unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

8269 Посещения

америка

Иво Беров

Кондолиза Райс, марсоход и Хручшов

 

 

 

 / За да остане Америка/

 

Встъпление:

 Това писание се получи прекалено дълго. Несъобразено със сегашните мрежови изисквания за първичност, късост и простоватост. Изисквания при които посланието бива предадено по-възможно най-пряк и достъпен начин, така че да бъде възприето и отхвърлено с възможно най-малко усилия и за възможно най-краткото време. Понечих да го съкратя. По тертипа :

„ Една жена не обичала мъжа си и се хвърлила под влака” – вместо Ана Каренина на който беше там. С последващо обсъждане  състоянието на железниците, трябва ли да се приватизинра БДЖ и кой ще ги гушне – сякаш не е ясно и без това, че ще ги гушне една близка до премиера руска банка.

Пък си рекох: Защо. От какъв зор да съкращавам. За да се разбираме, защото сме прости ли? . Нито съм премиер, нито съм Бойко, нито Борисов, нито имам тъмно минало, нито имам светло бъдеще, нито съм прост. Пише защото ми е кеф, защото ми се пише, защото п исанията ми са смислени, добре обосновани и забавни, а също и защото в тях има любопитни е не съвсем познати неща – това  според оценката на един от най-добрите познавачи на подобнии писания – тоест аз.

 Така че писанието си остава дълго. Който иска да чете, който иск да не – хич не ми пука.

Край на встъплението.

….

 

Световната революция всеки миг може да започне. Причината за нейното начало е разбира се, всеобщата криза на капитализма, която ще накара  широките простонародни маси от цял свят да се вдигнат срещу своите експлоататори и угнетители, да свалят престъпната им власт и да установят вечна обич, вечна правда по света.

И това са не само щения на световното левичарство, това са не само послания от пророците на световното конспираторство, това са не само пожелания на остатъчна комунистическа мисловност, не са само видения на сащисани от световните неуредици люде, това са не само надежди за светлото бъдеще, просияло в главите на терористи и убийци.

Това е било убеждение, виждане, начин на мислене и оттук – начин на живот на две поколения българи и четири поколения съветски граждани тоест. /Говорим за мнозинствата, не за изключенията/

Четири поколения съветски хора /хомо совиетикус/ не само са очаквали всеки миг окончателната криза на капитализма и началото световната революция, но са се готвили усилено за тях.

Към края на 1929-та година Съветският съюза закупува от американеца Уолтър Кристи чертежите на танк. Танкът започва да се произвежда през 1931-ва година под името БТ-2.

Годините от 1929-та до 1931- ва са извънредно подходящи Съветският съюз да започне танково производство. И съответно да подготви световната революция.

Точно през тези години започва най-голямата и най-тежката криза на капитализма в света.

Невиждана, жестока, съдбоносна криза.

При която в Америка, където човек за човека е вълк загиват от глад цели 50 /петдесет/ човека. Тяхната гладна смърт е описана горестно и потресно от тогавашната американска преса.

Няма значение, че горе-долу по същото време в цветущия Съветски съюз, където няма никакви кризи и където на власт са работниците и селяните, а не капиталистите – експлоататори, там където човек за човека е брат, другар и приятел, а не вълк, загиват от глад към между 6 000 0000/шест милиона/ души. А може и повече да са били. Щото тогавашната най-правдива преса, начело с най-правдивия вестник Правда и дума не отронват за загиналите хора. И дума не отронват за глада от 33-та година, станал известен с прелестната дума гладомор. Тайните на гладомора дълго време се предават само чрез тайни разкази и забранени частушки. Чак по-късно архивите разкриват всичко. Включително и това например, че едно семейство е осъдено, защото  сварило и изяло най-малкото си бебе. От глад.

Всичко това няма значение. Важното е, че капитализмът загива, защото е в криза.

По начало при комунизма, където човек за човек е брат, приятел и другар, хората нямат значение.

...

