unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

1343 Посещения

Безизходица

Интересни Времена

                                        Безизходица

 

 

vassil vassilev

 

                                                                                                                     

 

   

         В едно изследване, което наскоро излезе в публичното пространство се твърдеше, че бизнесът у нас посочва два основни проблема пред себе си - корупцията и липсата на квалифицирана работна сила. За първото е писано много, затова реших да опиша второто, което в последните години се посочва като все по-голям проблем.
Липсата на квалифицирана работна силна придобива широки размери, част от бизнеса в тази връзка вече предлага отваряне на пазара за имигранти. Въпросът обаче е как и защо се стигна до това положение. А отговорът е комплексен – тоталният провал на образователната система, започващ от основното, минаващ през средното и завършващ във висшето образование, както и емиграцията. Ще се концентрирам върху образователния проблем, тъй като от завършващите ученици емигрират не повече от 15-20%, а останалите 80% остават тук. Този проблем е и по-лесният за решаване от двата.
Образователната ни система е в полуразпад на всички нива. В последните няколко години между една четвърт и една трета от учениците изкарват двойки на изпитите по математика и български след 7-ми клас, като миналата година двойките по математика даже надминаха това – 34%. А материалът и даваните задачи стават все по-лесни. Като уточнявам, че двойка се изкарва, ако ученикът е изкарал по-малко от 16 точки от 100 възможни. В основното и средното това се случва поради много причини – ниската мотивираност на голяма част от учителите да преподават разбираемо и достъпно, което е следствие от мизерните заплати, от това, че от тях се изисква огромно количество административна работа извън преподавателската и други. Напоследък се забелязва и засилващата се тенденция празните места за учители да запълват хора, които не могат или нямат амбицията да станат нищо друго. Това е особен проблем, тъй като бройката на такива в учителските редици се увеличава и ако това продължи, ще се получи така, че по-голямата част от новите поколения ще бъде обучавана от най-неуспешните хора в обществото и не знам при такова положение как обучаваните ще станат успешни. Това най-често са хора, които просто искат да свърши работният ден, да мине часа, колкото се може по-лесно, да не си дават зор, ако може и да не говорят, а учениците само да пишат нещо там или тихичко да играят карти примерно. И така получаваме резултата седмокласник, който не знае колко е 90 делено на 5 и не може да го сметне и още от съвсем ранна възраст не е мотивиран за нищо, свързано с образование, учене и т.н.. Този седмокласник обаче след пет години става 12 клас, може да се е научил вече колко е 90 делено на 5 и как се смята, но си остава също толкова немотивиран за всичко, свързано с учене, неориентиран какво иска да работи и т.н. И така целта в живота на този ученик става не да се развие кариерно в някоя област, която му харесва, която му доставя удоволствие (защото такава няма), а да се напие вечерта в чалготеката и евентуално да завърши ужким някакво там вишО, че да се води, че учи, а след това да се води, че работи. Не сте виждали такива ли – е аз съм виждал, всички скоро ще започнат все по-често да ги виждат. И в цялата ситуация най-малка вина има самият ученик, чийто живот е провален още в началото, а най-голяма вина носи системата, която допуска такива хора да стават учители и която позволява, учебният процес да се превърне в едно безкрайно отегчение поради това, а и по ред други причини.
Целта на една образователна система в средното е най-вече да даде основа на учениците по всички науки, да ги заинтригува до такава степен поне в една наука, че да могат те с лекота да изберат какво висше искат да учат и то да им доставя удоволствие, както после и работата по специалността. Нашата образователна система в по-голямата си част не прави това, а произвежда завършващи, които си нямат никаква идея какво им се учи и избират най-лесното. Други неща, на които една образователна система трябва да научи учениците са постоянството и трудолюбието, тези отговорности обаче са споделени със семейството. Нашата очевидно не се справя и с това, тъй като в по-голямата си част създава хора, които винаги са минавали и винаги занапред ще се опитват да минат „по тънката лайсна“, както самите те