За Макрон, Европа, света и почти всичко останало
Не е вярно, че Макрон иска да стане водач на Европа. Той просто мисли. И чете. А това е подозрително. То е подозрително в европейските управленчески среди, а в нашите среди си е направо пагубно. Тук всеки, който чете и мисли е обречен и низвергнат. И обречен на низвергване. Ако пък отстоява някакви нравствени начала във вижданията си става по-зле. Става подсъдим. Или ще стане. Гарантирано /осигурено/ от новия главен прокурор. Старият донякъде се свенеше да ръчка обществото с рогата напред, тоест с политическите обвиненията напред.
Та оттук и подозренията към Макрон както в европейските среди, така и в европейските покрайнини. Познанията му. И мисленето.
Липсата на познания и неспособността на световните водачи на по-всеобхватно и по-задълбочено мислене не тревожат особено много сегашното човечество. За сегашното световно човечество мисленето не представляват особена ценност. То си има и довод : „Ами че нали политическите виждания при водача на най-могъщата световна държава със зор прехвърлят непостроената стена на границата с Мексико, а плитчините на светогледа му откриват подводни скали и туитъри, в които се разбиват и най- добронамерените опити за последователност, внятност и разум при обясненията им”
За нашите си политици, журналя, социолози и други „лози” всичко е ясно. Макрон мисли ? Възмутително. Никой не прави така, щом ние не правим. Преструва се пустият му Макрон. И той е като нас, и той е като всички, а както се знае, всички са маскари. Иска да стане европейски водач, иска да си продаде оръжията, иска да ни съсипе транспорта с пакета си, гледа си френските интереси, решава своите си вътрешни проблеми.
Това е нашенската си подозрителност. Тя не може да бъде преодоляна с въпроси от рода на : „ а как, по какъв начин, какви учреждения /институции/ биха му осигурили европейски водачество ? „ Отговорът на такива въпроси изисква онова действие, което, както вече отбелязахме, е непосилно за различните видове нашенски общественици. По-трудна за обяснение е подозрителността на европейците. Тя се крие можи би в един извечен природен и обществен закон. „Никой няма да се размърда и нищо няма да се размърда, докато не види зор”. Животът на земята е същесвувал във вид на първични микроорганизми един милиард години. И е щял съществува в този си първичен вид още милиарди години, и дори може би вечно, ако не са били разни промени в средата, вероятно климатични, които озорили микробите и ги принудили ги да се променят за да тръгне животът напред.
След двете злокобни световни войни Европа започва да си мърда мозъците, задниците и каквото там има за мърдане, та белким се осефери, белким тръгне напред и никога не повтори ужасите на миналото. Започва се с плана Маршал и с общия пазар на въглища и стомана – суровини и производства, споровете за които са били и част от причините, докарали континента до опит за военно самоубийство. / Подобни спорове – за стоманата, въглищата и още разни неща отново възникват, и този в основата им е един умник отвъд Атлантика/. И се стига накрая до либералната демокрация и създаването на Европейския съюз - най-голямото достижение на земния и вселенския разум, доколкото наличието на извънземен разум още не е доказано, а либералната демокрация, с всичките си кусури, и досега си остава най –успешния обществен строй. Дори не либералната демокрация, а просто демокрацията, нали досега никой политик не се е наел да обясни като на какво, джанъм, би мязал един такъв политически урод като „нелибералната демокрация”. И доколкото разните умници все още не са измислили някоя причудлива небивалица от рода на „национална демокрация”, по подобие на Корнелия Нинова, която се прочу със своя „консервативен социализъм” / след като „националния социализъм” си беше вече измислен /.
Същата тази демокрация /либерална, че каква друга/ доведе до „славните тридесет”, последване от едни „славни двайсет”, после и и от още едни „славни трийсет” години на непрекъсант икономически разтеж, на впечатляващи научни открития и технологични достижения, и до все по-добри условия на живот в развитите страни. Повече от половин век възход, прекъсван единствено от петролната криза през седемдесетте, неочаквана довела до енергийната независимост на САЩ, рухването на комунизма, довела до прекалената самоувереност на развитите демокрации и финансовата криза през 2008- година, впрочем бързо преодоляна, довела до съмнения в отворените финансови пазари, и като необоснован придатък – до съмнения в отворените пазари въобще.
