякога, а се случваше дори банани по Коледа да спуснат, благодаря ти Соц, благодаря ти партийо любима, благодаря ти Бойко, че строиш магистрали, само ти мислиш за народа.

Въобще онова нещо, народът, каквото и да е означава то, винаги се е възприемало като подчинен на разните неща и явления, а не като техен създател или тълкувател, като мишена на стихиите, а не като техен укротител, като онеправдан страдалец, защото всичките тези неща и стихии – съдба, орис, войни, превратности, управници, вражи племена, земетресения, наводнения поробители, освободители и всякакви други  съществуват преди всичко за да причинят някакво зло на този изстрадал народ -  да го поробят, да го прецакат, да го минат, да му влошат положението, да го уморят с данъци, да му вземат здравето, да му съсипят живота, да му токовата онаковата и да му изпият кръвчицата.

 

Е имаше някои неща, които не чак народът, а будното мнозинство българи все пак постигнаха. Смениха престъпния комунистически режим с демократично управление. Само че това било лъжлива промяна – казват. Комунистите подправили всичко – казват. И демократите не били истински демократи, а комунисти под прикритие – казват. И свалянето на Тошо не било за добро, а било за лошо – казват. И всичко било измислено не от хората, а от разни тайни общества, от Луканов, от Сорос, от лошите американци, от продажния Горбачов и от какво ли още не, само не от протестиращите, само не от хората. Казват.

...

След Тошо и комунизма, хората свалиха и Виденов. Ама и това било грешка – казват. Хората пак останали излъгани – казват. Прецакани, минати, претаковани и преонаковани. И всичко било грешка. Преходът най-вече. Язък дето скачахте по площадите. Казват

/ НАТО, Европа, десет години постоянен икономически разтеж, това че хората вече не си крадат чистачките от колите и бельото от балконите, това че децата по детските домове вече не умират от глад, бой и мръсотия, както по виденово време няма значение/ . Напразни са били всичките ви усилия и надежди. И сега ще бъде така. Затова е по-добре да си стоите по домовете и да си кютате. Най-доброто, което можете да направите е да дочакате някой  баш юнак, някой готин як пич, който да ви оправи. Защото е сигурно, че ще го дочакате. Ние ще ви го спуснем. Като чорапогащите от склада и бананите по Великден.

Казват.

...

Това знаете ли кой го казва това?

Същите тия. Същите тия царе, папи, патриарси / по Ботев/, същите тия мутри и олигарси, същите тия началници, партийни секретари, монополисти и медийни тарикати, които искат да ръководят, да водят, да определят, на сочат, да посочват, да наставляват, да дърпат /конци/ и най-вече да пълнят бездънните си гуши.

...

А това, че хората през изминалите десетина години си кютаха ги накара съвсем да се разпищолят. Да повярват в своето величие и незаменимост. Че само те и единствено те могат да казват какво, кога и как да става.

 Защото досега винаги им се е получавало.

 Събират се паралиите, богаташите, връзкарите, кадесарите, монополистите, медийните началници, завераджиите, далаверистите и принадлежащите им политици, събира се цялата тази обществена утайка изплувала отгоре под прикритието на каймак и започва да пробутва тарикатлъците си на неизкушеното, неосведомено, лековерно, не особено умно и не особено досетливо природонаселение.

 Трябва да разкараме разните съперници и натрапници – сини и тъмносини – ето ти заверата /проекта/ „цар”.  И проектът /заверата/ „цар” успява.

След проектът „цар”, следва проектът„пожарникар”. И той успява. Свръхуспешен е даже. За успеха допринася и самият пожарникар, понеже „прост”, та се разбира с „простите”. Трябва ни някой уж десен, та да помогне на Бойко  – ето ти го проекта РЗС с Яне Янев. Трябва да се унищожи истинският, големият, независимият десен – и ето ти лъжи, клевети,  подлости, въобще зор голям цели десетина години и накрая отново успех – Костов е вън от политиката. Макар и спомена за него да още ги страхува- сетете се какви ги приказва Боко.

И тъкмо всичко им се отдаде, тъкмо си помислиха, че вече всичко е тяхно – ето ти ги протестите – неочаквани, непредвидени и независими.

И всички те – цялата тази прокопсала утайка, придобила самочувствието на върхушка, вече не знае точно какво да прави. Да се възползва ли някак от явлението, да го озапти ли, или пъка да го обезсили, да го преследва ли, или да чака само да си отмине. А дали пък да не го приласкае, или да го прелъже, да настрои срещу него част от обществото ? Или пък да го обругае и  оклевети, като да го обясни с някакви подмолни замисли  и попълзновения?

 Всичко това се прави.

