unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

4624 Посещения

България без грижи

Иво Беров

 България без грижи

 Магистрали към сияйни върхове

   Има едно обстоятелство, което обяснява всички изборни странности, чудатости и изненади. Включително и това, че простестиращите, които искаха нови управници и промяна на статуквото / дереджето си тоест/  постигнаха единствено стари управници и утвърждаване на статуквото / дереждето си тоест/. Да ги погне сега някой всичките тия протестиращи по плаца, като в ония незабравими страници от „Швейк” и да ги накара да викат все сила : „ И какво направихме сега ? Едно голямо нещо в целофан направихме…”

Споменатото  обстоятелство предопределя почти всичко, което сега се случва в България и на България, а също така и всичко, което ще й се случи отсега нататък.

Всъщност по-точната дума не е обстоятелство, а лъжа.

Лъжа, несъизмеримо по-голяма от всичките лъжи на Бойко Борисов и Цветан Цветанов взети заедно, което вече никак на е малко.

За тази лъжа допринесоха цяла една сюрия политици – включително и президентът Плевнелиев, цели бюлюци от журналисти и писачи, някои от тях по своему честни и относително десни като Едвин Сугарев, например. Разпространяваха тази лъжа и цели тълпи махленски мъдреци – доста от тях протестиращи по мегданите, но повечето мъдруващи по кръчмите чрез закани и псувни.

Всъщност изброяването на онези, които създадоха и които разпространяваха лъжата през всичките тези години може да продължи дълго, много по-лесно е да се изброят онези, които не я подеха, не я разпространяваха, или пък й се противопоставиха.

1.     Не подеха лъжата неколцината образовани икономисти в България – Красен Станчев, Иван Иванов, Владимир Каролев,  Димитър Бъчваров, /има и други, чиито имена забравих, че дори Емил Хърсев, ето и за него се сетих/. Всъщност нито един икономист не я поде. Но и нито един не й се противопостави. Всички те само измънкаха полугласно истината. А пък журналистите пред които я измънкаха, разните водещи по радиа и телевизии, побързаха да ги заглушат с тъпите си въпроси, белким никой не разбере какво са казали.

 Но е време вече и аз да кажа за какво иде реч / да не прекалим с напрежението като художествен похват/

 Лъжа е Преходът към демокрация в България е бил криминален и неуспешен.

 Истината е че Преходът беше несправедлив. Но беше законен и беше успешен.

 / Само като вметка. Мнозина от днешните млади протестиращи питат защо сделката с „Балкан”не е била дадена на прокурора. Миличките. Невежеството и неосведомеността хич даже не им пречи да имат самочувствието, че могат да оправят цяла една европейска държава. А може би си мислят, че щом е малка тая държава и щом е България всеки може. Да я оправя в смисъл. Тук невежеството и неосведомеността само помагат на самочувствието. Та да ви поразя с една изненадваща новина, милички. „Балкан” беше даден на прокурора. И беше разследван цели девет месеца. Само дето дори и бесният Филчев не успя да открие нищо незаконно в тази сделка/

А приватизацията и Преходът, въпреки кусурите за които непрекъснато се говори бяха успешни защото :

     1. За годините 2000 и 2009 икономиката на България нарасна двойно.

Разбирате ли, милички политици и политиканчета, които отричате всичко постигнато по време на прехода и си припомняте с умиление рахата на „ Соца”. Двойно нарасна икономиката на България по време на прехода.

2.     България постигна нещо, към което се стремят всички държави и което успяват да постигнат само с много усилия, лишения и трудности – десетгодишен постоянен, непрекъснат икономически разтеж. От 1999 до 2009-та година.

3.     През всичките тези години заплатите и пенсиите се увеличаваха. Макар и с малко, но се увеличаваха два пъти годишно.

4.     В България през тези десет години нахлуха инвестиции. Парични вложения. Тези вложения бяха много повече от европейските помощи с които Бойко сега да се хвали и които всъщност са пари, които  едвам църцорят в сравнения с предишния паричен поток. Отделен е въпросът дали тези пари бяха мръсни и дали бяха смислено похарчени – така или иначе ги имаше.

5.     За тези десет години безработицата намаляваше непрекъснато.