„Нещата, значи, си вървят от само себе си, историята свършва /Фукуяма/, а с нея и зоровете, няма какво толкова да му мислим / зер мисленето си си е зор/ „ това е непризнатиян и неосъзна модус видевенди на сегашните политици и водачи от развития свят. И за да не излезе, че те са тунеядци някакви, чиято работа може да свърши всяка чистачка /по Ленин/, всеки прокопсал търгаш, или отракан пожарникар, започват да говорят с наподобяващи мислене езикови образци, които звучат наукообразно, но които не са нищо повече от празно песенно тралалалене и приспивно тананикане. /точно в деня, когато пишех тия редове, Мария Габриел се изтралалака по „Панорама”/
Затова отношенията и връзките между политиците и обществото биха могли да се онагледят със следния въображаем разговор.
Обществото / чрез медиите/ : Какво мислите за ситуацията на положението ?
Политическата класа : Мисля, че тра-лала и освен товя дрън-дрън ярина.
Обществото : Как мислите, че ще се развият нещата ?
Политическата класа : Ще се развият към трала-ла, така че нани-на
Обществото : Какво бихте добавили към тези изявления?
Политическата класа : Ще добавя само, че тра-лала, дрън-дрън ярина и нани-на.
И след повече от десетилетие тралалакане, нананикане и нананакане изведнъж Макрон :
„ НАТО е в мозъчна смърт”
Как да не се сецне човек, особено ако е консерватор. Или пък да не потрие доволно ръце, ако е консерватор-тръмпист / така им се пада, мачкай, бай Тръмпе/
Защото след потоците от стопански преселници европейските политици най-сетне се напнаха да мислят, пък то непривично едно такова им идва, рийшли, закърнели удове, знаеш, нали, пък и усилия трябват, пусто. Ама защо пък чак толкова усилия. Можем си и лежешким. Някой трябва да е виновен, за цялата тая работа. Я да се огледаме кой. Оглеждат се, значи, лежешким и какво виждат ? Либерална демокрация виждат. Тя, значи, докара незаконните преселниците. А пък нея кой я докара ? Сорос и либералите я докараха. Мамка им. Я назад към нелибералната демокрация, каквото и да означава това, пък ако ще и нищо да не означава. Може и „националдемокрация” да я кръстим, защо пък не. Ама това, че тъкмо либералната демокрация е направила от развитите държави развити държави и привлекателно направление за онези от третия и четвъртия свят – това кой да го смисли. Днешният политик най люби кат лежи, кат яде, кат краде и съкращението на „Корпоративна Търговска Банка”
Само тоя Макрон му разваля рахатлъка. Измисля си, преувелача и стряска, пустият му француз.
Добре.
Турция като член на НАТО води война в Сирия без въобще да се допитва до другите страни-членки. Дори не й хрумва да се допитва.
Кое тук не е вярно ? Къде е преувеличението ?
Съединените щати правят каквото си щат, Америка преди всичко и юбер алес. И има си хас Тръмп да предупреди за намереният си разните членки на Сговора като Англия, Франция, Турция или България /това последното държава ли беше, или болест някаква. А, това бяха тия, дето купиха еф шестнайсет. Я ми извикайте началника им да го видя що за стока е / Тръмп по-скоро руснаците би предупредил за действията си, нежели натоовци.
Кое тук не е така ? Къде е преувеличението ?
Военните действия на Държавите от НАТО в Сирия са дотолкова разнопосочни, че има опасност воините им да се изтрепят в приятелски огън.
Кое тук не е така ?
Хайде да кажем, че „мозъчната смърт” е преувеличение, целящо да постресне и събуди Европа. При всички случаи връзките между различните натовски държави са толкова разнищени, че Сговорът им започва да прилича на прососурляк. Като прососурлякът може все пак да бъде пренавит и презашит. Има, обаче, нещо друго, което не може. Защото е в основата. Защото е същност.
„ Защо никой не пита Макрон дали Франция би защитила България в случай на военна заплаха съгласно задълженията си по член пети от договора за НАТО ?„ чуди един български политик, който също като Макрон мисли и чете, и когото прокопсалото ни обществено смята за злодей, най-вече поради тези му две чудатости. Само че друг един въпрос би трябвало да зададе този вероятно полуприкрит консерватор и съвсем открит опонент на Макрон. Политик, който напоследък сякаш започна да прави грешки в преценките си / Костов/
Защото „да, Франция би защитила България по един или друг начин”. Ами Тръмп ? Нему беше зададен тъкмо този въпрос и то ребром му беше зададен. Ще изпълни ли задълженията си по член пети.
