unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

1746 Посещения

Пустото му гражданство

Иво Беров

Пустото му гражданство


Възражението би могло да бъде : "няма какво да разсъждаваш, Конституционният съд ще реши" . Дали Кирил Петков е бил с двойно гражданство, когато е подписвал съответните там декларации. Макар още преди Конституционният съд да реши каквото и да било, всичкото съвкупно стакукво, че и някой влиятелни личности извън статуквото, като Иван Костов например, побързаха да се изкажат, че Петков бил двоен гражданин и говорил неистини. В същото време Гешев съвсем очаквано обяви, че започва разследване по случая / бърза, Гешев, бърза, съдбоносни избори са това.../
Та след като всички - и Гешев, и Бойко Борисов, и Костов, побързаха да се произнесат без доводи и разсъждения и без да изчакат решението на Конституционния съд /нещо за което не ги виня/, защо пък аз да не направя същото, но след нужните проучвания и след опит поне за размисъл и тълкуване на случая. А ?
Правистите много си падат да говорят за "правния мир" като за област, която само те разбират и за която само те да се произнасят. Другите да си траят. Като в древния Египет. Да четат писмена и да изследват звездите имат право само жреческите колегии, другите нямат право дори да мислят за подобна дейност.
И заради това около три хиляди години науката, доколкото я е имало, е била само описателна, могла е да предвиди само разливите на Нил без да дори да се опита да вникне в причинно-следствените връзки на случките и явленията. Истинската наука се появява едва в древна Гърция, когато всеки свободен гражданин е имал право да изследва света и да споделя видяното и премисленото с другите граждани.
Конституционният съд не е жреческа колегия, решенията му са задължителни, но всеки има право да ги оценява и затова ще се възползвам от обстоятелството, че от времената, когато светът е бил управляван не от относителността на Айнщайн, а от прищевкита на Амон, Изида, Сет, Озирис и жреческите колегии, са минали да речем едно три хиляди години.
И ето сега едно предположение - а какво би последвало, ако за канадците срокът за приемане на отказ от гражданство не беше шест месеца, както е сега, а шест години. Или ако въобще не признаваха отказ от гражданство ? Щеше ли тогава политическата съдба на България да зависи от благоразположението на канадските чиновници. А ?
Вече бях писал във Фейсбук следното :
"...Най-вероятно е той /Конституционният съд/ да реши, че българската вътрешна политика може да зависи от Канадските служби, от чиновниците на Горна Волта, или от шариата на талибаните /ако случайно някой нашенец имайки афганистанско гражданство реши да се откаже от него /. Ами ако пък някоя бамбашка държава /пълно е с такива/ отказва смяната на гражданството ?"
Това го написах преди време уж като преувеличение за да обясня по-добре доводите си. - /reductio ad absurdum, argumentum ad absurdun - похват с който са си служили тъкмо философите от древна Гърция /Ксенофан от Колофон/ - чрез този похват обикновено се онагледява нелепостта на даден довод.
Оказа се, обаче, че никакво преувеличение, никакво стигане до крайност няма, такъв случай действително е имало в международните правни отношения. През 1977-ма година чилиецът Касадо, който е с двойно гражданство - испанско и чилийско иска да се откаже от чилийско гражданство. Чили отказва да го освободи от гражданство му, въпреки точка 15 алинея втора от Всеобщата декларация за правата на човека към ООН, / приета и от България/, която гласи, че всеки човек има право на отказ от гражданство.
Тогава Касадо подава иска срещу Чили по правилата на Вашингтонската конвеция за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави /да приемем, че Конвецията е била в положение на нашия Конститоционен съд сега/ . Трибуналът на конвенцията разглежда иска, и постановява, че Касадо е изгубил гражданството си, въпреки, че Чили не му изадава удостоверение за отказ/ Чили напразно протестира/
Решението на този трибунал се основана и на законите на Международното Публично Право, според които всяка държава има право сама да приема законодателство, въз основа на което да определя кои лица са нейни граждани.
Пределно ясно. България има право сама да определи дали един отказ от гражданство е достатъчно основание той бъде признат, или пък трябва да се чака благоразположението на чуждестранни чиновници. Ето точните думи от правилника на Международното Публично Право. / Всеки може да ги намери в Международната Мрежа /
If it [the complete equality of the parties] were to be ignored, one of the Parties would be placed in a state of inferiority vis-à-vis the other, because it would then suffice for the Plaintiff State to affirm that any given person is vested with its nationality for the Defendant State to be powerless to prevent an abusive practice of diplomatic protection by its Opponent.
Ето същото на български /мой превод/ :
