unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

189 Посещения

Да съветваме другите

Интересни Времена

                                                  Да съветваме другите

 

 

29177100 1716976888361943 8252352520471445504 o

Христо Слави Рачев

 

      Възможно ли и е простоват човечец да има принос в изграждането на просперираща общност от хора. Да бъде онзи кирпич, който с малко кал от древната ни земя да споява в стабилен зид българската държавност с неприкосновени граници. Разполагаме с нарастващо количество хора разпилени по градчета и села, които не са прочели една книга, но много лъжливи вестници за предимствата на социализма над капитализма. Те не пеят под душа, защото или нямат душ или не виждат особен смисъл в това. Иначе няма да посегнат да откраднат пита кашкавал от магазина. Живеят в недоимък и не пожелават жената на ближния. Кротки са, и с редки изключения гласуват за левите демагози. Не са в състояние да проумеят кой може да защити техния интерес. Изключено е да се досетят, че сами са отговорни за това.
Веднъж влизам в една селска кръчма. На стената виси клетка и от далеч се чува крещене на папагал. Затварям вратата, папагалчето сменя репертоара и започва да ме освирква. Сигнализира за непознат посетител. Група местни хора извръщат глави към мен. Пред тях стоят конични чашки от стъкло, светлината ги пронизва през отпечатъците от пръсти и няма съмнение, вижда се, че са пълни с ракия. Наоколо мирише на джибри и ако някой е премел последните дни пода, то праха със сигурност е върху масите и тънък слой се плакне в чашите. Мухите са у дома си, щъкат припряно, никой не знае с колко крачка разполагат и топят хоботчета в мърсотията. Всички са пияни и изглежда съм прекъснал някаква безсмислена препирня. Не ме харесват. Тревожи ги шалчето на врата ми. Ти за какво си дошел тука…ееебати у софиянеца… най-близкият до мен движи долната си челюст наляво и надясно заканително, предполагам, не е извършил убийство само защото тъй са се стекли обстоятелствата. Зад гърбовете им нищожно малък телевизор прожектира някакви черно-бели програми, снимани с много труд, за да не достигнат никога до стотиците хиляди пияндета, разпръснати щедро по българската земя. Тези странни наши роднини: средновековни хора, запратени безцелно в ХХI век. Какво да се прави с такъв народ. Левски е изстенал, „Народеее…“, друг сглобил строфа „Не сме народ а мърша“. Трети се изпуснал „Трябва да се смени чипа“, за „Матриала“…, „А вий, вий сте идиоти!“. Примери безброй. Да повдигаме ли духа си с лъжи относно историята ни, македонската излагация или да се ругаем за това което сме, да емигрираме ли и не се обръщаме повече назад.
Ясно е, че не сме хомогенен японски етнос. Ние сме кръстопътен народ. Генетичен сбиреток. Почти никой не знае кой е прадядо му. Католиците знаят. От къде извира желанието на политиците населяващи предимно средните и по - топли пояси на планетата, да бъдат неизлечимо алчни за власт и пари, да послъгват и присвояват материални ценности и статут, който не им принадлежи. И най-лошото, да съветват и ръководят човечеството как трябва да живее. Какъв непресъхващ стремеж да се превърнат в пророци и останат на власт до края на света. С лекота създават правила, пишат вдъхновено трудове и трактати. Всъщност капацитетът на ума тук няма никакво значение, често това са хора с налудности, които населението грешно припознава като велики лидери. Притежават фанатична убеденост, понякога чар и харизма. Ще ги откриете в парламентите, философските и литературни среди, партиите, религиозните фанатици - до последната квартална кръчма. У нас съвсем не е рядкост да видите човешки същества, които съществуват под нивото, на това което наричаме малоумие. От друга страна никой не е доволен от съдбата си. Винаги смята, че заслужава повече. Да надникнем какво става в българските глави. На пръв поглед нищо, бръмчат мухи, занемарено е. Биотоковете дават къси идеологически съединения, които пържат мозъка на нещастника. Това което поразява е тоталното отричане на всичко, включително собствения им живот. Празнотата няма дъно. Ако някъде се съберат повечко хора, веднага се появява реформаторски лидер. Истински апостоли на посредствеността. Каноници на вездесъщата глупост. Как ще се оправим, за тях е въпрос от най-лека трудност. Радикалните идеи тръгват моментално и решават мигом всички въпроси на битието. А то, пустото българско битие е изпуснало влака, тича в междурелсието и вика, ние сме патриотии, имали сме славно миналоо…вечна дружба!