6.     Една година след влизането си в Европа България отбелязва най-голям икономически разтеж в целия континент -6,2%. Тоест при едно твърдо и неотклонно продължение на подхванатата през 1997-ма година политика, България можеше да се превърне в онова, което се нарича „икономически тигър” и наистина да стане водач /лидер/ на Балканите, не само в художествения и пожелателния смисъл.

7.     И още една добавка. През 2009-та година България Беше на първо място в Европа по прираст на раждаемостта.

 И коя е причината за двойния скок в българската икономика. И за икономическия напредък като цяло. Навсякъде, не само в България. Дали управлението на сини, дали на червени, дали на царисти, дали на извънземни или пък на някакви много могъщи люде като Сталин и Мао /любимците на Боко/, като Тачър и Рейгън /любимците на Костов/, или пък Кастро и Чавес /любимците на Сидеров/.

   И тук не е зле всички редактори на които пращам писания / всъщност те са само двама, пък и пращам много рядко/ да се хванат за нещо преди да прочетат отговора. Да не вземат да се сецнат и да се суринат от столовете си. Пък и не само редактори, ами всички замаяни от черна пропаганда широки простонародни маси.

Приватизацията. Точно така, добре прочетохте. П-Р-И-В-А-Т-И-З-А-Ц-И-Я-Т-А.

Приватизацията и пазарната икономика. Те са причината за двойния икономически скок на България, за десетгодишния постоянен икономически разтеж, за постоянното увеличение на заплатите и пенсиите, за притока на инвестиции и за непрекъснатото намаляването на безработицата.

И тук вече му е мястото широките простонародни маси, доколкото четат писанията ми и доколкото въобще четат, както и някои от редакторите да възкликнат :

„ Малии тоя какви ги пише. Приватизацията и пазарната икономика да осигурят разтеж. Това са пълни глупости. Само зомбиран костовист може да пише такива пълни глупости. Растежът го осигуряват народни водачи, които мислят за народа като Бойко Борисов и Волен Сидеров, а не разни приватизатори и ликвидатори. Растежът ще дойде като изгоним монополите и запазим българското злато за на си - българите”...

Ще си позволя една вметка извън задявките с широките простонародни маси и тесните им редактори.

Странното е, че дори и онези медии, които се водят за „десни” и „наши” , / тук не става дума за „на-Боко-и-на- Пешо-Брат-му-Телевизията-Европа „ не се противопоставиха на приказките за проваления преход и криминалната приватизация. Най-вероятно за да не отблъснат споменатите вече широки простонародни. Маси. Да не ги стреснат или сецнат, ама по-скоро да ги заглавичкат някак си и да им кажат все пак истината, ама така че те въобще да не усетят, че им се казва истината.

И постигнаха целта си. Нашите десни медии де. Широките народни маси въобще не усетиха, че има се казва истината, нито пък въобще усетиха какво им се казва.

Едва напоследък реещите из някакви изискани художествени висини и далнини десни медии започнаха да пускат автори като Евгений Дайнов и Иво Инджев.

Но въпросът за десните медии си е стар почти колкото предоха. /Дали се сеща оня десен водач, на който медии никак не му трябваха, че и партията на Сидеров, и партията Национален Фронт за Каквото Там Беше взеха получиха повече гласове от всички десни партии взети заедно защото си имаха телевизии ? /

Всъщност исках да намекна, че десните медии, тоест медийчета, тоест медийченца в България – всъщност само четири - със своята обтекаемост и назлъндисване /нежелание, неохота / да защитят ясно, високо, разбираемо и недвусмислено  установени десни ценности също спомогнаха за лъжата. / „ „

„Абе щом и ония, десните уж, си траят, значи приватизацията наистина е била криминална, преходът наистина е бил несполучлив и пазарната икономика наистина до нищо добро не води” – дума си народът и клати дълбокоумно глава.

И в края на вметката – кой в България все пак изказа страшното, нечувано, светотатствено и опасно за обществения рахат твърдение „ приватизацията беше сполучлива, тя доведе до неочакван и сравнително бърз икономически разтеж на страната– всъщност за известно време най-бързият в Европа…”

Ами намекнаха го всички икономисти.

Казваше го по някога и от една партия, която няма как да бъде безпристрастна по въпроса за приватизацията.

Казвах го и аз – Иво Маринов Беров.

И никой друг за всичките тия 10-15 години.