Да го прелъже и подмени – и ето ти новата партия на една гимнастичка, що не, нали каратист управлява България четири години, що пък на и гимнастичка да не се пробва.

Да го прелъже, да го насочи, да се възползва от него – ето ти го Бойко с познатите си махленски тарикатлъци. Само дето този път не му се отдава нещо. Той че е прост, прост е, ама негодуващите повечето не са и май затова не се разбра с тях. И глупостите, които плеще напоследък вече не се възприемат като дълбока простонародна мъдрост, а като това, което са – като глупости.

Да бъдат подкрепи негодуващите, белким падне кьораво – ето ти го Тренчев.

Да се изприказват куп общи приказки и хитро да бъде подкрепен Боко - ето ти ги изказванията на президента.

Само че този път хората не се връзват. Не се прелъгват. Не всички. И не изцяло поне.

...

Добре, протестите са нещо добро, хубаво, чудесно даже. Промяната действително е същностна, величава едва ли не. Природонаселението се преобразява в народ, народът се преобразява в искащи да владеят съдбата си граждани. Дотук, обае.

Оттук нататък следват пътища без изход.

И те са следните :

...

1. Незабавни избори. Което означава на власт отново да се върне Мутрата, заедно с Цвъка, калинките и останалата гмеж около тях. И да се върнат още по-нагли и нахални. Защото отървали затвора. Защото придобили  чувството за пълна безнаказаност. Или пък другата възможност - на власт отново да се върнат социалистите и Станишев. И да се върнат още по-нагли и нахални. Защото надхитрили хорското негодувание.

2. Негодуващите да се уморят. Да се откажат покрай отпуските, семействата, задълженията си, работата и битовите грижи. След което върхушката ще стане още по-нагла и нахална. Защото придобила самочувствие на непобедима,  всевластна и вечна.

3. Всичко да си върви по старому, без никой да търси изход и без никой да променя каквото и да било. При което социалистите ще обявят негодуващите ако не за лумпени, то поне за някаква си там особена и чудата софийска прослойка, останала извън общонародните настроения. И не би било никаква изненада, ако същите тези простонародни настроения, които сега са близо до безразличието се обърнат срещу протестиращите и протестите. Особено в провинцията. Възможност, която е най-изгодна и най-желана от сегашната власт.

5. Сблъсъците да се изострят. При което властниците ще имат повод да се отнасят към негодуващите много по-твърдо, а пък негодуващите да отвърнат с крайности. За да се получи това, което става в Гърция и Турция. С една неизбежна икономическа криза в допълнение.. В смисъл истинска икономическа криза, не ежедневна, битова, обикновена и доста често надценявана, каквато е сега.

  

  Ето и възможният според мен, изход.

1.     Протестиращите да се поучат от досегашния си опит, който показа, че когато негодуванието им се изрази с едно или няколко смислени, обосновани и точни  искания, то успяват. Делян Пеевски все пак бе веднага изхвърлен, нали.

2.     Протестиращите могат да направят отстъпки. Не от искането за оставката на Орешарски – това искане се превърна в нещо основно. Но оставката може да се отложи във времето – най-много година. Същото се отнася и до предсрочните избори – те могат да не станат сега, като се потърси съгласие за срока – между шест месеца и година, например.

3.     Могат да се проведат преговори с управляващите за работата, която те да свършат през това време.

4.      Трябва някак да се съчетаят някак действията на протестиращите. Да се подобри взаимодействието между тях – без началници и нарочени „лица”. Всъщност това взаимодействие вече го има в Мрежата, остава да се доизкусури – примерно протестите да могат има постоянна интернет страница. Между другото в същия ден, когато написах тази точка четвърта някаква Бездуханова, близка да президентските кръгове, обяви, че ще създава точно такава страница. Ония отгоре мислят, наистина. Само че едва ли за „тия отдолу”

5.     Протестиращите трябва да осъществят постоянен надзор върху работата на управниците, с постоянна готовност за гражданско въздействие .

6.     Много добре би било протестиращите да се свържат с останалите извън парламента партии, които са съвсем естествен изразител на техните искания и настроения.  Дългогодишното оплюване на партиите и на естествения политически живот обаче, или пък налагането на измислени партии, прави гражданите подозрителни към тези естествени връзки. Пък и по нашенски работите, които би било много добре да станат обикновено не стават. Което не значи, че не би трябвало да се работи по въпроса.

7.     Това са само предложения. Изход трябва да се търси от всички умни и безкористни хора.

   При всички случаи протестът като израз на непреднамерен гняв и негодувание, като израз на неудържим порив към справедливост, пък дори и като купон и забавление би трябвало вече да приключва. И да се преобразува в целенасочени и премислени действия.