 След 1933-та година Франклин Делано Рузвелт и американците се оправят някак си с кризата и световната революция се отлага с едно десетилетие. Американците, които са почти без история, които имат само зачатъци на  култура и които нито имат някаква идеологическа опора, нито пък някакви виждания за световното бъдеще се отдават на присъщото им битово разложение – правят коли, карат коли, ходят по теферичи /пикници/, пекат скара /барбекюта/, гледат кина и мюзикъли,  и въобще се занимават с какви ли не потребителски простотии.

Един американски профсъюзен водач се оплаква, например, че не може да свика работниците на профсъюзни събрания, защото в събота и неделя те си вдигат чукалата, качват се на колите си и хукват, дим да ги няма, по разни тъпи увеселения.

Което показва на какви коварства са способни загниващите капиталистите и потребителското им общество.

В ония времена за Америка е присъща политиката на изолационизъм, тоест отделяне от останалия свят и ненамеса в неговите, както смятат американците –неразбории . Като под останалия свят се разбира преди всичко и най-вече Европа, където нещата се развиват съвсем иначе.

 С придобития от хилядолетната си история опит, някои европейски държави тутакси се досещат, че след дълбокоумния, сключен благодарение на същия тоя на многолетен опит Версайски договор, няма начин да не избухне нова война и започват усилено да се готвят за нея.

 От друга страна, благодарение на своите дълбоки културни напластявания, доста европейци стигаг до извода, че са по-различни и по-висши от други разни хора, макар също европейци, и решават, че съществуване на същите разни други хора е меко казано необосновано.

  Повечето европейски държави, за разлика от Америка, намират в национализма, комунизма и фашизма здрава идеологическа опора и техните работници и селяни,  вместо да ходят на тъпи барбекюта, пикници, скари и битови попари, редовно се събират на възвишени събрания, където премислят и предъвкват бъдещето на своите държави, на своите раси и на своите класи. Затова навсякъде в Европа, с изключение на Англия и Франция на власт идват националистически, фашистки, диктаторски и еднолични режими. И на Балканите също, между другото. Борис Трети с идеята за велика България на три морета, генерал Метакса в Гърция с идеята за мегали / пак голяма, велика/ Гърция, Александър Първи в Югославия с „предначертаньето”, което предначертание не може да бъде нищо друго, освен Велика Югославия, крал Карол и желязната гвардия в Румъния с великата им Румъния като наследница на Римската империя, Кемал, великият баща на всички турци в Турция и все едни такива големи и велики работи, не като работите на тесногръда Америка, която с нейните барбекюта, джазове, скари, пикници, фордове, каубой, бродуейове, мюзикъли, кина и прочее дребнави занимавки си живурка отделно от останалия велик свят.

Като, разбира се, най-великият от всички велики държави е великият Съветски съюз. За разлика от Америка великият Съветски съюз не се занимава само със себе си и за разлика от европейските държави не мисли само за собственото си благоденствие, ами мисли за благото на цялото световно човечество, тоест на цялото прогресивно световно човечество.

И понеже е загрижен за мира, щастието и благоденствието на цялото световно човечество, а не само на собствената си държава, СССР не произвежда фордове и леки коли, за да заглавичква с тях широките простонародни маси, та да не ходят те на профсъюзни и партийни събрания, ами произвежда танкове. Танкове, танкове и танкове. И самолети, самолети, самолети. Щото благодарения на великия Сталин, Русия е вече индустриална страна, а не изостанала земеделска – така че селяните в Украйна и другите републики могат спокойно да си измират с милиони – това няма да накърни величието на великата държава, напротив още повече ще го възвеличи. 

 

Танкът БТ-2, който руснаците започват да произвеждат през 31-ва година през 1940 година вече достига 8060 бройки. Още веднъж. През 1940 година руснаците са произвели осем хиляди и шестдесет танка БТ-2.

