ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

                                          Мнение  за Джендъра

          От Христо Слави Рачев

Става досадно. Но и опасно. Скромна част от дясно манифестиращите своите тълкувания против джендъра се оказаха в левия военизиран хор. Стана тъй, че част от обърканите десни в бързината грабнаха инструментите на левите. Чук, сърп, раш пила и... [Продължава..]

                                   Що така ли ? Ами те така.
                       / или гадното лице на българския капитализъм/

          То даже не е лице. То е мутра. И не само в иносказателния смисъл на думата. В буквалния също. Вижте лицата, тоест мутрите на разните председатели на бизнесменски сдружения, които се разшетаха напоследък по телевизорите и въобще по медиите. Вижте лицата, тоест мутрите на убогите работодатели, напъхали се в Народното събрание.
Това да кажем, са само приказки. Но ето какво показват цифрите.
Производителността на труда в България е 44 процента от средноевропейската. Това дава повод на така наречените бизнесмени или, „меринджеи”, както ги определи, без това да й е целта, една представителка на малцинствата да заключат дълбокомъдро :
„... [Продължава..]

                                        Безизходица

         В едно изследване, което наскоро излезе в публичното пространство се твърдеше, че... [Продължава..]

                    Марксическият капитализъм и родният меринджей

       Какво ще направи един убеден марксист-ленинист, когато стане убеден капиталист?

Може да се отгатне. Ще направи капитализъм по марксистки. Убедено ще го направи.

Точно това се случи в България. Точно това се случва. За едно нощ стотици хиляди, а може би милион убедени комунисти станаха убедени социалисти. А за две-три години стотици убедени марксисти, главно от върхушката на Българската комунистическа партия, от върхушката на Димитровския комунистически младежки съюз и най-вече от ченгесарията на Държавна сигурност станаха убедени капиталисти. И си направиха капитализъм по марксистки.

Те, марксистите, учеха, че капитализмът има зверско лице. Говореха за... [Продължава..]

                  Тъмна черква, кьорав поп, ситно евангелие

                                 / обкръжени от действителност /

   Първата приказка, първото послание на новия ни президент беше за достойнството. Щял бил да върне достойнството на българите и на България. /Без да уточни къде и как точно България и българите са изгубили достойнството си/. Тези свои приказки за достойнството новият ни президент ги изприказва по един достоен начин. Или по-скоро по начина по който са си представят... [Продължава..]