"Ако се пренебрегне пълното равенство между страните, едната от тях би била в състояние на зависимост спрямо другата, защото тогава би било достатъчно за страната ищец да заяви, че едно лице е нейн законен гражданин, без ответната страна да има възможност да предотврати злоупотреби при дипломатическата защита от страна на ищеца".
Изглежда малко сложно, но ако човек поразсъди, може лесно да вникне в смисъла на правилото : Ако при определяне на гражданството се вземе предвид законодателството само на едната страна, то другата би била в зависимост от тази страна, а това нарушава равнопоставеността на страните.
Не е толкова сложно, бе хора. Сам стигнах до същото заключение, преди да го прочета надлежно записано като принцип в Международното Публично Право - смисълът е, че не може законите на една държава да зависят от административните прищевки на друга държава, толкова е просто, вероятно и други са го осъзнали, всъщност би трябвало всички да го осъзнаят.
Съвсем, ама съвсем същият случай изниква преди време в Австралия. В конституцията на Австралия е записано, че в парламента не могат да влизат лица с двойно гражданство. И там е имало политик, отказал се от гражданството си, и там чуждата държава се е забавила с признаването на отказа, и там Конституционният съд е трябвало да реши и той решава, че :
" Би било неправилно да се тълкува конституционната разпоредба по начин, който да изключи австралийските граждани, които са предприели всички разумни стъпки за отказ от връзките на преданост / да бъдат парламентаристи/"
Решението е в полза на отказалият се от гражданство политик, без да се вземат предвид правилата в страната от чието гражданство се е отказал. Със съвсем рабираемият и простичък довод : не следва да се взема предвид едно чуждо законодателство, което би довело австралийския гражданин до непоправима невъзможност да бъде избран.
Нещо неясно ? /Някои от данните и сведенията съм взел от статията на Димитър Гочев "По въпроса за гражданството в международното право и Конституцията " обнародвана в lex.bg - можете да си я намерите и сами, препоръчвам ви я/.
Има и едно уточнение. Дали човекът, отказал, се от гражданство не си е позволил междувременно да се възползва от гражданството от което се е отказал. В случая дали пък Кирил Петков междувременно не се е възползвал от Канадското си гражданство, след като се е отказал от него. Това би могъл да провери и нашият Конституционен съд. Само дето той отказа среща с Кирил Петков.
Нашият Конституционен съд.
Ех...
Как ми се ще да се надвявам, че този съд също като мен би си дал труда да се порови в правилата и законите на Международното Публично Право, в решенията на Международния Арбитражен Съд, да разгледа предишните подобни случаи, да помисли, да прецени и чак след това да вземе решение.
И в края на краищата да признае отказа на Петков от канадско гражданство, въпреки правилата на канадската адаминистрация поради следните причини:
- Такива са началАта на Международното Публично право.
- Такива са световните прецеденти /предишните подобни случаи/
- Такива са изискванията на конвенцията за правата на човека
- Такива са простите заключения на здравият разум.
- Такова би трябвало да бъде поведението на една независима държава.
Но човекът, който би си въобрази, че Конституционният съд обсъжда точно тези въпроси и затова се бави с решението си, най-вероятно не е български гражданин. Може да е канадски. Или пък да има двойно гражданство. Защото ние с единичното гражданство много добре можем да си представим с какво се занимава Конституционният съд. Да си представим как съдиите набират телефони, смартфони, вайбъри, есемеси, как допитват се до политическите водачи и до тези, които са ги избрали, как сравняват мненията и настроенията на тоя или оня, как преценяват кой има по-голямо влияние, как се опитват се да предвидят кой ще спечели изборите, как следят обществените нагласи и социологическите проучвания и въобще как вършат всички онези нашенски работи, които сриват доверието към българските служби /институции/.
По-лесно е да се досети човек какво не правят конституционните ни съдии- не четат международните споразумения и не изследват подобни случаи, включително и заради това, че те не са написани на български.
Все пак в прилив необоснована надежда си позволявам да се надявам, че измежду дванадесетте съдии могат все пак да се намерят двама-трима, които да отсъдят по съвест.
Решението на останалите е лесно предвидимо - Кирил Петков е нарушил конституцията. И това решение няма да е тържество само за ГЕРБ. Ще бъде и тържество за партиите на промяната - и за ИТН, и за ДБ, и за БСП, защот Кирил Петков и партията му отнемат от гласовете им. Толкова е просто, толкова е нашенско, толкова е битово, толкова е първично, толкове е жалко. Вместо да изчегъртат Бойко Борисов, изчегъртаха Кирил Петков. Идиоти, сър.
А и на избирателите хич не им пука за всички тези правни чудатости. Ако решението на Конституционния съд е в полза на нашата партия - то е правилно, ако е в полза на други партии - неправилно. Толкова е просто, нашенско, битово, първично, жалко и всичко.

Още статии от този автор

Коментари