И американците също правят танкове, ще знаете. Американският танк, който съответства на съветския БТ-2 е танк М2 . От него към 1940 са произведени  18 броя. Словом осемнадесет. Е, тия осемнайсет танка изглеждат малко невзрачно в сравнение със съветските осем хиляди и шестдесет. Но те, американците, произвеждат и други средни танкове /тежки  още си нямат/. Най-добрият от тях е М2А1. През 1940 година произвеждат 6 / шест/ такива танка. Една година по-късно, нали се империалисти, произвеждат 14 пъти повече танкове. Четиринадесет пъти. И танковете им вече стават цели 88. Осемдесет и осем. Малиии, както биха възкликнали на Северозапад. Ама биха прибързали с възклицанието си. Има друго нещо, което повече си заслужава това възклицание.

През 1940 година в Америка са произведени 4 680 000 леки автомобила /справка Гугъла/. Нека повторим.

През 1940 година Америка произвежда четири милиона шестстотин и осемдесет хиляди автомобила.

Колко ли автомобила е произвел през тая година великият Съветски съюз ?

Ами николко. С декрет на Сталин масово производство / „масово” условно казано/ на леки автомобили в СССР започва едва през август 1945-та година.

Иначе има единични бройки автомобили, произведени за нуждите на Политбюро и  ЦК, и за органите на НКВД. Да има с какво да се откарват нощем арестантите. Тия автомобили се наричат се ЗИС /Завод Имени Сталина/. Направени са по откраднати от Буик и Пакар чертежи.

Та доста хора се чудят какво им е толкова особеното на американците и защо се правят на велики.

Ами това им е особеното. Не се правят на велики.

Те СА велики.

Велики са, защото още през 1940-та година са произвели 4 680 000 автомобила и нямат нито един концлагерист. Докато през същата година руснаците не са произвели нито един автомобил, но пък имат 1 615 400 концлагеристи / Според едни източници. Според други двойно повече /.

„Да, ама пък в Америка бият негрите” – е несъкрушимият довод. На което един блусар сполучливо отвърна с песента „ Искам да съм негър в щата Алабама”

В Гугъла човек не може да намери образци на съветски автомобили от онези времена, но пък се натъква на изобилие от танкове, произведени до 1940-1941-година и след това. А също и на трактори.

Абе чудна работа, между другото, това с тракторите. Заповядват Сталин индустриализацията, държавата изпълнява заповедта му с цената на милиони жертви и прави трактори /освен танкове/, за могат колхозниците да орат, сеят и да жънат, пък не им се получава нито оранта, нито сеитбата, нито жътвата. В началото на 20-век, докъм 1914 година, Русия произвежда средно 70 милиона тона зърно годишно. Една шеста от тях – около 12 милиона тона изнася. Седемдесет години по-късно, през 1984-та година, при Брежнев,  Русия не вече не изнася, а внася зърно.  Близо 40 милиона тона. Познайте откъде. Браво, познахте. От Северна Америка, разбира се.

През 1939- 1940 година СССР спира да произвежда танкове БТ-2. Има си достатъчно от тях. Започва да произвежда много по-усъвършенствани танкове. Прочутите Т-34 и тежките КВ.

Към 22 юни 1940 година, в началото на войната със СССР,  Германия има всичко на всичко 3712 остарели танка /това според лъжливите спомени на Жуков, всъщност германските танкове са много по-малко/. Съветският съюз има 25 000 танка в това число 3000 от най-съвременните Т-34 и КВ.

През първата година на войната СССР губи 20 500 танка. Губи също пет милиона и триста хиляди души. Военни.

Няма значение. Индустриализираната страна продължава да бълва танкове. А „ съветските жени ще нараждат още хора” според прозорливото изказване на Жуков.

В тия години, когато войните са танкови, съотношението на световните сили е следното :

Англия има нула механизирани /танкови/ корпуса / В един механизиран корпус има средно 560 танка, но може да са доста по-малко или доста повече/. Франция има нула механизирани корпуса. Япония има нула механизирани корпуса. Америка има нула механизирани корпуса. Германия има 11 механизирани корпуса.

