Големият кораб минава
Христо Слави Рачев
Радвам се, че идва новата парична единица Евро-па, така както се радвах на първия сняг. Ноевият “ковчег”/кораб/, около триста лакти дълъг /150 метра / – вече потегля за Европа. Едвам ще побере целия български народ. Който се е качил, е спасен. Корабната сирена свири, огромната руска котва се измъква бавно от недрата на българската земя. Виждат се ясно, как са унищожени няколко културни пласта.
От Изток ни ругаят, от Запад ни приветстват.
Ченалова и Гечев са увиснали с грозни лица на котвата, опитват се да спрат огромния кораб. От палубата им махат с ръце, някой крещи – скачайте във водата мерзавци! Звучи песента “Големият кораб минава…”
Към българските мъже, научете се да целувате ръка на жените, приберете коремите, къпете се и не посягайте към нищо чуждо. Не плюйте по пода, карайте внимателно…
Сбогом, българо-съветска дружба!
Копейкин и съдружници, за вас на Кораба няма място, Евро и храна не ви се полагат. Ще превалутирате милиони, за да си достроите вилите. Радев, не търси времеубежище, нито луксозна каюта в кораба, а политическо убежище в руското посолство. Бургазлии и пловдивчани, къде сте помъкнали тия гранити, които стърчат от душите ви, на площадите и пред очите на децата ви. Корабът не може да понесе такава тежест. Всеки момент сирената ще свирне, опасните водовъртежи вече бълбукат над мощните мотори, който се качил, качил. Ментално остават да се давят, умствено недоразвитите, с неосветени ъгли на душите си, русофилите, кухоглавите и откровените тъпаци.
Пълен напред!
Наздраве, щастливо плаване българи! Ной ви поздравява.
