Ебал съм ти политиката или Българският разговор.
Защо след оня запис доверието към БСП ще се повиши
...
/ Не пиша „ебал съм ти „с точки, защото става въпрос за Българския разговор. А в Българския разговор никой не дума „ е съм ти точки лъ политиката, нали…/
...
Това не са мой думи. Това са думи на някой си там, няма смисъл да паметя името му, бил важен човек в БСП, окръжен управител, или нещо подобно. Един дето щял да се кандидатира втори път за кмет на Сливен. И в един таен разговор между него и негов другар, тайно записан от същия другар той казва:
„ Може да не стане нищо, ама ще си начеша егото. Като не стане и втори път, ебал съм ти политиката „
Та слушам аз записа, както го слуша цялата ни изкушена в политиката общественост и не виждам в него нищо чако толкова чудно, изненадващо, възмутително и съсипателно. Е, поискал оня над сто хиляди лева за да се оттегли от изборите в полза на друг :
„ Галин К.: Слушай ме сега, казвам ти, че няма да е по-малко от 100 хиляди. Ще говорим нагоре от 100. Ти помисли и ми кажи „
И какво от това. „Обсъждат си сделката двамата другари, тяхна си сделка, тяхна си работа” – мисля си и дори започвам да си пиша нещо художествено, докато разговорът им шумоли покрай мен. Работил съм по разни редакции и съм свикнал да пиша при всякакви разговори. Пиша си аз, ония двамата другари си говорят, вече почти не им обръщам внимание, когато съзнанието ми привличат едни ключови думи, та се заслушвам отново :
„Пак ходил да приказва (има предвид Асен Гагаузов), че ми дал 1 млн. за изборите, старите работи. Викам му аз съм склонен да не се кандидатирам, но при определено условие – да ликвидираш Иван Славов за тия избори. Този селски цървул, викам, ти го създаде. Ти го направи кмет да ти пази гърба за водните сдружения, автобусите, другите неща „
Казва единият от другарите. Ключовата дума, привлякла вниманието ми явно не е била цървул. Да наречеш другаря си „цървул” зад гърба му си е нещо съвсем естествено. И не само за комунистическите другари. Нищо ключово няма в цървула. Ключовите думи явно са били „един милион” и „ликвидирам”. Отново нищо потресно, обаче. Дал му някой на другаря един милион за изборите – дето вика бай Ганьо „имал бол пари, дал ги”. Вярно, че сумата е тлъста, ама и партията им не е каква да е партия – владяла е България петдесет години, а самата тя е на повече от сто. / И дори не се срамува от тия неща, ами се хвали / А това, че щял да му пази гърба за разни далавери като го изберат за кмет, си е ясно – че защо иначе ще му дават тлъстата сума.
По-нататък отново познати приказки. Никакви поводи за възмущение. Освен една смехория с цигани :
„Ресурса го управлявай ти. Аз само ще ти казвам къде да не даваш. Много е важно къде даваме парите. Предния път играх авансово и се нае /…-точките означават бах, ама не композитора-б.а/ Циганите най-много ме излъгаха.”
Е, това вече е забавно. Циганите да излъжат бесепарите. Човек да се чуди дали да се радва или да се възмущава. А може пък да се възмущава, радвайки се. Или обратното. В Българи подобни чувства много си тичат.
Викам си и продължавам да си пиша, разговорът продължава да си тече, а слънцето пак си пече ли, пече. И отново ключови думи ме карат да се заслушам :
Мартин Сл./ тук има имена, защото вземам пряко разговора от Мрежата /: Предния път не фалшифицираха в ОИК протоколите. Фалшифицираха ги в СИК. Ние трябва да сложим минимум по трима души в секция, от които един задължително с кола. Туй означава 182 коли.
Галин К.: Искаш да кажеш за ескорт на колата с чувалите, да не ги сменят по пътя. Ако имаме яки момчета, които да хващат за гушата и да викат „Ей, ще те изям, ей!”…
Мартин Сл.: Трябват ни направо мутри.
Галин К.” „Там ще седиш, че ще те смачкам, ей!” – такива хора ни трябват.
Отново позната, ама много позната раздумка. Чудя се само къде съм я чувал. Изведнъж се сещам откъде. Ето откъде :
„ - Нашите бюлетини ще ги сгъваме като муски...
- Юч-кюшелии - пояснява Дочоолу.
- Юч-кюшелии. Па трябва да пипнем няколко техни бюлетини, да видим каква им е хартията и как ги сгъват, та да накарам писарите да напишат 1000-2000 бюлетини на тяхна хартия с наши имена „.