Съветският съюз има 29 механизирани корпуса.

Тоест миролюбивият Съветският съюз има два пъти повече механизирани танкови корпуси от всички страни на света взети заедно.

Тоест не два пъти повече, а повече от два пъти повече. От всички страни на света взети заедно.

През 1940-та година, а също и през 1941-ва година Америка е била възприемана от Хитлер, от Сталин и от почти всички европейски политици като една никаква, жалка и нищожна, в сравнение с великите европейски държави страна– особено в сравнение с Германия и Съветският съюз. Нали дори Италия е по-добре въоръжена от Америка.

Освен това в американските въоръжени сили са служат едни хептен разпуснати войници. „ Не може да бъде никаква армия една армия в която войниците стоят пред офицерите си с ръце в джобовете и лепят по стените си  снимки на голи жени ” Това дълбокоумно съждение принадлежи на Хитлер. То нещо да ви припомня? Ако сте служили в редовете на Българската Народна Армия, няма начин да не ви припомня някой от дълбокоумните лафове на старшината или на ротния.

Няма начин, според мъдрите съждения на Сталин, Хитлер, старшината и ротния, младежите на едно разложено общество, което нито има идеологическа закваска, нито нравствени устои, нито национални идеали и в което хората се занимава с джазове, мюзикъли, барове, пиячка, правене на коли и ходене по скари, барбекюта и теферичи, да бъдат добри войници.

Така че Америка не плаши никого. Какво като помага на Англия. Много важно. Тя пак ще си следва политиката на изолационизъм - на обособяване, отделяне и ненамеса, тоест. Я да й обявим една война…Колко му е да обявиш една война на Америка. Дори и България обявява една война на Америка / виж, на СССР не смее да обяви/.

Но японците нападат Пърл Харбър…

Някой въобще сеща ли се, че преди  нападението над Световния търговски център Буш също водеше политика на изолационизъм ?

Нападението над Пърл Харбър става сутринта на седми декември 1941-ва година. Три години след тази дата Съединените Американски Щати имат най-добре въоръжената и най-мощната армия в света. Как се получава това? Какво е това чудо ?

   

 

Как става така, че държава, която има 88 средни танка и нито един тежък започва да произвежда повече танкове, самолети и кораби от всички държави в света ? Как само за три години успява да постигне това, което Германия постига за едва десет, а СССР за двайсет ?

Какво е това чудо ?

Защото няма какво да се лъжем – Втората световна война е спечелена от американската индустриална мощ.

Над местата където стъпват американските войници първо са прелетели стотици самолети, за да изсипят над противника хиляди бомби. Такова е било американското военно виждане / доктрина/ тогава. Такова е то и сега.

Поради някаква тяхна си, чисто американска чудатост,  американците са решили, че хората са важни. Това не ти е Сталинско-Жуковското – първо да мине пехотата, та да обезвреди мините с телата си, пък чак след това минават танковете, които са много по-важни от хората. Това не ти е полуприкритата цел на Трета Българска Армия от времената на Тошо –  да се задържат турците трийсет часа /ясно на каква цена/, та да имат време съветските ракети да се подготвят за излитане.

 Свободният труд на свободните хора. Включително на онези, разпуснатите, които стоят с ръце в джобовете пред началника си и които лепят голи мацки по стените. Това е обяснението. Това е чудото.

Свободният труд на свободните хора за три години прави от една невъоръжена страна най-мощната военна сила в света.

 

Свободният труд на свободните хора печели войната. Изглежда поукрасено, пресилено, или пък измислено. Особено за трезвия, земен, привикнал с всякакви видове робии и лишен от размах български разум. Истина е обаче. Просто такива са фактите. Затова нека ги обясним съвсем земно, така че да ги разбере дори един съвсем земен, лишен от въображение и размах разум.

Да кажем лайсни. Или жички. Или сплави. Или сандвичи. Или дограма. Или каубойски гащи. Или перални и шевни машини. Или къщи. Или автомобили. Или телевизори. Или тъпи филми. Или мюзикъли.

