unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

4601 Посещения

нещата

Христо Слави Рачев

 Нещата май не са толкова мръсни колкото изглеждат, а по-мръсни.

 

   Защо, по дяволите, никой не иска разпечатка от последното телефонно обаждане на Мирослава ?

 

  По едно деяние има, примерно,  един изключително важен свидетел, който е в състояние да разтърси  задрямалото ни политическо битие. Да го преобърне. Да доведе обществото ни до неочаквани /или пък очаквани /прозрения. Да го раздруса. След което да последва целебна промяна. Очищение. Катарзис, тоест.

  Това може да се случи, ако свидетелят каже, че премиерът и президентът са го изнудвали да дава пари за политическите им партии. /И на тях самите/ А са го изнудвали, защото е бил хванат в една далавера. А после двамата, или един от двамата, поне единият от двамата със сигурност, са „поели ангажимент” да не го закачат.

А какво би могло да накара свидетеля да се разприказва ?

Ами някакви разкрития, след които работата да загрубее.

Ако например се появи запис от едно съвсем редовно, поръчано от прокурор Специално Разузнавателно Средство, от което се чува и се разбира как премиерът поема ангажимент към тоя възможен свидетел и в нарушение на закона спира разследване срещу него.

Въпросът е как този възможен свидетел да стане невъзможен свидетел.

Защото работата със записа може да се потули при една никаква прокуратура, при едни слугински медии, при едно липсващо или замаяно от глупост, наглост и лъжи обществено мнение, при една уязвима от собствените си далавери опозиция, но все пак България е европейска държава, всички свободни и умни хора виждат какво става и не само виждат, но и го казват./ Включително бившият американският посланик/. И вече става напечено. Става опасно.

Как тогава да се попречи на тоя възможен свидетел да се разприказва?

Изведнъж – о, чудо. Провидението се намесва навреме. Бог слиза от машината и работата се оправя.

Тъкмо навреме – свидетелят получава сърдечен удар баш когато става напечено.

И тъкмо на място – в хотела на Валентин Златев – петролният олигарх, приятел на премиера.

Така че няма никакви разследвания, никакви проверки, никакви подозрения, никакви съмнения,  медиите не поставят никакви въпроси, дори от кумова срама. / Да бяха намерили поне лекаря обявил сърдечния удар. Защото сърдечни удари по много начини може да получи човек /

 „Съзнавам, че е цинично, но по-добре, че се самоуби при нашата съдебна система" – както би казал премиерът на европейската държава България.

А защо само „би казал” ?. Той точно това си каза по повод друг подобен случай - самоубийството на убиеца на Мирослава. Тоест на предполагаемия убиец на Мирослава.

И го каза поне поради две видими причини. Първата е, че е премиер на България, която за всеобща почуда на трезвомислещия свят стана част от Европа. Ако беше премиер не на тази, а на друга някоя европейска държава, след подобно изказване той би бил каквото поискате, но не и премиер.

Втората причина да го каже е наистина циничното му и нескривано задоволство от това, че още един възможен свидетел е станал невъзможен свидетел.

И също като Мишо Бирата тъкмо навреме.

След което възниква един въпрос. Тоест много въпроси. Как така хем тоя човек е хем убиец, хем свидетел. И то не какъв да е свидетел, а защитен свидетел.

Значи убиецът е бил защитЕн свидетел на собственото си убийство. Не на самоубийство си, а на убийството си -  в смисъл свидетел на това, че самият той е убил момичето. Макар, че той е бил свидетел и на самоубийството си. А също и на убийството си, ако самоубийството не е било самоубийство, а убийство. Защото психологът на следствието призна, че на обвиняемия е била обещана сделка – да стане защитен свидетел, ако разкрие къде е заровено тялото на Мирослава.

Значи от обвиняем убиецът става защитЕн свидетел.

Ами кой е тогава убиецът ?

 Кой е убиецът може да каже само защитЕният свидетел.

ЗащитЕният свидетел, обаче се самоубива.

 А в последния момент, Цветанов притуря, че всъщност убиецът не е бил самоубиецът, а неговият приятел. При което пък възниква въпросът защо ще се самоубива самоубиецът, след като убиецът е друг.

После се оказва, че май и двамата са били убийци. А какво ли ще се окаже в още по-после ? А в съвсем после ?

Пълна лудница.

А казват, че това било само някакво майтапчийско вдъхновено от Пернишкия край.

Противоречията и неясните въпроси около убийството на Мирослава са толкова много, че дори е трудно да се изброят. Като те идват преди всичко и най-вече от изказванията и действията на полицейските началници. Като започнем от изказването на шефа на ГДБОП Станимир Флоров направено на 29 декември миналата година:

  Не говорим за отвличане, независимо от това какво се тиражира. Версията, която желаем да бъде вярна, е, че тя не е харесвала начина си на живот и е решила да живее извън пределите на България.

 И минем през това, че екипът на пловдивски вестник, присъствал на тараша, свидетелства, че той не е правен от пернишки полицаи, а от шефа на антитерористите Васил Цоневски и трима негови колеги.

Защо антитерористи, а не полицаи правят претърсването ? Нали става въпрос за гадно битово убийство с цел изнудване, а не за терористична акция ?

А може би то е поверено на антитерористите за по-сигурно – да не стане случайно някоя изцепка. Да не вземе, например, убиецът, тоест заподозрения, тоест защитЕния свидетел да се самоубие.

 Да, ама той взе. Че се. Самоуби.

Въпреки, че е защитЕн. И въпреки, че обискът се прави от опитни антитерористи, а не от обикновени пернишки полицаи /според показанията на вестникарския екип/.

