ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

Цивилизационен срив, национално съгласие и боклук

 

"По делото не са налице убедителни доказателства, които да оневиняват обвиняемия."
На това основание съдът решава, че варненският кмет трябва да остане в ареста. Изглежда като политически тормоз и е всъщност точно това. Подла, гадна политическа репресия, която за България /и Балканите/ изглежда като явление позабравено, което лесно може да се превърне в съвсем обикновено.
Но това не е само тормоз и репресия. Не е само произвол и беззаконие.Това е цивилизационен срив, който връща страната ни в средновековието.
Крах обясним и донякъде дори очакван при управлението на Борисов - Пеевски, тяхното обкръжение и цялата им властваща прослойка, от която човек не може да се разочарова, защото никога не е бил очарован.
Разочарованието... [Продължава..]

 Време за императори

Христо Слави Рачев

Това е миксиран и ревербериран от времето глас на Калигула и най-жестокият император Нерон. Властолюбците не са чели, не искат да знаят или просто са готови да участват във поредния властов разгул, пък накрая да става каквото ще. Да им напомня – едноличната власт винаги завършва с масова катастрофа и кучешка смърт.

Преситена Европа, която не знае със сигурност произхода на името си, има поне четири версии за това име, днес произнесе слово с устата на астеничната Урсула. Говори тихо, докато войните се разгарят наоколо. Експлозии... [Продължава..]

По наклоните на цивилизационния срив

Едно впечатление, което на пръв поглед изглежда дребнаво, а тълкуването му - преднамерено и едва ли не безсмислено, но което всъщност е показателно.

Впечатление от начина по който разговаряха Урсула фон дер Лайен и Тръмп, от движенията им и езика на тялото.

Урсула седеше с изправен гръбнак, свити крака и ръце поставени върху полата. Прическата й беше безукорна, държеше си главата беше изправена, но не вирната, почти не говореше и внимателно слушаше събеседника си /Тръмп/

Тръмп седеше със смахната си прическа и поразкрачени крака, попрегърбен като хищник преди нападение, като мърдаше непрекъснато наляво - надясно и... [Продължава..]

Градушката Коста Костов

Христо Слави Рачев
Литературното събитие Коста Костов започна с топъл дъжд. И добронамерена градушка потропа по покривите на хилядите возила. Професор д-р Коста Костов е подвързал себе си между две великолепни корици. Споделя, че Заглавието “Бяло и черно” го е ударило като гръм. Христо Комарницки с рентгенова прецизност реагира с метафората, остро бръснарското ножче, скалпел. Майсторски е подпъхнал, втора... [Продължава..]

Зловещите подземия на човешката душевност

По-чувствителните може би биха се потресли от първите му глупости и щуротевни. Вторите му биха се приели с възмущение. Третите с недоумение. Четвъртите с присмех, петите с досада, а шестите и седмите вече по-спокойно - с безразличие и примирение. А от известен брой глупости нататък, те вече няма да бъдат глупости, а особености на личността "ами такъв си е човекът, такива си ги говори".
А пък опитът показва, че ако станат повече от сто, те вече ще се превърнат в истина. Ако ли пък станат петстотин, те вече ще са повече от истина, ще са месианско откровение /има достатъчно такива примери/.
А пък лъжите, глупостите и щуротевините на Тръмп не са петстотин и дори хиляда не са, а са, според някои свидетелства, повече от 3500.
Като при някои... [Продължава..]