Свободните хора решават от какво имат нужда. Не го решава Политбюро на каквато и да било партия. Няма Централен комитет, който да каже: „ Вие нямате нужда от перални и шевни машини, имате нужда от доменни пещи. Вие нямате нужда от редовно хранене, имате нужда от Беломорканал. Вие нямате нужда от автомобили, имате нужда от танкове. Вие нямате нужда от домати и пипер, имате нужда от царевица /Хрушчов/. Вие нямате нужда от среден и дребен бизнес, имате нужда от магистрали /един друг/. Няма нужда да мислите какво да произвеждате, ние ще ви спуснем план. Няма да има нужда да мислите какво да си купите – купувате каквото има, защото ще свърши и скоро няма да го има.  

Всъщност вие няма нужда въобще да мислите - има кой да мисли вместо вас ”

...

Хората решават от какво имат нужда и произвеждат това, от което имат нужда. Всеки прави това, което може, което знае, което умее, което му е подадане. И то е възможно най-доброто. Защото ако не е възможно най-доброто, ще го направи някой друг. Друг ще завладее пазара. Не чрез мошеничества и осигурени с подкупи държавни поръчки, а с работа, с предприемчивост, нововъведения и производителност на труда.

 Хората решават, че имат нужда от автомобили и правят автомобили. Възможно най-добрите. Решават, че държавата им е в опасност, че начинът им на живост е в опасност /оня, който им позволява да стоят пред началниците си с ръце в джобовете и да лепят голи мацки по стените/ и правят танкове, кораби и самолети. Възможно най-добрите танкове, кораби и самолети.

...

Със заповеди кой знае защо не се получава, въпреки безкрайните опити. През 1945 година Сталин заповядва масово производство на автомобили. И страната  послушно изпълнява. Разузнаването краде чертежите на Опел, защото Сталин тази марка харесва. Хрушчов казва : „ Садете царевица, щото така е в Америка и „ Правете космически ракети за да докажем, че комунизмът е най-добрия обществен строй". Тошо казва : "Правете компютри, щото така е в Япония".

 И хората изпълняват. Правят. Но не им се получава. Нито колите им се получават, нито компютрите, нито космическите ракети, нито машините за ритане. Имаше такъв виц някога.

Какво е това голямо, грозно, скъпо и не рита ? – Българска машина за ритане. / Или съветска/

Нека разкажем тук и за смехорията с Хрушчов и царевицата. През май 1957-ма той измисля почина„ да настигнем и надминем САЩ”. Има си дори виждане как да стане това настигане и задминаване. Като се засее царевица. Много. Та да се отгледат с нея много животни и СССР да настигне и надмине САЩ по производство на месо, примерно. Като сетнина от тия му измислици през 1960-та година производството на месо в Съюза достига равнището на това през 1913 година. Познайте сега откъде Хручшов внася месо. Ядец. Не познахте. Не внася от Америка. Отникъде не внася. Колхозниците и животновъдите просто няма да ядат месо, к,во толкова.

...  

Защо ли не им се получава ? И чертежите са взети не откъде да е, а от Опел и Форд, и стоманата е в изобилие, и планирането е научно обосновано /или нАучно, както казват един Тодор Живков и един Бойко Борисов/, и  ударниците работят като стахановци, и безплатни профсъюзни карти за почивка им дават, а пък вместо Опел и Форд, както е по чертежа, излиза Москвич.

 

Не може да се предвиди всичко, да се измисли всичко и да се заповяда всичко от един човек, от четири човека, от двеста човека, или от хиляда и двеста човека.

Мислят, премислят, дообмислят, правят, дооправят, предвиждат, предлагат, успяват, не успяват, справят се, не се справят, спират, отново започват, продължават, откриват, усъвършенстват се и стават все по-добри в работата си и попрището си милионите хора в свободната страна.