Ами може би тъкмо заради това. Не въпреки това, а тъкмо заради това. Се е самоубил.

 И може би тъкмо заради това антитерористи са правили тараша. Защото са пряко подчинени на прехваления вътрешен министър Цветан Цветанов.

 Та каквото има да се крие ще си остане между тях си – между екипа на Цоневски и министър Цветанов. Без посредници.

А какво ли пък толкова има да се крие ?

Има едно заглавие, което иначе гръмогласните, нахъсени, нахакани и готови за всякакви раздувки български вестници не написаха. Пропуснаха го някак си.

А иначе при други обстоятелства, в други страни и при свободни медии, това заглавие нямаше как да не излезе с тлъсти букви по първите страници на всички вестници :

  В убийството има замесени полицаи ?

      

Ето заглавието. Разбира се, с въпросителна накрая, защото твърдението трябва тепърва трябва да се разследва.

Само че знаете ли какво ?

Това твърдение тепърва няма да се разследва. И още дълго време няма да се разследва. Или пък още късо време няма да се разследва.

 То няма да се разследва точно толкова време, колкото ще остане на власт премиерът прочул се с умилението си пред кучета и пържоли.

Макар твърдението, че в убийството има замесени полицаи не е на нечий поставеник, опозиционер, или зломисник. Това са последните думи на жертвата.

 Ето какво е казала тя на сестра си по телефона преди да бъде убита :

"Отвлечена съм, има замесени полицаи, спаси ме"

 

    Така поне твърди сестра й. Която по всички правила и по всички закони е свидетел. Много по-сигурен свидетел от изнудвачите и убийците,  станали защитЕни свидетели. Задължителен за прокурорите свидетел. Възможен прокурорски свидетел. А какво се случва на възможните свидетели в България ? Не само на Мишо Бирата. Какво се случи, например с Пламен Куцаров, който щеше да свидетелства за войната между различните банди в наркотрафика ? Ами човекът загина. Умря. Ха сега спомнете си къде. В полицейска кола умря. От задушаване.

 Пълна лудница. Само дето не се разбира кои точно са лудите. Тия дето се самоубиват,  самозадушават или получават сърдечен удар веднага щом се разбере, че могат да направят важни разкрития ? Или пък тези, които пробутват твърденията за самоубийства, самозадушавания и сърдечни удари. Или пък онези, другите. Онези, които им вярват.

А какво може да се случи на сестрата на убитата ? Е, няма веднага да й се случи случка. Започва се отдалеч. От слухове, например. Плъзнаха вече из Перник слухове, че и тя е участвала в убийството. Ясно кой ги пуска. С предупреждението : „ Моме, свивай си устата, че и тебе ще опандизим”

Ако ли пък „момето” не си свие устата, то има и друго.

  „ Сестрата на убитата се самоуби след като се разбра, че е била съучастница в убийството” – такова едно изявление дали ще хване дикиш ?

Що не. Тук е България. Тук всичко върви. Енитинг гоуз.

Почитателите и най-вече почитателките на Бойко Борисов ще повярват. И ще заразправят : „Ами да, верно е, аз нали видях по телевизора, че като говореше за сестра си, не плачеше. Очите й бяха сухи”

 „Очите й бяха сухи”. Какво по-голямо доказателства за съучастие ?...

 

 На какво се дължат всички тия неясноти, тарикатлъци, противоречия, изнудвания, подстрекателства, самоубийства, задушавания и всякакви чудесии в полицията ?

Ами дължат се на това, че Бойко Борисов е верен на себе си.

 Бил е началник /бос/  на групировка и си остава началник /бос/ на групировка. Ясно каква „групировка”.

 А за да си остане бос на „групировка” има само един начин.

Да превърне Министерството на Вътрешните Работи в „групировка”. Ясно каква групировка.

Ето отговорът на всички въпроси, ето разрешението на всички противоречия. Министерството на Вътрешните Работи действа така, както би действала „ групировката” на Борисов. СИК, ВИС, ТИМ, Ипон, няма значение. Не като държавна институция. Това постигнаха тези, които мислеха, че Той ще съумее да въздаде справедливост, защото познава подземния свят.

Има едно нещо дето го знае всеки. Или го е виждал по разните криминални филми най-малкото. Инспекторът седи в болницата и чака жертвата да дойде в съзнание, за да даде някакви показания за своя нападател. Да го опише по някакъв начин.

Защото нейните показания са изключително важни. Дори най-важните.

Какви са показания на убитата Мирослава ?

Какви са нейните последни думи ?

Нейните последни думи са :

 „ Отвлечена съм, има замесени полицаи, спаси ме !” – това са последните й думи, отправени към сестра й.

Това са най-важните показания. Те са произнесени при такива обстоятелства, че не могат да бъдат измислени, лъжливи, или съчинени.

Освен ако сестра й не лъже, че е имало такова обаждане. Но защо пък ще лъже ? Може би само да злепостави любимия на премиера Цецо ?

Добре, да приемем, че тъкмо за това лошо момиче лъже.

Но в такъв случай защо, по дяволите, никой не иска разпечатка от последното телефонно обаждане на Мирослава ?

Ако такова обаждане има и ако разпечатката го докаже, то тогава прокуратурата няма как да не започне разследване. Като този път започне разследване в самата полиция. За съучастие в убийство.

Освен прокуратурата пак не се направи, че я няма, както при записите с Мишо Бирата.

Ами ако полицията е групировка и прокуратурата я няма, то какво има тогава в държавата България?

Не нещата не са толкова мръсни, колкото изглеждат. По-мръсни са май.

parjola

Още статии от този автор