unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

166 Посещения

кметско кореноплодие

Интересни Времена

                       Кметско коремоплодие

 

29177100 1716976888361943 8252352520471445504 o

Христо Слави Рачев

 

   Кое кара един кмет на морска община да пуска корем и моля ви се, да развива мегаломански идеи. Почти двадесет години живея в няколко такива общини, че и съм суфлирал някои културни проекти. Има някакъв зловреден гъдел да си сиво кардиналче, гномче, което ръси остроумия, без да носи никаква отговорност. Все пак сме от София, пресукваме изреченията. Това респектира донякъде местният избраник. Донякъде. Даваме съвети, не защото сме умни, а защото сме глупави. Държим да ни почитат, да ни смятат за значим фактор, да ни ласкаят и канят по безвкусните си вечери. Един кмет реши, че трябва да прави университет. Възхищаваше се на себе си, колко добре доказва небивалата полза. Как ще хукнат млади хора от села и градчета, ще направи тролейбусна линия. Летище. Беше пропуснал е да забележи, че наоколо шетаха повече емигранти пресекли незаконно границата, отколкото местни младежи готови да запеят студентския химн Gaudeamus igitur използван още от 13 век.

Нека бъдем весели, докато младеем.

След щастливата ни младост,

след досадната ни старост

в гроба ще изтлеем!

Същият кмет приличаше на опушен тракторист, загубил всякаква надежда за щастлив живот. Нямаше представа какво означава на български поне първия от десетте куплета на химна. Безмълвен любител на месна храна, свирня с акордеон и далавери от най-различно естество. Защо му е на един кмет да кънти, като току-що изпита бъчва, от грандомански идеи. Да прави пречиствателни станции, които усмърдяват района, няма никакво съмнение – около тях вони на пресни лайна. Защото само от пилоните, който е набил в земята ще завлече, като кайман замечтано яре, поне няколко милиона. Кражбата е толкова очевидна, че контрольорите остават вцепенени и в този ступор забравят какво точно работят, развълнувани пресмятат колко да поискат за себе си, за вилата, за колата, за жалкия си живот.

Друг коремоплоден кмет решил да прави нова автобусна станция или пристанище, без значение, стига да е мащабно. Разбираш, че тук демокрацията е напъдена и няма да припари скоро. Във всяка морска община, от Шабла до Резово, има по няколко тежки извращения от рода на заграбени територии на първа линия, лъже търгове, огради, които могат да бъдат преодолени единствено с фронтална танкова атака и стрелба от купола в движение. Достъпът до тях, напук на всички разпоредби на ЗУТ е невъзможен. Там отмарят големците, играят табла, белот, говорят епохални глупости, щипят моми. Кроят нови планове и връзки, разиграват се бездарни роли демонстрирайки синдрома на престъпната чест и лоялност. Казана дума, лоясали очи и да се знае кой е босът. Веднъж припарих с жена си наблизо и зад дюната излезе човек с гюле вместо глава, още една крачка и ще ви намятам в морето. В тези крепости се творят мащабните престъпления. Няма кой да ги атакува, защото там се мяркат и тези, които отговарят за защитата на народа. Доказателства? Ами идете и попитайте невинно, мога ли премина от тук.

От тук можеш да минеш само в отвъдното.

Хората избират кметовете си, сетне се страхуват от тях. Европейският човек ще каже, ами като изгуби доверие, свалете го веднага. Демокрацията пищи, но няма кой да я чуе. Изпреварващо „командироват“ двеста, триста работника и изборите се превръщат в гавра с народната воля. Виждат го всички и вкупом мълчат.

Тези коремести момчета са се научили как да вдигнат басмената поличка на демокрацията и да и го нахендрят тъй, че тазобедрената и луксация е неизбежна. Когато едно явление е повсеместно, ние говорим за него. Изключенията не са тема на тази публикация. Какъв е изходът. Няма изход. Това е безпределното зло. Второто, истинско дъно. Дори загубихме пътя откъдето сме дошли. Угаснаха ни факлите. Следват няколко десетилетия лутане, докато в тази територия нахлуят хаосът или от запад - редът. Намираме се на балкански кръстопът. Кой ще надделее. Моята лична прогноза е, че демокрацията ще ни изостави. Коремоплодните изнасилиха грозно демокрацията и тя хукна като чорлава чочарка през нивите към места, където правото на пол, ред, законност и гарантират сигурността, и свободата.

И каква еуфория около невидимите атомни частици. Да се прехласваш и очакваш да те облъчи благоденствие от страна, която се хвали, че може да унищожи света. Да хълцаш в Кремъл с изповедална горест, бичувайки себе си за несъществуващи грехове, вместо да отслабнеш в името на народа и вземеш плавно завоя към Европа. От стрес, дистрес и тревожност се пълнее най-много.

Ще ви кажа, но само на вас, стана ми жал за Бойчето, както го нарича една приятелка. Да бе хванал за гушката пуси-мъника и го повдигне с една ръка, да му виснат крачката, с другата ръка онзи, със същия 40 номер на обувките, с който си менкат постовете, пък сетне да се извини и на двамата. Да видят какво е българска сила, та чак Жириновски да се опулчи и изкряка, молодец. Тези от московията се кръстят пред силата.

Мисля и друго, лесно се критикува. Усетих ужаса да водиш делегация, да са ти забъркали такава нерешима нуклеарна задача. Всяко конкретно решение изправя на крак милиони недоволни. Хора, бъдете справедливи, правителството има свръхтежка задача, да намери задоволително решение - изход. Особено са ми досадни българските кресливи интелектуалци, у тях това винаги означава едно и също, липса на самочувствие. Какво точно искат те, Бойко да си сложи аристократична перука и жабо. Да пробутва никому ненужни чуждици. Да чете и срича неща, които очевидно не може да измисли. Наистина ли вярват, че интелигенцията може да управлява. Тази същата, дето е повредена, още докато е зубрила изопачената ни до неузнаваемост история. Която винаги е с победителите и кълве трохи от трапезата им. Подкрепям с един глас правителство в усилията си да намери пътя. Пътя към Европа. Значи, по перпендикуляра, през Македония и право там. На сигурно и сухо място, защото де юре сме там, да факто сме отсам. През Русия стигаме до лошата Азия, ако продължаваме упорито, в тази страна без пътни знаци - стигаме до вечно заледената Колима. От там връщане няма.

Шаламов ни завеща, на плесниците да се отговаря с плесници, доброто да се помни сто години, злото двеста. За да не се върне.

Коментари