И като следствие…

И като следствие идва едно съвсем естествено и просто обяснение за чудатостите, превратностите, и противоречията в общественото мнение :

 - Всъщност Бойко Борисов не е виновен за това, че при неговото управление икономическото развитие замря и тръгна назад. Той не е виновен за високите цени на тока. Не е виновен за монополите и безработицата. Не е виновен за замразените заплати и пенсии.

Виновен е несполучливият преход и партиите на прехода. Виновна е криминалната приватизация и оня черен човек, който я извърши.

Така че хайде пак да си изберем добрия Борисов, който се бори с лошите и няма нищо общо с лошия преход, защото в ония времена той честно си изкарваше хляба с бухалка в ръка и най-законно си печелеше от незаконна продажба на цигари, човекът.

Кои още не участваха в прехода ? Кои го разобличиха? Ами Волен Сидеров, разбира се. Той пръв разобличи „криминалната приватизация”. Той пръв разобличи „лошите партии”

  А кои са лошите партии на прехода ? ДСБ и СДС, естествено. А също и Меглена Кунева, защото там, нали – оная банка Пари Ба, Царя, АЕЦ-а – нали разбираш. Значи – вън от политиката.

След тия простонародни нагласи изборът на Борисов и Сидеров за водачи си е съвсем естествен и закономерен.

Има и две изключения при тоя избор. ДПС и БСП  също бяха участници в прехода. Изключението ДПС си е разбираемо. Изключението БСП не толкова. Нали тази партия най-дълго беше на власт.

При БСП има, обаче, една особеност, който никой не забеляза, не оцени и не спомена. / Отделно дето си е стара партия със свои си отколешни адети за единство/. Водачите на тази партия си имаха дрязги и противоречия, имаха и откъслечни  признания, че понякога нещо не са направили както трябва. Но те никога не оплюха собственото си управление.

Докато десните само това правеха. И сега го правят. Непрекъснато. Като се почне от Надежда Михайлова някога /тя все пак разбра и призна, че е сгрешила /, мине се през Петър Стоянов, за да е стигне до днешните кабагайди.

Някога, когато СДС изгуби властта от царя казах и причината : „ СДС не защити смисъла на своето съществуване. Казах това в едно интервю преди десет години. Ето тук : http://www.segabg.com/article.php?id=61731

И наистина – да не защитиш приватизацията и прехода, осъществени от СДС означава просто да не защитиш смисъла на съществуването на СДС.

Точно това противоречие беше в основата на разцеплението в Съюза на Демократичните Сили. То, и отношението към Симеон Сакс Кобургготски. Това са наглед минали работи. Които се повтарят и сега. Защото разцеплението на остатъчното и извънпарламентарно дясно се дължи и на отношението към неговия бодигард и масажист. Масажиста и бодигарда на Симеон Сакс Кобургготски. Който от бодигард на Тодор Живков и началник на деец на застрахователна фирма, мутра тоест, се превърна в „дясно”.

А какво ни очаква в бъдеще ?

Ами най-естественото нещо би било избраните от народа партии да осъществят чрез своята политика народната воля, нали я имат – съвсем точно си е посланието на най-голямата от тях.

Което означава, че:

1.     Няма да има никакво продължение на онези десни реформи /преобразувания/, които доведоха до икономически разтеж –единственото условия за излизане от кризата. Ако въобще има преобразувания /реформи/, те ще бъдат наляво.  Като единствено условие за задълбочаване на кризата. Това означава, че освен всичко друго здравеопазването и образованието ни още повече ще го закъсват.

2.     Никакво подобряване на условията за средния и дребния бизнес няма да има. Никакво насърчаване на личната инициатива. България ще разчита на друго. На удара. На чудото. На далаверата. На някой чутовен юнак, който ще изгони змея захапал златната ябълка /златните мини в Трън, или където там бяха/, ще я измъкне от чуждестранните му монополни устища и ще я раздаде на бедни и нещастни във вид на минимални заплати от по хиляда лева.

  /  Абе няма ли кой да обясни на тия бедни и нещастни, че златни жили в България няма. Има много малки златни примеси в медната руда. И за да бъдат измъкнати тези примеси са необходими огромни вложения, чиято възвръщаемост, освен че не е приказна, трябва дълго и търпеливо да се чака. Да, чуждите фирми вече са направили тези вложения. Можем значи да ги прецакаме. Да ги изгоним и да одържавим каквото са направили. Но това значи, че нас пък ще ни изгонят не само от Европа, но и от целия цивилизован свят.

