ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

                                   Живот без утре

Христо Слави Рачев

  Последните три дни плувам на място. Това се случва в Созопол на харманския плаж. Вълнение три бала, не става за плуване, опитвам да се придвижа към една шамандура, но морето ме връща обратно. Не ме иска. Течението е от север на юг и приблизително метър в секунда. Плувам с всички сили през вълните, не съм мръднал нито метър напред. Ами... [Продължава..]

          Бузлуджа и останалите

Христо Слави Рачев

       Горещо е. Издърпайте подвижния капак на кварталната фурна за хляб, е, толкоз е топло. Плажът Хармани на Созопол е препълнен, хората приличат на плътно наредени късове бяло тесто, сякаш са мушнати с дълга лопата и положени плътно на пясъка. Приличат и на гърди на жена на средна възраст. Но хората по плажа само ще изгорят, кожата ще реагира с древна защитна реакция, меланинът ще свърши своята пигментираща работа и ще потъмнее. По белите ще се зачервят и обелят. Загарът все още се смята за разкрасяване. Хлябът, ако фурнаджията не е задрямал, ще получи хубав загар, коричка и бездушно ще замине по магазините. Някои хранят свинете с хляб.
Много мъже... [Продължава..]

                                                  Илюзията наречена живот

Христо Слави Рачев

       Веднъж едни философ процедил през зъби: Ако ме питате какво правя от сутрин до вечер, ами понасям се. Ах, тези стари мърморковци,... [Продължава..]

                                        На джендъра джендъровото

Христо Слави Рачев

    Старецът ми разказа история си, докато играехме шах. Гърбав е, но не грозен. Някакво пенсионерско вестниче му внушава, че лукът носел дълголетие. Има красиви едри ръце на далеч по-голям мъж. Дълги пръсти, които на са му помогнали да се задържи падайки от ябълково дърво. Контузва се тежко. Сгънете дланта си и ще го... [Продължава..]

     Мисли на самотник всред тълпата

Христо Слави Рачев

              Каквото и да кажа, както и да го изрека, ще се отдалеча от истината. Всяка изказана мисъл поражда възражения. Политическите ми възгледи напомнят на цветна ливада, аз съм смокът който лъкатуши, пчелата дето пие нектар от всичко което ухае. В България сме погълнати от едно досадно егалитарно надговаряне, главоблъсканица, която очевидно не сме в... [Продължава..]