Тръмп обаче не отговори ребром. Той въобще не отговори. Което означава „ може и да изпълня задълженията си, може и не. Зависи. Каквото дойде. Както ми хрумне. Америка преди всичко и над всичко. Защо да загиват американци в страни за които не е и чувал...
Хората все още не осъзнават, че тези тръмпови колебания, двусмислици, а често и нелепици са следствие на една същностна промяна в междудържавните отношения. Че ние живеем в един нов свят, съвсем различен от този в който живеехме доскоро.
Вече няма основни общочовешки ценности. Всяка държава сама си определя кое е важно за нея и кое не. „Какво от това, че в Китай има еднопартийна диктатура. Това си е тяхна, китайска работа. Важно е дали ще можем ли да сключим с тях изгодна за нас сделка, или не. Какво от това, че севернокорейският вожд Ким Чен Ун е превърнал страната си в концлагер. Важното е дали ще кандиса за ядреното разоръжаване. Можем да се разберем с него, той е пич. И Путин е пич, и с него бихме могли да се разберем. Само сенатът да не се пречкаше толкова.
И за какво ни е този топуз – НАТО на крака. Че и да го плащаме, поддържаме и лъскаме на всичкото отгоре „
Ето ги новите течения в световната политическа мисловност, или по-скоро в липсата й, чийто изразител е президентът на най-могъщата държава в света.
Промяна, доста точно осъзната и определена тъкмо от Макрон :
„Само че за няколко години стана ясно, че светът отново се разпада, че трагедията се е завърнала на световната сцена и че съюзите, които смятахме за нерушими, могат да бъдат хвърлени в хаос, че хората могат да решат да си обърнат гръб едни на други, че е възможно да имаме разминаващи се интереси. И че е възможно в условията на глобализация основният гарант на световната търговия да завие към протекционизъм. Оказа се, че водещи играчи в света могат да поставят политическия си суверенитет или приспособяването на вътрешното към международното преди търговията по важност.”
Някой нещо ?...
Да, появяват се противоречия и при двете течения – и при национал-консеравативното, и при глобалистико-либералното.
Макрон, например, иска да запази отворените пазари и в същото време призовава за противодействие срещу корпорациите, които биха могли да застрашат европейската сигурност. Китайските компютърни мрежи пето поколение, които Европа би приела при един отворен пазар, неизбежно ще са в услуга на Китайската комунистическа партия – е внушението му.
И кое тук не е така ? И къде е, по дяволите, отива Европейската сигурност, ако всичко, което става на континента се надзирава от Китай ?
Национал-консерваторите, пък /определението си е моя измислица / от една страна са против корпорациите, но пък от друга страна националната самостоятелност, която защитават, е точно в услуга на същите тия международни корпорации.
Всичко това, знам, изглежда трудно смилаемо за излинелите от предъвкване на разни общоприети мисловни треволяци политически мозъци. Един пример за тяхно улеснение. България би могла, например, да купува Пет джи от Китай, ако така си реши, щото нали, суверенна. /И която и да било друга европейска държава също. Би могла. Щото, нали, суверенна/ Което означава ни повече ни по-малко българската национална сигурност да зависи от комунистически вожд Си Дзинпин. / Сигурността на другите европейски държави също/
Макрон обяснява, че на корпоративната себичност може да се противопостави единствено Европа като действащо обединение.
Кое тук не е така ?
Към Европа на нациите, или към федеративна Европа е същностният въпрос в днешните времена. А второстепенният въпрос е защо тъкмо тези, които биха имали най-голяма изгода от федерализация, най-много се плашат от нея.
Отговор на втория въпрос има. Той е в национал - хитровато-орбанското „ когато европейците дават пари, ние сме за обединена Европа, поискат ли отчет за харченето – ние сме за национална независимост „
А що се отнася до същността - биха ли могли българите да си отговорят на следните въпроси. Искат ли или не европейски банков надзор. Или шопът обича кат яде, кат спи и кат инициалите на Корпоративна Търговска Банка, ама не и да мисли. Искат ли или не европейски прокурор да следи как се изразходват парите по европейските програми ? Или си казват „ Не щем Кьовеши, ние си вярваме на Цацаров и Гешев, щото са мили, наши и роднини" . Искат или не общ бюджет за взаимносвързани производства. Или си казват „ Не бе, ние сме много яки, супер сме, можем си и сами. Пък ако нещо... Русия ще помага”
Всъщност никой досега западен политик не е заявил, че иска да хукне напред урбулешката – нито Макрон, нито дори Ги Верховстад. Ги само припомни, че държавите настроени срещу Европа са все империи – САЩ и Русия най-вече. Китай също е империя, за който не знае. Вехровстад само намеква / само с намеква /, че европейците трябва да се позамислят дали Европа не би могла да се противопостави на имперските си зложелатели тъкмо в битността си империя. Или нещо подобно на империя.
