unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

11708 Посещения

Властта на простаците

Иво Беров

Има един-два на пръв поглед съвсем естествени отговори на един или два  основни въпроси на битието ни.
Единият въпрос : „ Защо в Българя простаците са на власт „ си има на пръв поглед съвсем естествен отговор : „  Защото ги избират простаци”.
А простаците, както и глупаците, невежите, слабограмотните, лековерните, неосведомените, плиткоумните, некадърните и нахалните, както се знае, в България са мнозинство.
Те всъщност са мнозинство не само в България. Но в България са управляващо мнозинство. 

И все пак. Защо простакът би трябвало да избира простак за свой водач ? Защо невежият и необразованият човек трябва да избира невеж и необразован човек за свой представител ? Защо глупавият човек трябва предпочита да бъде ръководен от глупак ?
В натрапващия се отговор „ами защото самият той е глупак” има известен смисъл. Но има и много безсмислие.
Простакът би могъл да съобрази все пак, че простака когото е избрал за водач и властник / ей виждате ли как тук си проличава нуждата от пълен и кратък член / ще направи куп простотии и глупости.
Простакът би могъл да го съобрази и го съобразява. На него обаче, явно не му пука, че простака, когото е избрал за водач ще направи куп простотии и глупости, защото неговите разсъждения са кривнали в друга посока.
„ Той може да ги направи простотиите, ама пък ще мисли за мен, защото е прост като мен и защото е човек от народа, за разлика от умника, който не е
Човек от народа и ще ме прецака, защото е по-умен от мен. „
Така разсъждава простакът.
И това разсъждение изглежда разумно и неоспоримо.
Ако приемем просташкото виждане, че умът на човека е даден не за друго, а за да може да прецака някого, другиго, всекиго…

То е както слепци да си изберат за водач слепец, защото слепецът е техен човек, защото знае нуждите им, защото ще мисли за слепците и защото ще им покаже верния път.

Не че умните хора много внимават да не прецакат случайно някой глупак.
Само че докато умният човек може да направи нещо за глупаците, дори и да не му пука за тях, защото знае как да го направи и защото му е изгодно да го направи, за да бъдат те доволни, да си кютат и не правят поразии, то глупавият простак не може да направи нищо за глупавите простаци дори и да иска, просто защото е глупав простак и освен поразии друго не може да прави.

Простонародната мисъл, че един човек от народа ще мисли за народа, защото е човек от народа, а няма да гледа само себе си, тъкмо защото е човек от народа, може да хрумне само на някой човек от народа.

За да може едно племе да се договеди, че е по-добре да се довери на малцината умни, образовани, кадърни, можещи и знаещи свои представители, които не са баш народни и никак даже не са и поради тази причина не са особено готини, вместо да се довери на народните простаци, които са готини, щото са от „наш,те” са нужни най-вече две неща.
1. Време. Доста време. Столетия примерно. Столетия свободен живот с възможност за избор – личен, граждански, обществен и политически. А не векове турска, съветска, комунистическа, царска или българска робия.
2. Култура. Което означава ум, знания и опит, придобити тъкмо след осъществената възможност за избор. С поуките от избора, които се предава от поколение на поколение.
Свободните хора избират, пробват, грешат, успяват и вървят напред. Робите си кютат и чакат някой да ги оправи.

По този път на всенародно поумняване са минали много малко племена. Тези, които са имали поне две поколения свободно и демократично битие.
Българският народ също би могъл да мине по този път. Дори в съкратени срокове, ако осмисли и използва опита на другите.
Но може и да не мине. Защото не иска, защото не може или защото не съумява да осмисли опита на успешните държави. Не успява да вникне в същността на успеха им, а се увлича по външните му признаци.
И защото го управляват простаци.
А го управляват простаци, защото такъв е бил свободният народен избор.
Проба – грешка. Проба- грешка, проба-грешка, проба грешка и…
Проба- и пак грешка.
Съмтаймс люн, съмтаймсо уин. Или пък винаги люн.
Има и такива случаи.

А си е избрал да го водят простаци и по други едни свои си, много тънки, полуосъзнати, или пък неосъзнати сметки и съображения.
Да им даде да се разберат. На ония, дето се мислят и се правят на много умни. Видяхте ли бе, наш,то момче е по-добро от вас. Видяхте ли, че
„ и чистачка може да управлява държавата”  – както е казал Ленин.
„ И чистачка може, и пожарникар може” както пък каза народът ни.
Какво ми се правите на умници, бе цървули такива. Галоши. Видяхте ли, че и Стоичков може да бъде доктор. А пък вие го имате за простак. Ичка ви майчина.