се изразяват. Ама така просто не става, не може да си мързел и да си успешен, поне в масовия случай. И последното, което една образователна система трябва да даде на учениците е елементарни знания за живота. Тук нашата тотално се е провалила – тези дванайсетокласници, които знаят къде и как ще трябва да си плащат данъците, се броят на пръсти. Голяма част даже не знаят, че в четирите месеца между училището и университета ще трябва да си плащат здравните осигуровки, тъй като държавата не им ги поема в този период. Тези, които знаят какво е и как се регистрира фирма в юридическия смисъл са още по-малко и този списък може да продължи до безкрай. Така че нашата образователна система се проваля във ВСИЧКИ основни направления.
При интеграцията на основните етнически малцинства, които в голямата си част са необразовани или нискообразовани, тази система изобщо отсъства. Няма я. А би трябвало тя да е основното средство за интегрирането им в обществото. Защо я няма ли, ами защото повечето роми изобщо не ходят на училище, ама се води, че ходят. А се води, че ходят, защото ако им се пишеха реалните отсъствия, щеше да трябва да ги изгонят от училище, а ако ги изгонят училището ще получи по-малко пари от делегирания бюджет. И така се получава един порочен кръг.
Обаче го има и момента, че ако им се пишат реалните отсъствия, след минаване на определен брой такива, на учениците ще трябва да им се спрат детските надбавки. И тогава съм сигурен, че мнозинството от циганските семейства ще накарат по всички възможни начини децата си да ходят на училище, че даже и с желание да ходят. Ето нещо смислено, което не се прилага и никой не мисли да го прилага. Изобщо, ако в интеграцията имаше решителни стъпки, въпросът за внасянето на мигранти на пазара на труда изобщо нямаше да стои на дневен ред.
Друг сериозен проблем тази система, който тепърва започва, е че над 53% от текущите учители са над 50-годишни, а само 8% са под 35. Кой ще ги замести след 5-10-15 години? Има два варианта – правителството да предприеме спешни мерки и да създаде удобства на учителите (ще увеличи заплатите, ще ги облекчи от цялата бумащина и т.н.), за да може повече компетентни хора да стават такива, или като дойде момента, да хванат разни хора от бюрото по труда, да им осигурят един 6-месечен или едногодишен курс за учители и да ги вкарат в системата, за да запълнят липсите. Бас хващам, че ще е второто.
Във висшето образование ситуацията е много подобна, данните са още по-красноречиви. Почти 60% от завършилите студенти, работят нещо, което не изисква висше образование, камо ли пък по специалността.
Това се получава, защото има много повече места в университетите, отколкото има завършващи ученици. И тъй като финансирането се дава за брой студенти, всеки университет се старае да задържи, колкото се може повече. И затова се получава така, че хора, които нямат почти никакви знания по специалността си, получават дипломи. Кой ще ги вземе на работа? Никой!
Тук обаче искам да отворя една скоба. През 2015 се направи нещо смислено в тази посока. Въведе се критерий за качество, от който от 1 март 2016 зависят 25% от финансирането на университетите. Прави се коефициент за всеки университет в зависимост от това колко и какви научни публикации излизат се пишат през изминалата година и как се реализират студентите, които са го завършили. Може би единственото смислено нещо, което е правено във висшето образование през последните поне 15 години. Затова трябва да се отчете приноса на министър Танев и зам.-министър Денков, които бяха изгонени заради фалшив слух, че щели да махат „Под игото“ от учебниците. Жалка работа.
Този критерий за качество е много полезен, обаче случаи като скорошния в УНСС показват, че 25% не са достатъчни. Трябва повече от 50% от финансирането да зависи от такъв критерий, за да може повечето университети в страната да се върнат към това, за което са създадени.
Винаги казвам повечето или по-голямата част, защото не е така навсякъде, даже на много места не е така, но тези места намаляват все повече.
Таа ето защо няма квалифицирана работна сила в България. И ще става все по-зле, ако не се предприемат спешни и смислени мерки. Защото това, което в момента е нашата образователна система, е нищо повече и нищо по-малко от престъпление. Липса на равенство на възможностите, отнети шансове, провалени животи, изгубен потенциал... И това поставя и обикновения човек, и бизнеса в една голяма безизходица.

 

 Васил Василев

Още статии от този автор

Коментари