Един намек, който накара все по залитащия към националконсерватизма Иван Костов / единственият български политик, чието мнение си заслужава да бъде обсъждано/ да изтълкува думите му като призив към федерализация.
„Тцъ”, обаче. Грешно тълкуване. Няма такъв призив.
Има едно първоначално размърдване на европейските политически мозъци, сръчкани тъкмо от Макрон, който доста мъгляво за тълпите, но достатъчно ясно за мислещите хора предложи решение. Който иска да върви бързо напред, на пета скорост – да се обединява чрез нови договори. Който иска да се размотава, да клинчи и да тъпче на място като Вишеградската четворка , да си прави отделен съюз, щом така ще. Втори пояс, втора скорост. Който пък иска да спори дали Гоце Делчев е българин, или македонец да си спори. Някъде там по краищата. Трети и четвърти пояс, задна скорост. Защото скоростта на една дружина се определя от скоростта на най-бавния дружинник, не от бързаците. Така че Македония и Албания в Европа – "аре нема нужда".
Макрон не е глупак, нито лицемер, нито човек, койте не поема отговорност, за разлика от политиците в околните му държави.
Достатъчен е примерът с България, влязла в Съюза по политически съображения, а не защото споделя или защитава демократични ценности / само се прави, че споделя и в никакъв случай не защитава и не би защитила/. Но и с бившите Соц държави, доскоро хвалени като отличници, Централна Европа си взе белята и стана пишман тъкмо заради ценностите. Не успяха да смислят, две поколения живели в демократични условия източноевропейци, като какво точно представлява тая ваджия – правовата държава ш какво пък чак толкова й е готиното на свободата – само ядове с нея.
И пак „тцъ”.
Европа просто няма да я бъде.
„Лично аз мисля, че Европа е чудо. Този континент има най-голямата географска концентрация на културно и езиково разнообразие” – заявява Макрон.
Аз - Иво Беров, казах същото и с много по-силни думи доста преди Макрон. Европа е чудо. Тя е най-доброто нещо, което се е случило на клетия жанр юмен /клетата човашка порода/ през всичките й летописи. Тя е най-голямато постижение на човешкия разум.
И тъкмо затова няма да я бъде. Нещата никога не са толкова хубави, колкото биха могли да бъдат. Клетата човешка порода просто не е на висотата на собственото си творение и ще го разонода. Ще го стъпче, ще го срине, ще го разбишка. После ще се на диви на белята си като англичанин на брекзит. Или пък ще дума като древният грък, който се наслаждавал на разкъсаните трупове след битка : „радвайте се, бесове”. "По света винаги срещаш повече монаси, отколто разум" - Монтен. Да, пълно е с бесове в клетата човешка порода, от Достоевски се знае, а и преди него още се знае. / Точно сега препрочитам "Бесове"/
Това е. Който разбрал – разбрал, a bon entendeur salut.
И накрая няколко думи за начина ми на писане. Давам си сметка, че за мнозинството, осмелявам се да го определя като „тълпа”, употребата на простонародни слова, турцизми, латинизми и подобни, целяща да оживи изложението и да го измъкне от сковаващата посредственост на изтърканите словесни образци, съответстващи на мисловна една леност, ще бъде възприета като олекотяваща съдържанието му. / Сложно изречение, голям зор да се прочете и разбере, хаха/
Давам си сметка също, че емоционалното /чувственото/ отношение към описаните явления ще бъде възприето от същото това мнозинство, невежо спрямо разумните измерения на чувствата, като едно неизбежно тяхно изопачаване /пак-хаха/ . Колкото по-безстрастно, толкова по-истинно – едно изцяло лъжливо, но широко разпространено мнение.
Давам си сметка за тия неща, но не ми пука, защото не пиша за пари, за лайкове или от суета, а защото ми е кеф, защото ми се пише, и защото знам, че от стотина души все ще се намерят петима, или шестима, които да разберат поне, ако не и одобрят написаното.
Аре.