Добре, може би се увличам. Нали задачата уж беше не да се натрива носа на умниците, а да бъде наказана Тройната коалиция за далаверите и зулумите й. Но няма как да не възникне подозрението, че тия приказки на бойковите почитатели за справедливост и наказание на тройните колекционери са само следствие на някакви остатъчни притеснения. / Не става дума за срам, а само за притеснения, след случая Стоичков срам по нашите земи вече няма/.
Защото нито един от зулумите на тройната коалиция не беше разследван. Нито изцепките на Румен Петков, нито тези на Овчаров, нито на бившия президент Първанов с когото Борисов си имА обща завера, която за малко да бъде разкрита, само дето Мишо Бирата много навреме получи сърдечен удар. Повдигнати бяха обвинение единствено срещу Масларова. Ама толкова зле стъкмени обвинения, че нищо не излезе от тях.
Срещу прочутата с далаверите си  Емел Етем немА разследвания, приказките и заканите срещу Доган си останаха празна шумотевица и нищо повече.
Истината е, че въпреки шумотевиците и показните заяждания, Бойко Борисов си се разбира много добре с Доган, така както си се разбираше с Първанов. Не случайно медиите на Доган така усърдно и самоотвержено бранят сегашния премиер.
Бойко Борисов по-скоро ще катурне благотворителната постройка на отец Иван от Нови Хан, нежели сараите на Доган.
Между другото оня доганов сарай в Бояна така си остана непокътнат, въпреки медийните шумотевици, които с времето благоразумно заглъхнаха.
Както заглъхна шумотевицата около Лукойл, който така си остана с монополните печалби, въпреки заканите на Бойко. Явно „поетите ангажименти” не са само към Мишо Бирата, ами и към Вальо Нефта.
Така е при олигархията. И при властта на простаците.

А, да щял да бори престъпността…
Простонародната мисъл, че един човек от престъпния свят като дойде на власт няма да се сдуши с престъпния свят, а ще го смаже, защото знае как, може да хрумне само на люде, които подсъзнателно завиждат на престъпния свят за богатствата му, но не смеят да бъдат част от него не от нравствени задръжки, а от страх.
Човекът дошъл на власт от престъпния не успява да смаже своите съперници от същия този престъпен свят, защото се опитва да го направи по своя си престъпен начин, а това в демократични условия няма как да му се получи.
„Той ги хваща, те го пускат”- тюхка се простолюдието.
В крайна сметка големите престъпници си слагат бели якички и стават част от показната демокрация. Могат да станат и президенти, и премиери, и кметове.
Всички медии тръпнеха в очакване за това какво ще кажат свидетелите и подсъдимите по делото „ Килърите”. Обещаваха вълнуващи разкрития и писаници.
И разкритията дойдоха. Един от подсъдимите каза под клетва, че Борисов е бил един от тарторите на канала за наркотици през Турция към Ирак.
И какво направиха тръпнещите в очакване на разкрития медии ?
Ами занемяха в тръпнещо мълчание.
Така е при Бойко и олигархията. И при властта на простаците.
Пък вие намирате махна на един Стоичков, че станал университетски доктор. Цървули такива. Галоши ! Тюфлеци !

„А, да той бил десен, но и да не е бил хептен десен, все пак бил катурнал бившите комунисти от власт. Дал им е да разберат. Браво му.”
В подобен род твърдения има зашеметяващо изкривяване на действителността. Обръщане не на 180, а на 360 градуса.
При което действителността пак е на същото си място, само че извъртяна, изкривена, преиначена, смачкана, кикотно –тъпанарска, заплашително смехотворна и леко зловеща дори.
Защото и Бойко Борисов е бивш комунист. И то бивш комунист, който се отказва от членството си в партията едва през 1995-та година.
Бойко Борисов е един от малкото бивши комунисти, може би единственият, който си позволи /понеже е готин, може би едва ли не/, откровено да хвали и превъзнася най-тъпия и най-гадния комунистически диктатор в цяла източна Европа – Тодор Живков. Негов работодател, между другото.
Все припомня, че дядо му е бил убит от комунистите.
И никой от онези, които приемат убийството на Борисовия дядо като убедително доказателство за десничарството на внука му, не се сети да го пита примерно следното :
- Абе, байно, като дядо ти е убит от комунистите ти защо стана член на партията им ? И защо остана член чак до 1995-та година ?
-  Абе байно, като дядо ти е бил убит от комунистите, ти защо искаше да те приемат в най-гадното комунистическо учреждение– Държавна Сигурност ?
-   Абе байно / може и бате/, като дядо ти е бил убит от комунистите ти защо се нае да обслужващ най-тъпия и най-простия комунистически вожд – Тодор Живков ?
Такива въпроси, обаче немА. Никой не се осмели да ги зададе.
От страх.
Защото същият човек, който уж бил свалил комунистите от власт започна полека-лека да пробутва на обществото най-отблъскващите комунистически табиети.
Страха. Цензурата. Презрението към демократичните институции. Връзкарството, ходатайствата, погазването на закона, натрупването и преразпределението на пари от държавата, тоест от ограничени приятелски кръгчета, потискане на предприемчивостта, поощрение на монополите за сметка на дребния и средния бизнес,
и разбира се неизбежната, неизтребимата, неизкоренимата, повсеместната и вездесъща корупция /подкупничество/ .
Корупция /подкупничество/ заради което уж падна от власт тройната коалиция. Но по време не нейното управление имаше поне  вложения /инвестиции/ в строителството и в някои други производства, та част от парите стигаха  и до други хора, а не само до властниците и техните приближени. А сега инвестиции няма никакви. И причината никак не е само в кризата. А пък изследванията показват увеличение на корупционните показатели

