ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

Защото сме скучни

Христо Слави Рачев

Почти съм сигурен, че пишещите хора са открили, че думите са многоъгълни. Не пасват една с друга, ако се нахвърлят, ей така. Не образуват умствена прелест и смислова стойност. Нечетящият човек е излъчвател, рутер с два рога на вредни и скучни битовизми на банални и плиткоумни съждения. Такива облъчватели ще срещнете навсякъде по българските друмища, вашият блок е препълнен с тях, надничат от прозорците и тайно... [Продължава..]

Йехова заповяда на Ной 

Христо Слави Рачев

Всеки има право на мнение за изборите в Америка. От лумпена до кабинетния анализатор. Призваните да информират правят усилия, но както винаги ние знаем, преди да сме разбрали. Наложи се да поглеждаме по-често към CNN. Медия от вида тест на Роршах. Когато надничаме в CNN, добре е да знаем, че вътре няма нищо. Декори, тъмни студия лишени от естествена хроматична светлина. Няма пространство за свободни... [Продължава..]

Ей, алооу. Съпикясайте се, бе.

 

Ама големи неблагодарници това нашите седесари и въобще демократи. Забравиха как един комунист, така де, неокомунист, дойде в България, за да ги подкрепи, забравиха как всеотдайно му се радваха, забравиха и думите му:
"Позволете ми да кажа на всички хора в Съединените щати, Европа и навсякъде по света, където ни гледат, че това е една прекрасна страна. Елате и помогнете на България да изгради бъдещето си"
Забравиха името и длъжността на този, така де, неокомунист. Та нека им го припомним. Името на този комунист, така де, онова другото, е Клинтън. Бил Клинтън. Бил Джеферсън Клинтън.
Защо ли такъв един комунист, така де, онова другото, подкрепи преди години уж и баш демократите... [Продължава..]

Семиотика на гражданската почтеност

Христо Слави Рачев

Проф.Иван Младенов, беше поставил един въпрос, по-скоро вик от моралната пустиня, в която се озова българското общество. Въпросът беше: трябва ли да лицемерим пред лицето на смъртта по адрес на доказани негодници. Да ги балсамираме с небивалици, титли и купища лепкави прилагателни. Да рисуваме фалшиви образи и величаем до бога скромните им постижения. Във всички тоталитарни... [Продължава..]

Недоскалъпените нации

 

Следвах една година във Великотърновския Университет, после се преместих в Софийския. Веднъж при нас в Търново докараха жив французин /рядкост по времето на Соца из нашите земи. Първото нещо, с което ние, студентите, решихме да го впечатлим, , след задължителните любезности, беше да му възвестим гордо, че Ронсар /прочут френски поет/ всъщност е българин, защото е от български произход. /И действително, Ронсар беше писал някъде, че произходът му е от онези земи, където Дунав се влива в морето или нещо подобно беше писал/."Ронсар е българин, българин е, от българки произход е!"възвестихме ние с блеснали от възбуда очи и разтуптяни от пламенно родолюбие сърца, готови мигом си да... [Продължава..]