Това е от„ Бай Ганьо прави избори” на Алеко Константинов за който не се е досетил.
Тогава било краят на 19 век, сека сме началото на 21-ви век. Тогава са били Гочоолу и Дочоолу, сега са Мартин Слъ и Галин Къ.Иначе разлика никаква.
И отново :
Галин К :Ако имаме яки момчета, които да хващат за гушата и да викат „Ей, ще те изям, ей!”…
Мартин Сл.: Трябват ни направо мутри.
Галин К.” „Там ще седиш, че ще те смачкам, ей!” – такива хора ни трябват.
А това пък си е направо взето от :
Да му излязат насреща ония ми ти влася, ония ми ти цигани с кръвясали очи, изпъкнали два пръста навън, ония пресипнали гърла, ония ми ти пояси до гуша; да му се облещят насреща, па да иде онзи глиган, Данко Харсъзина, отзаде му, па да извика само: "Дръжте го!"
- Ха-ха-ха! - кикотят се Гочоолу и Дочоолу със светнали от удоволствие очи.
Викам си „ Чак толкова пък действителността от 21 век да повтаря бай Ганьо от края на 19-ти век, не е вярно просто”. И все пак нещо липсва за пълното съвпадение. Има разлика. Ето, например какво казва сегашния хаирсъзин :
Галин Къ: Ако имаме яки момчета, които да хващат за гушата.
Хубав лаф. Нашенски. Ама нещо му липсва все пак.
Изведнъж се сещам какво му липсва. Лиспсва му „фъ”-то и фаталното на „фъ”-то. Защото, нали, оня, някогашнят споделя:
„Дявол да я вземе, много ми се харесва тази дума "фаталния"! Като кажа така фф. . . ф. . . фаталния, сякаш че ффащам някого за гушата”
Та и другарят с неговите яки момчета. И те хващат за гушата, само че без фаталния. Това е разликата.
...
По-нататък другарите, призвани и избрани да бранят социално слабите от капиталистическите акули и да подпомагат българския бюджет и българската икономика като си плащат данъците и като си влагат парите в наши банки, другарски се съветват един друг в кои чужди офшорки да си вложат парите та да не плащат данъци:
„Галин К.: Продадена е на английска офшорна фирма, зад която стоят руснаци. Уязвим съм само с това, че съм поръчител на кредитите им …Най-хубава офшорна държава е Англия, да знайш. Америка вече не е „
Тази случка с комунисти и социалисти родолюбци, които стават капиталисти и си влагат парите в чужди офшорки е вече толкова позната и изтъркана, че отново се задълбочавам в художествените писания, без да обръщам особено внимание на другарския разговор, който продължава да си тече ли, тече…
Тъкмо съм завършил един важен откъс от писанието си и решавам да си поръчам още едно кафе, когато…
…
Между другото често си нося компютърчето за да пиша в някое от махленските кафенета. Хем пиша, хем пия кафе, хем поглеждам боязливо към заглавията на вестниците, хем питам някой познат какво става, хем най-важното – покрай махленските политически мъдрувания разбирам тутакси какво е общественото мнение. И предвиждам бъдещето много по-точно от разните социолози и политолози.
И тъкмо да си поръчам кафе, разбирам, че въобще не съм в махленското кафене. Но разговорът между ония двамата другари е бил толкова задушевен, равномерен, свойки, комшийски, познат и успокояващ, че за няколко секунди съм се почувства като в кафенето.
И то не само заради задушевно - комшийското говорене, а и заради същността на разговора.
Защото и в тоя скъпарски ресторант и в махленско кафене същността на обществените разговори е една и съща.
Кой какви далавери и удари е направил. Кой кого е измамил, кой кого е прекарал, кой е мръсник и кой не е чак такъв мръсник, къде е сега далаверата, как човек може да се набута в схемата и въобще извечния български разговор за „кьоравото”.
Разбира се, равнището е различно. Там някъде горе става въпрос за едни над сто хиляди, та да се оттегли другарят от кметската надпревара, тук става въпрос за едни десет хиляди дето трябва да се дадат за разрешително, например. За строеж. Или за едни двайсет лева, та един пич да уреди дограма на тънко.
Разликата е само в размера. Който има значение колкото да прикрие същността. А тя е една. Дори говорът / дискурсът/ с който тази същност се изявява е един и същ :„ ебал съм го, цървул, майната, майката, мръсник, педераст, тоя да го смачкаш и ликвидираш, тоя да го хвана за гушата…”
…
Това е българският разговор. Прост, ясен, познат, роден, мил, разбираем, близък, сърдечен, изразителен, рязък, изконен, извечен, показателен, истински.