Ето, че  вече май стигнахме до началото и края, до алфата и омегата,  до върха и основата, до небесната лъчезария и до светаята светих на цялото покритото с неувяхваща слава и разкъсани ленти Бойко Борисово владичество.
Магистралите.
Които припомнят една истинска случка с африканско племе, развълнувала преди време всички световни антрополози, социолози, психолози и психопатолози.
Видяло африканското племе, че белите хора строят летища и че на тях кацат самолети с разни благини – хладилници, транзистори, телевизори и подобни. Решило и то да си направи летища – изсякло парчета от джунглата, утъпкало земята, построило си диспечерски кули от дърво и зачакало да кацнат самолетите с благините. Като не дошли благините,  почнали да се молят на дървените си идоли за помощ.
Да, магистралите са хубаво нещо, но по тях няма да тръгнат стоки с благини. Те, благините първо трябва да се произведат и да се продадат, а това става с производителност на труда. С наука, с образована, със знаеща и можеща работна ръка. Знаеща и можеща работна ръка – това търсят вложителите. А не висшисти, които садят картофи и отглеждат „Овчо за Европата”.
От българските магистралите ще се облажат най-вече турските търговци и работници, които ще имат по-бърз достъп до европейските трудови и стокови пазари. Защото турците произвеждат.
А когато минават по магистралите ни те дори кафета и сандвичи не си купуват – носят си ги отнякъде и ядат по поляните около бензиностанциите.

И което е още по-жалко – може въобще да няма магистрали. Парите за магистрали ги дава Европа, а не Бойко, колкото и това да се струва невероятно за отдалечените от столицата и мисловността негови почитатели. А в Европа, както с знае, нещата не вървят напоследък. Парите за магистрала „Струма”, както не се знае, бяха спрени. Магистрала „Струма” няма да се строи.
В най-добрия случай Бойко ще построи толкова магистрали, колкото построи и Тройната коалиция.
И това е всичката небесна лъчезария на неговото властване.

То тръгва отгоре и се спуска надолу. Като при спуканата отходна тръба от горните катове. Цялата тази пошлост, посредственост и простащина. С гнуснавото поднасяне на къшеи хляб към отмалели девици, с призивите да се садят картофи и да се отглежда Овчо за Европа, с хвалбите как от тройкаджия се става министър, с водевилното рязане на ленти, с никаквостта и мазачеството на журналята, с махленските разправии и свади на русите женища по телевизорите, със скотщината на така наречените хумористични предавания, с каквото се сетите, а също и с поревката на всякакви полуобразовани и полуграмотни същества да стават доктори, доценти, професори, че и заслужили художници даже.
Необясними поревки, наистина. Имат си пари, имат си коли, имат си жени и любовници, имат си къщи и палати, имат си слава и власт, имат си всичко.
За какъв възпроизводителен уд тогава, алмата им матерна, са хукнали да стават доктори, доценти, професори и заслужили какво ли не?

А, да има и нещо, което те нямат. Чест, достойнство, образование, възпитание, изисканост, ум, вкус, дарба, извисеност, духовност благородство.
Това си нямат защото „това” не се купуват с пари. А и защото не са съвсем наясно какво, аджеба,  означават тези неща. И понеже не могат да си го купят „това” и понеже не знаят какво означава „това”, решават да го принизят. Да ги смачкат тези непознати понятия и стойности, да ги изкривят, да ги обезсмислят, да ги обезобразят, да ги обърнат с краката нагоре и ако може да ги онодят.
Диваците рушат и унищожават онези непонятни за тях достижения на цивилизацията, които ги потискат, защото не могат да ги да разберат, осмислят и пресъздадат. Неграмотният простак става доктор на науките. Невежият тройкаджия става министър на културата. Посредствената курва с прозвище „мадам” става журналистка и получава почетна награда. Престъпникът става уважаван кмет. Далавераджии, ченгета и доносници биват удостоявани с най-високи държавни отличия.
Биячът – наркодилър и търговец на амфетамини  става премиер.
Обръщенията „цървул, галош, Ичката ви майчина” стават образец на изящна словесност.
Така е при властта на простаците.

Още статии от този автор

Коментари