Някой прави, например, уплътнили от гума, защото в града, където живее е студено и хората искат да си запазят топлината. И човекът прави най-добрите уплътнители, иначе няма да му ги купят или ще ги направи друг.

Изведнъж се оказва, че точно такива, добри уплътнители са нужни за подводница, за космически кораб, за танк, за пералня и за какво ли още не.

Такива уплътнители, а също лайсни, жички, бои, сплави, прекъсвачи, копчета, джаджи, уреди и различни приспособления, от които е съставено всяко сложно съвременно устройство /хай текнолъджи, както му викат/. Тези джаджи не могат да бъдат измислени, предвидени, планирани и произведени от никое държавно учреждение и от никой планов комитет. Тях ги измислят, произвеждат и продават милионите хора на свободния труд при свободен пазар. /НАСА не произвежда уплътнителите за прозорците на своите космически кораби, нали/ Държавата може само да поръча едно или друго. И когато държавата е правова, когато спазва правилата и законите, всичко е наред.

Затова САЩ започнаха да изследват и завладяват вече и Марс със своя марсоход. А Руснаците все още Сибир не са изследвали и завладели. Дори не успяват да преброят колко китайци живеят там незаконно. Дали са един, или два милиона.

Вижда Тошо /бившият български държавен глава/, че Япония работи с компютри и заповяда на България да прави компютри, белким стане като Япония. Юнаците от Държавна сигурност веднага крадат един вехт компютър първо поколение от Америка, прекарват го тайно през границата, нашите хора тук го разглобяват, виждат му тертипа, по тоя тертип правят един наш си компютър, наричат го Правец, на името на родното място на първия държавен и партиен ръководител, чиято глава е била споходена от тази зашеметяваща компютърна хрумка и всички зачакват тук да стане като в Япония.

Компютрите, обаче не ги бива. Не можем да им догодим платките. Едни такива малки плоски джаджи – платки се наричат. Ама не знаем от какви съставки се правят. Няма как да им заповядаме производството. И вместо възход по японски се появява прочутият виц за компютрите и компотите.

Не са толкова сложни тия зависимости, много по-прости са от компютърната платка, например, но ето че вече двеста-триста години човечеството някак не съумява да ги проумее.

„ Вие, дребните и средните хора няма какво да се пънете да мислите с вашия дребен и среден бизнес, аз ще мисля вместо вас, ще ви направя едни магистрали и ще станем като в Германия „ – въобразява си един и реже лента след лента.

С всичките си недостатъци и кусури /там бият негрите/, Америка е правова държава, тоест държава с правила и закони, които се спазват, държава, където свободните хора решават какво да правят, какво да произвеждат и от какво имат нужда.

 С всичките си кусури САЩ си остават най-мощната, най-свободната и най-богата държава в света, държавата, която дава най-големи възможности /добре де, нека не са неограничени/, на можещите, кадърните, надарените и предприемчиви хора от целия свят.

Америка е пример за начина по който може да бъде постигнат успех и за ценностите, които предопределят този успех. И тъкмо затова Америка е мразена.

Америка е мразена, защото съществува.

Защото съществува като образец. Има само един начин да не бъде мразена. И той е да не бъде Америка.

И няма как да не бъде мразена тъкмо от хората и от управниците на онези страни, където няма свобода, няма демокрация, няма съзидание, няма производство, няма наука и няма творчество, страните които съществуват благодарение на това, че продават петрол, газ, или други природни богатства, страните където вместо правила и закони има произвол, страните, задръстени от идеологически мътилки, страните с жалки напъни за  величие, страните с невежо и необразовано население, което поверява съдбините си на тъповати, ъгловати, или налудничави водачи, страните с отблъскващи или направо престъпни предразсъдъци - верски или идеологически.

 Америка няма как да не бъде мразена от страни в които половината население по закон се числи към животните за разплод. Към животните, които нямат право да учат, да излизат на обществени места без придружител, да работят каквото искат, да си показват лицето или да пренебрегват разплодителните пориви на мъжкаря, който ги е купил или комуто са харизани още от деветгодишна възраст, защото „жената е нива, която мъжът може да оре когато и както си иска”.