И съвкупното българско природонаселение, или поне подавляващото мнозинство от него ще се разпознае в този разговор. Ще го разбере. Или както се беше изразил най-изявеният представител на това природонаселение : „И аз съм прост, и вие сте прости, та се разбираме „.
Защото дали тези от кварталната кръчма, които купуват дограмата на далавера, които плащат на проверяващия да не наднича в мокрото помещение и които снасят на общинаря за право на строеж биха се освестили, или биха били други, ако имаха власт ? Ако бяха станали общински управители, например ? Или общинари ? Или премиери ? Не, разбира се.
Затова разговорът между другарите от Сливен по никакъв начин няма да намали доверието към БСП. Напротив, ще го повиши.
Защото той вдъхва доверие в избирателите. Показва им, че техните политици са хора народни, хора като тях.
Я си представете, че някой беше записал разговор между двама души, които си говорят в кръчмата против монополите. Или обсъждат последиците от плоския данък. Или пък спорят за българския консерватизъм. Или недай си Боже, споделят, че трябва да се повиши производителността на труда и да се вложат пари във високи технологии. Такива хора ще се възприемат от широките простонародни маси като някаква смътна и неясна заплаха. /Така се говори по телевизора, не в кръчма/. Такива хора ще се възприемат като някакви извратеняци. При всички случаи политици, които не са от народа и следователно няма да мислят за него.
…
Първото нещо, което научаваше младият човек в социалистическата казарма е, че „тук се краде”. Второто нещо което научаваше е, че който се хване, той ще „опере пешкира”. Трето-че трябва да си трае, да се прави на камила и да гледа тъпо. И така мъдрост,след мъдрост, вървеше двегодишно възмъжаване на младия човек и съзряването му като хармонично развита личност.
Още в началото на своето битие като зряла личност младият социалистически човек научаваше, че не е лошо да се краде. Щото „тук е така” и „тук се краде”. Лошо е ако хванат. Тогава „опираш пешкира”. Дори ти става някак жал за хванатите, дето
„опират пешкира” и заради другите.
Та така – онези двамата от БСП ги хванали. Сега могат и да операт пешкира, горките. И какво? Това щяло да намали доверието към БСП ли ? Че разговорите по другите партии не са ли същите ? Ами разговорите в ГЕРБ ?
Глупости. Този разговор ням да намали доверието към БСП. Ще го повиши. И това ще си проличи още при следващите социологически проучвания. А на бас.
…
Че да не би доверието към Бойко Борисов да спадна, след като от „оня запис” се видя как нарушава закона и защитава своите си богаташи. Напротив, повиши се.
А между записа с разговора на социалистите и записа на разговара между Бойко и началника на митниците / за оня там, Мишо Бирата/ няма същностна разлика.
Впрочем.
Впрочем как така да няма. Разлика има. И то същностна.
…
Оня запис в който министър председателят на република България спира митничарско разследване, защото „ аз към него /Мишо Бирата/ съм поел ангажимент” е назначен от прокурор. Оня запис е проверен по надлежен ред. Той е доказано истински. Той е част от „от правния мир”, както му казват правистите. Той е законен. И следователно съответните органи, тоест прокуратурата трябва, длъжна е просто, да предприеме съответните действия – в случая разследване срещу Бойко Борисов.
Докато записът между бесепарите не е проверен. Той не е назначен от прокурор.При всички случаи е незаконен. Той не е част от „правния свят”, както му думат правистите. И прокуратурата не е длъжна да предприеме съответните действия.
Защо тогава прокуратурата и Цецо Цветанов ще проверяват деянията по този непроверен, незаконен и неназначен от прокурор запис, а няма да проверяват деянията по истинския, законния, назначения от прокурор запис си остава неясно.
Тоест ясно. Прекалено ясно даже. Отчайващо ясно.
Както е ясно защо нито обществеността, нито медиите /с едно единствено изключение/ не забелязаха несправедливостта и не се възмутиха. Или се направиха, че не ги забелязват.
Защото…Ясно защо. Обяснено е много отдавна :
...
В кого вярваш ти ? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.
Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре - музика!...
…, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена...Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? - Идеали? - Суета, вятър!..."
…
За ония, които не скланят да обременят кристално чистите си, девствено-юношески съзнания с четене, познания и други тараляснически отживелици и които ще рекат, че съм някакъв зъл мракобесник, родоотсъпник или костовист, който клевети българския народ ще възразя :
Това не съм го писал аз милички. Писал ги е един голям български писател. Алеко Константинов се казва. Преди доста повече от век го е писал. Той е толкова прочут, че е възможно дори вие да сте го чували.
Иво Беров