Трябва да се признае, че в своеобразната кръчма Фейсбук има няколко трудолюбиви пчелички, които поднасят интересни факти, статии, събития. За разлика от оригинала тук не се сервира ракия и няма мухи, които досадно лазят по носа. Без особено значение е кой е взел душ. Нека да им благодарим. Тъй без да искат и без някаква дидактична режисура ни поднасят информационно забавен килим от колажи и калейдоскопно разнообразие. Буквално всички възможни жанрове събрани на принципа на хаоса са далеч по интересно четиво от всякакви тромави новини по тежкодушните и манипулативни телевизионни канали. Да скръцнем деликатно, моля без грубости, със зъби на тези, които се правят на по-умни отколкото са /правели са го цял живот/. Вече е ясно, че да пишеш и занимаваш другите със себе си във Фейса скоро се превръща в болестен навик. Абстиненция, пияндета ли не знаят, че в хладилника мръзне шише ракия и това не им дава мира, докато не го изпият. Напомня и на чесането, на сладостното вибриране с пръст в ухото. Фейсбуковецът се храни с вниманието на другите, разновидност на писателската суета, поддържана от дамски смехове и поощрения със съмнителна интелигентност. Голи и неясни сенки зад паравана на ласкателствата или внезапна грубост, така познати в пространствата, обитавани от сбирщината етноси накацали по балканския полуостров. Не харесвах Фейсбук, оприличавах го несправедливо на безбрежен фризьорски салон, където се сътворяват най-кошмарните диалози. Сега го харесвам, тъкмо заради водопада от хаотични мнения, изненади, чудатости и при възможност отварям да видя, нещо ново или позабравено старо. Тъй като определям себе си като случайно рикоширал електрон и носител на всички гореспоменати слабости ще изоставя писането и ще изложа тялото си на плажа, на вниманието на малките досадни мухи и великото слънце. Да взема да събера малко витамин Д, ако въобще това с витамините е състоятелно.
Но преди това ще изкажа мнение.
Това което отдавна трябваше да направим е да отворим широко вратите за порядъчни и образовани англичани, турци, украинци, руснаци/ без кадрови разузнавачи/ и всеки, който желае, има глава и в нея работещ мозък и не е със смлени чаркове от живот в социализма. Хора, които ценят значението и тежестта на казаната дума, на способните. На всички, които обичат реда и спазват правилата на съвместното живеене. Когато се появят зад ъгъла, първата им реакция да е усмивка и поздрав, вместо тежки балкански очи. Хубаво е, преди да е станало късно, да ударим с мотиката и отбием една вада, както прави Америка от десетилетия, да дава подслон на умни и предприемчиви човешки същества. Една пъстролика България, преливаща от граждани, без значение на етноса. Граждани на България и Европа. Всеки стремеж да съживим тъпоглавото селячество, полуграмотните му деца и внуци, чрез вдигане на учителски заплати е продължение на управленска немощ. Загуба на време и най-вече яростно стискане спирачката на разпадащото се българско общество. Знам че има учители ентусиасти, умни българчета грабнали медалите преди да се усетят американци, японци, въобще бели лястовици и съвсем не става дума за тях. Да, най-късата пътека към благоденствието минава през културата, но тя отдавна е буренясала след напусналите ни стойностни българи. Утайката не се подава на никакво обучение и курсове за квалификация. Внос на мицел, нови гени, с които да заквасим прокисналата ни среда, както е ставало и през вековете.
