unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

126 Посещения

Отвесно падане

Интересни Времена

Отвесно падане

 

29177100 1716976888361943 8252352520471445504 o
Христо Слави Рачев
Две думи, няколко междуметия и моментна снимка на вечните протестъри. Стоп кадър на зинала уста с останали два кучешки зъба. Голяма част от българите са лишени от изисканост. Попаднали сме в плен на отрицанието. За нас става дума. А за тях не съществува добър народен избранник, съсед или зет. Светът категорично се е наговорил да ги преследва. Макар че става точно обратното, те тормозят света. Жалката им участ, е винаги по вина на другите. Фейсбук пространството прелива от такива типове и от двата пола. В България, уж свободна страна, няма друг вид сексуални идентичности и щения. Бедна страна. Семействата на гневливите без повод, се разпадат, като омагьосани. Намират време и излишък от зла воля, за да травмират децата си, които млъкват завинаги, или се опитват да се самоубият с актуалните отрови на века. Ругаейки всичко що мърда, хейтърите отбягват психологично важния въпрос, защо, тъкмо те са толкова зле. Къде с ярки прилагателни, турцизми и патетични сравнения, до пълна загуба на вкус и усет за мярка, те обитават своя хобсов свят /война на всеки срещу всеки/, този черно-бял кошмарен сън, описан в “Левиатан”, от който няма събуждане. Особено изобретателни са в личните квалификации и обиди.
Известна истина е, че аристократите на словото не си служат с пиперливи думи и изрази.
Дали през следващите векове правото на глас няма да се окаже път към самоунищожението на демокрацията. Референдумите забранени, поради пълна неспособност на тълпите да разчитат контекст и размишляват върху проблема. Вече се забелязват първите симптоми.
Креватната живопис с лъскави лунни пътеки, рисувани по таблите на родителските спални, отдавна са ръждясали и изгнили в складовете за вторични суровини. Сетне от калните вериги на съветските танкове изпадна на буци социалистическият реализъм, с профил на верига. Ех, тези фалшиви герои в развитие, тъкмо в застоя. При изобразяване на съвременната българска действителност, която бих оприличил на отвесно падение, историческият фон и мислите са размазани, за да подчертаят скоростта. От звука се различават вувузели и кой знае защо хрускащ стъклен звук от интензивно уриниране. Не може да се отнеме правото на митингуващите да се облекчат от кристалните урати, тези далечни предвестници на камъни в бъбреците.
Ускорението към земята не се усеща от всеки. Освен вестибуларен апарат е нужен и ум, който да обработи обърнатия наопаки образ от пристигащите събития. На по-чувствителните българи вече им се гади. Имат плахи съмнения, но все още не вярват, че това е от погълната руска салата. Нашенецът дъвче, гълта всичко и не разбира почти нищо. Опасаната златна верига около врата му и цилиндричния силует на жена му бележат геометрията на упадъка и какво сме загубили от времето на изящните шии на Модилиани. Бедата е, че това население се препъва още на простите силогизми и се налага да се изправи самостоятелно пред урна.
Изводите и прогнозирането на юг и на север от Стара планина са напълно непознати мисловни дейности. Когато един цял народ лети отвесно към земната твърд, да крещиш: “ дотук добре”, е като да изревеш прегракнало, “да живее Сталин!”
миг преди да те разстреля отряд от чекисти, на които също предстои разстрел. Разпищолен социализъм.
Има по-разумни пътища, демократични процедури, които вечните протестъри не виждат. Гневът им е сляп. С белите бастунчета пристъпват право в насрещното движение. Решенията са погрешни. На тази приливна вълна от бюлетини и сбъркани кликвания пристигат новите политически пирати, шоумени, аферисти и криминални, тук-там за цвят по някое юпи с дървен английски на калпав ученик от английската гимназия, за да оформят днешната политическа гротеска. В този нов български жанр политизираният неврастеник няма какво да се оплаква, той има чудесно хоби, което да обслужва дефектиралата му личност. Споделям това с тъгата на човек, който съзерцава бялата пелена около лунния сърп, премигващите звезди с изумрудено сини и червени преливания. Не предлагам мечтателно слабоумие и липса на характер. Но съм проумял, че няма лечение за гневните неудачници, за буйстващите по стадионите и панелните килии. След всяко умствено възвишение следва наклон и ускорение изпълнено с лексикални опасности. Там те катастрофират. Премятат се презглава, без разумно обяснение, накъде са тръгнали и какво ще последва. За тях пари срещу дискредитиране на качествени десни политици е ОК. Дори тлъст джакпот ще ги съсипе светкавично. Нямат радост протестърите, плюещите от двата пола от сексапилните си половинки, дори да преливат от трогателни къщовни идеи и непресъхващ извор на еротични сладости. Ще опропастят парите, красотата до себе си, за сетен път и държавата. Отново другите ще бъдат виновни. Непременно те. Забележима прилика с тежкия алкохолизъм, който не се повлиява от никакви психосеанси, фармакология и добра дума. Говорим за психологичната увреда, за боклука задръстил територията българска. Защото сме принудени да споделяме една съдба.
Дали някога ще разберем какво означава добър, умен човек. Знае ли българинът, че добротата е висша проява на мъдрост.
Нежната и мила жена, едновременно самороден афродизиак и успокоител на страстите. Безценно създание. И мъжът, дарен с въображение, който излъчва сигурност и оригиналност. Събрани заедно придават смисъл на живота. Може да са озарени от различни сексуални предпочитания, за ужас на издивелия некъпан балканец, да обичат тройки, да си поднасят пъстри букети от сексуални изненади, това го казахме вече, само защото е важно, но мисълта, че губим времето си в какофонията създавана от буйстващите, не ми дава мира.
Неизбежната смърт на всичко родено под слънцето и какво чудо, още сме живи, трябва да ни стресне.
Веднъж на четири години отиваме до урните, за да извършим почистване. Да изтупаме килимите. Да изхвърлим всички партии и личности, предизборните лъжци и съхраним извършилите полезни дела. Изританите изпращаме с усмивка и ръкопляскания. Защото мистерията нарачена живот, погледнат с умни очи, буди най-искрения смях. По софийските променади вече няма митинги, само дефилета на спокойни граждани, сексапил и стройни тела от бъдещето.
Отвесното падане в последния миг преминава в плавен завой и право нагоре. Вместо удар, експлозия и черен дим, изписваме нова, аеродинамична коалиционна фигура от висшия политически пилотаж. В красив полет към звездите.

Още статии от този автор

Коментари