Георги Господинов Lives Matter!
Христо Слави Рачев
Георги Господинов вдигна във въздуха наградата “Букър. Радев, побърза да смутолеви, “чудесен подарък на светлата дата 24 май за българския народ”. Сподавен смях в шепи, от който изхвръква сопола. А бе, военизирани негодници, а бе, сухари с ароматизирани чорапи, хитреещи миролюбци, полезни полу и пълни идиоти, мизерно платени шпиони…това е най-личната награда, за възможно най-личните заслуги, на интелектуалец написал в самота, с помощта на две ръце и умна глава литературен труд. Дори след превода на Анджела Родел, продължава да звучи добре за изтънчените и преситени от тонове литература, западноевропейски уши. Стрес за всяко издателство е, ще се продава ли една книга или не. Ще се продава! Пускай, печатай, закъсняваме! Поне в двеста държави ще издават и преиздават с твърди, меки и луксозни корици романа "Времеубежище". Знаем, че има написани и други български романи, достойни за международна награда. Но всеки пътен полицай ще ви каже: “може и други да са превишили скоростта, но сега тебе сме те засекли господине”. Така е. От десетки таланти, един достига до върха. Тъй избират и космонавтите. Един ще стъпи на луната.
Браво, брависимо за първия български писател получил най-високата награда за чиста литература! ”Брутален успех” - като нищо, ще изтърси някой глупак от спортните коментатори в желанието си да каже нещо по-така…. Всъщност наблюдаваме българска лавина, която тръгва пред очите ни. Театрали, кинаджии, преводачи, критици, коректори, печатари, страньори, издателства, художници и всякакви гилдии от литературната индустрия, ще трябва да превключат на по-горна предавка. Ще има нужда и от международни адвокати, авторски права. Всяка дума на автора, небесно син поглед и жест, вече ще са думи на – световно известен писател. Ще се оглеждаме назад и надничаме отдолу, за подтекст и по-голяма дълбочина от вчера. От словото на Господинов ми харесва: “…сега знам, че някъде в югоизточна България мама и тате плачат…” Всички сме мама и тате от село Окоп. Ние, наистина сме те. Вече е лесно да харесваш Георги Господинов. И трудно да го намериш по книжарниците. По нашите ширини, повечето хора страдат от чуждия успех, приемат го, като личен провал. Всъщност, това хора ли са. Останалите да запазят малко тишина. Личното мнение е, лошо убежище за завистта, когато се е произнесъл светът. Един от нас е стъпил на върха. Медитирайте върху това. Не се срамувайте от сълзите си. Георги Господинов Lives Matter!
Не ме интересува какви каши забъркват днес политическите кашавари. Романът на Георги Господинов е с брилянтен фокус на изказа. Вече ще се чете през увеличителни стъкла, защото физиката на увеличението, ни разкрива нови незабележими неща. Живял съм в това време, лаконичността и кодовете не ме тревожат. Откривам свои перипетии, страхове, гняв и дребни радости. Акварелно и деликатно е нарисувана тъгата по отминалата младост, профукана в безнадеждно време. Книга с огледални ефекти, четеш и виждаш тила си, себе си в несрета. Суетиш се за нещо. Не е лудост да говориш със себе си. Нито да забравяш - важна защитна функция на паметта. Лудост е да говориш с другите, а те да разбират - друго. Чия е тази лудост, лична или обществена. Откъде се взе този умствен недоимък. Накрая не говориш с никого, за нищо.
Да поработим с главите си. Както новото ми приятелче кълвача. Всеки ден прострелва тишината. Плашливо е, но го издебнах. Чука по 4-5 часа…Каква непостижима фрекфенция и мотивация, само защото бие на кухо…