Туй то. Всички сме реформатори. Е, поне казах каквото мисля, но не съм доволен. Имам смътното усещане, че подобни опити за социално инженерия донесоха в миналото милиони жертви на човечеството. Толстой твърдеше, селяните ще променят света. Те са призвани, защото произвеждали благата. Маркс беше фанатично убеден в работническата класа и нейната революционна сила. Достатъчно съм възрастен и избягвам да цитирам авторитети и чужди мисли. Ще споделя, от личен опит, че за хора придобили обществено влияние е най-трудно, у нас невъзможно, да назоват истината, да посочат нещо крайно неприемливо, но спасително и разумно. Ще шикалкавят около патриотизма, ще повдигат духа на народа, ще правят тържествена заря проверка и тъй ще отлагат фатално във времето проумяването от всички, че са нужни незабавни мерки за спасяване на територията, от там и на линеещото българско общество. Ставаме все по-привлекателна хапка за двете империи, които не спират кръвожадно да оглеждат пейзажа. Да спасяваме държавата и съдбините на хората. На отделния човек. Но живеем в страна на ентусиазирани дилетанти. Страхливи са и храбри едновременно - в предателствата. Истински акробати в прибирането на пари и имоти. С каква лекота се приземяват с награбеното. Оле!
Ето го голямото, НО!
Който не харесва вайкането, настоява единствено и само за добри новини, да се подготви за неочакван финал. Преди това да прочете Колимски разкази от Варлам Шаламов. Да проумее, че под нас се намира Марианската падина с нейните единадесет километра дълбочина. България плува на повърхността, маха безгрижно с крачка и няма идея колко кръгове на ада има надолу. Днес всеки може да си избере и купи хляб от десетина вида. Какво означава член 58, който раздава щедро 25 години каторга за измяна на родината или просто донос от психясъл от системата съсед. Как се работи тежък труд, въшлясал, с дрипи при минус 50 градуса. За обяд коричка хляб с преварена вода. Да знаеш, че умираш и наистина умираш. До какви мерзости може да стигне човешката душа. „Безнаказаната разправа с милионите невинни хора имаше успех тъкмо защото бяха невинни хора. Бяха мъченици, а не герои.“ Ние не виждаме, но руснаците виждат, интуитивно и с подсъзнанието - тук в България е добре. В България е хорошо. Купуват имоти и се мъчат да останат завинаги тук. Мечтаят за България, като за непостижимия рай. Всички те притежават дефект, който лесно се диагностицира. Имперски комплекс за превъзходство. На какво отгоре. Хвалят се, че могат да унищожат света. Могат да бъдат мобилизирани начаса и се превърнат в трупове. Надценявахме пагубната роля на системата, всъщност тя може да бъде нахлузена само на тези, които я приемат безропотно. Единствено интелигентните руснаци разбират, че са дълбоко увреден народ. Споделят го с покруса и не предполагат добро бъдеще. На същата северна ширина са скандинавските народи. Картината е смайващо различна. Стандартът също.
От нас се изисква изключително прецизна миграционна политика. С какви хора и менталности ще напълним опразнените си села, кои ще спрем и други натирим незабавно. Ето я задачата над задачите. Как да резнем пипалата на държавния октопод, който стяга всякакво желание за лична инициатива и прерязва сухожилията на икономиката. България е последна в Европа, но не в света. Хубаво е да преживееш живота си в страната, където си се родил и с говорене на детски глупости и смях си попил родния език. Никой не може да го научи като теб. Каква неистова радост е да изразиш състоянието на духа, да уловиш контекст, да надникнеш в Фейса и усетиш настроението на разпилените си приятели, деца и внуци по света. Те са някъде по синьото кълбо, но душите и сърцата им са тук, при нас. Туптят с български ритъм и са по-истински патриоти от одиозните осребрители на показния патриотизъм. Всеки, който критикува и реформира България мисли за нея. Дори и лумпена.
Следователно отивам на плажа. Гол, без знаме и фуражка. Бос и глупав, както всички останали. Препрочитам Варлам Шаламов, потресен съм до дъното на душата си. Имам всички основания да твърдя, че човечеството може да бъде отвратително. Моят патриотизъм е личен, неприкосновен и не става за публично обсъждане. И въобще shut up.

Още статии от този автор

Коментари