 Няма ли кой да обясни на бедните и нещастни, че монополи не се създават, нито се гонят. Нито едно предприятие, фирма, фабрика, будка, или баничарница не е монопол сама по себе си. В монопол се превръща когато няма себеподобни. Когато няма състезание /конкуренция/ А точно състезание /конкуренцията/ левичарите – Станишев, Сидеров, че и Борисов / той е толкова десен, колкото и хората му са за европейско развитие на България/ не щат. Те искат държавност. Което значи разпределение. Първо разпределение на това, което го има. После и на онова, което го няма. Като накрая винаги се оказва, че това, което го има, го няма, а това което го няма пак си го няма. Освен ако не станем като Венецуела – освен ако бликне петрол до Каварна, например. Или ако не се открият златни находища в Родопите /има вече и такъв слух/. Съвсем между другото в подгизналата от петрол Венецуела на Чавес, която продължава да си я кара „без Чавес по Чавески” вече липсва не само мляко и кафе, но и тоалетна хартия. Което означава, че не могат да бъдат избърсани дори последиците от онова, венецуелското в целофана.

  Така че мерки срещу монополите няма да има. Най-много да се разбишкат не толкова чуждестранните, колкото чуждите. В нашенския смисъл на думата чуждите. За да се заменят с „наши”. Пак в нашенския смисъл на думата „наши”

  А всичко това означава също, че никакво намаление на тока и парното няма да има. Или ако все пак има такова, то ще е за сметка на други цени, които ще бъдат повишени.

И разбира се, никакви приватизации повече. Което значи, че Българските Държавни Железници, например, ще се поддържа за сметка на бюджета. Докрай. До невъзможност. Докато хората не си припомнят какво беше през Виденовото време. Военните заводи в Сопот –също. Между другото, нека всички, които вопият срещу някогашната неуспешна приватизация внимателно следят как сега Боко ще приватизира заводите в Сопот. Първият търг вече се провали. И първоначалните условия за продажба се смъкнаха двойно. Двойно. Дали въобще ще се яви някой на втория търг. И защо ли тия протестиращи, които негодуват срещу приватизацията проведена когато са били на три годинки не обръщат никакво внимание на приватизацията в Сопот сега ?

Та ставаше въпрос за това дали има кой да обясни всичко това на широките простонародни маси. Всъщност има кой. Само че широките простонародни маси не искат нищо да им бъде обяснявано. Искат те да обясняват. Че трябвало било да се смени конституцията, да се смени системата, да се забранят партиите, а водачите им да бъдат разпределени по затворите.

 А така наречените интелектуалци, които би трябвало да обясняват малоумието на всички тия искания всъщност ги одобряват, кимат разбиращо с глави и се изживяват като народни трибуни, които откликват на всенародните пориви, въжделения и ищаси.

Всъщност България не би трябвало да си има никакви грижи.

Трите леви партии /крайно лява, обикновена лява и лява под прикритие/ плюс ДПС могат да направят едно ляво правителство, поддържано от широките леви народни маси и всички заедно да тръгнат по широките бойкови магистрали към сияйните върхове на каквото там сияе в далнините.

Нъцки обаче.

Тези три партии знаят, че са лъгали, особено едната. Знаят, че никакви сияйни далнини няма, че магистралите само гълтат пари без да произвеждат нищо и дори да бъдат довършени, трябва веднага след това да се ремонтират, защото са строени от „наши” фирми, подобно на „нашите” фирми, които изпечатаха „наши” бюлетини та да спечелят „нашите”с повече.

И затова ще избягат от отговорност. Ще съставят „програмно правителство”.

Освен ако все пак оня, със самочувствието на Супермен, създадено му от ласкатели не реши все пак да си довърши магистралите /разбирай политиката/. За да са провали съвсем и завинаги. Провал, който левите лесно и охотно ще обявят за „десен”.  За да властват след това десетилетия.

А истинското дясно ? Може и да го има. Колкото го има в Уганда, Мозамбик, Венецуела, Русия или Иран. И колкото го има в Бълграия. 

  

                         

 

 

Коментари