Америка е мразена най-вече в Боливия, Венецуела, Иран и Русия. В Дания, Холандия, Австрия и Австралия, кой знае защо никой не мрази американците.

А да, Китай. Казват, че национализмът бил последното убежище на негодниците. Китай пък е последното убежище на комунистическата мисловност. Образецът, който би могъл, според същата тази мисловност,  да се противопостави на Америка.

Само че Китай дръпна напред едва когато се отказа от някои основни комунистически начала. Само че успехът на Китайското производство се дължи преди всичко на похвата копи-пейст, тоест на подражанието, често маймунско, на привнесеното производство, на откраднатото, или взето отвън познание. И на нископлатения, направо робски труд на китайците. Които, колкото и да са китайци, също са хора. И е въпрос на време да го докажат. Като откажат да завиват бурмички на мобифони за една паница ориз на ден. И да измъчват малки деца, за да се чува китайският химн и да се вее китайското знаме по олимпиади и първенства.

През последните години, при управлението на Обама, Америка сякаш реши, че не е зле да започне да се умилква на света. Да му се подмаже. И да се отдръпне от световните бакии, също както преди Втората световна война. Да се занимава повече със себе си.

За да не бъде толкова мразена.

Има начин това да стане. Има начин Америка да не бъде мразена.

Той е само един. Да не бъде Америка.

Вместо да се подмазва и да прави мили очи на онези, които винаги ще я мразят докато бъде Америка, по-добре е тя да си остане образец, надежда, вдъхновение и прибежище за онези, който потайно, защото е забранено в страните им, или пък явно, без да се страхуват от преследване, споделят нейните основни цченности - свободата, демокрацията, човешките права свободния труд, справедливостта, въздадена чрез закона, оценените способности и възнаграденото усилие.

Точно това беше основният смисъл в едно скорошно изказване на Кондолиза Райс – бившият държавен секретар на САЩ.

Поучително, забавно и весело е, между другото,  да се види как най-мощната държава в света общува с другите държави чрез едно същество, което в доста от тях се възприема като животно за разплод. И то не съвсем качествено, защото черно. / Сякаш арабите и мюсюлманите са белоснежни създания повечето/

Та забавно става, като си представи човек как същите тези белоснежни в сравнение с Кондолиза Райс люде са принудени смирено да изслушват мненията и възгледите за света и за собствените им страни на едно създание, което според тях не би трябвало да е нещо повече от орна нива за разплодителните им напъни и безропотен обслужител на тестостеронните им пориви и прищевки.  

 Ето откъси от онова, което наскоро каза Конодлиза Райс :

   "Най-важното е отново да вдъхнем увереност сред нашите приятели по планетата.

 

Приятелите трябва да могат да разчитат на устойчивостта на ангажиментите ни към тях."

Трябва да защитаваме и да прокарваме силата и обещанията на свободните пазари и свободните хора и да потвърдим, че водещата роля на Америка гарантира, а не възпрепятства глобалния прогрес.

Подпомагането и търговската политика от страна на САЩ могат да засилят и демокрациите в Латинска Америка в отговор на диктатори популисти, докато в същото време защитаваме дисидентите - от Куба до Венецуела и Никарагуа.

Смела политика на свободна търговия ще подсили нашата икономика и влияние в чужбина, ще развие нашите вътрешни ресурси като Северноамериканската енергийна платформа, например. Скъпият петрол дава сила на Венецуела, Русия и Иран.

Силата започва от дома. Глобалната водеща роля се основава на силна икономика, изградена върху фискална дисциплина и солиден ръст на частния сектор.

Ясни, прости, истински, верни, проверени от живота неща. Лошото е само, че прекалено често се забравят и някои трябва да ги припомня.

За да остане Америка. Да не се превърне в нещо друго.

NASA_Mars_Rover

 

Още статии от този автор