unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

5127 Посещения

Новата болшевишка революция /НъБъРъ/ и средновековието

Иво Беров

Новата болшевишка революция /НъБъРъ/ и средновековието


   Всичко добро на този свят е измислено и сътворено от малцинствата. Колкото по-малко е едно малцинство, толкова повече блага и добрини твори.
Най-умното нещо на този свят е открито от един човек. И от онези, от които се е учил. А те не са повече от четири-пет. /Същият е бил евреин на всичкото отгоре/
И обратното – злините на тоя свят ги творят мнозинствата. Или болшинствата, ако употребим утвърдилата се вече руска дума. Колкото е по-голямо е едно мнозинство толкова по-големи злини твори. Само дето после прехвърля отговорността на своите злодейства върху един единствен човек. Или върху няколко само души.
Не, миличко мнозинство. За злините на нацоналсоциализма не е виновен Хитлер. Или поне не само той. Виновни са и тези, които го избраха. Които го подкрепиха. Всички те са съучастници на злодействата му.
Това германците го разбраха, осъзнаха го и се разкаяха. Руснаците и китайците - не. Те дори не признават злодействата на Сталин и Мао. Но това не са техни злодейства. Или не са само техни. Те са на милионите, които ги поддържаха. И които ги възхваляват и досега. На болшинствата.
Няма съмнение, че руснаците ще прехвърлят отговорността за неминуемия разпад на Руската Федерация върху Путин, както прехвърлиха отговорността за разпада на Сесесерето върху Горбачов. Само че няма да ви е виновен Путин, миличко болшинство. Виновни ще сте си вие. Ония най-малко 80 процента от вас, които го поддържат.
Малцинствените управления са имали благотворно влияние върху човешкото развитие. Били са устойчиви и съзидателни за времето си. За времето си и в сравнение с другите видове управления – едноличните или болшевишките. Гръцката демокрация в доста отношения е била управление на малцинството. Римската република е била изцяло олигархична / с малцинствено управление/. Принципатът също. /С много голяма условност може да се говори за еднолично управление на римските принцепси / А Гърция и Рим са в основата не само на европейската, но и на човешката цивилизация.
И в древна Гърция и в древния Рим са управлявали елитите, тоест отбраните обществени прослойки, не простолюдието. Висшите длъжности са били заемани от патрициите и конниците. Простолюдието е имало право да избира хора за съответната длъжност измежду различните патрициански родове. Така то се е чувствало съпричастно към „общото дело”/ точно такова е значението на думата република – „рес публика” /. А патрициите и конниците, като управляващи малцинства са се различавали от простолюдието по една същностна особеност. Образование. Образованието, познанията и произтичащите от тях умения. Принцепсите, тоест императорите задължително са преминавали през школата на седемте благородни науки. Патрициите и конниците също. Александър Македонски е бил възпитаван от Аристотел, не от Путьо Марийкин или някой мечоврътник. Марк Аврелий си е разменял писма с философи, а не с Фльорца Капитолийса. А и самият той е бил философ.
Познанията и образованието са необходимост при едно производително и отворена стопанско устройство, каквото е това на римската империя, например. При една обширна многоплеменна държава със сложни взаимовръзки и най-нисшият управник е трябвало да знае законите, да прави сметки за постъпления, отчисления и данъци, да дава редовни писмени отчети на висшестоящите в далечния Рим /ако са провинциални комеси, например/ и още много неща е трябвало да знае.
Съвсем други са изискванията към управниците в многобройните варварски кралства, които сменят римската държавност. Всъщност към тях е и имало само едно изискване. Да бъдат яки и верни на господаря си. Затвореното феодално стопанство не е имало нужда от образовани, начетени, умни и знаещи управници и чиновници. Имало е нужда от селяци, които да кОпат и от яки, обковани с железа пергиши, които да ги пазят. И скубят. Велможата - рицар, който силом или по рождение се е обзавел с шайка въоръжени катили дава клетва за вярност на по-големия велможа, демек на оня, който е по-як и се е обзавел с по-многобройна шайка катили, той пък дава клетва на оня над него и така нагоре, докато се стигне до краля. Това му е всичката философия на средновековното управление. Сила и вярност. Сключените за молитва ръце са от ония времена – така подчиненият васал е давал знак на господаря си, че ще му бъде верен. Нещо като ръкоцелуването при мафията, където силата и верността също са основни ценности. Кому в ония тъмни векове – от пети докъм девети – десети са притрябвали разните му там образования, книжовности и познания. При едноличните управления няма елити. А доколкото ги има, те не се чувстват задължени да превъзхождат простолюдието нравствено, умствено, или познавателно. Въртиш меча – толкоз. / Рицарският кодекс се появява чак към 12-век. Там наистина става въпрос за нравственост, но не и за образование /
Малцинствата са тези, които осъществяват бавното изхлузване на Европа от мрака на тъмните векове. Монасите – преписвачи на древни книги от десети век са били малцинство. Граматиците от средновековните университети общуващи на латински – създали Европа на Знаещите – предшественик и предвестник на днешния Европейски Съюз са били малцинство. Великаните – енциклопедисти и творци от Европейското възраждане са били малцинство. Хуманистите от 16 век са били малцинство. Просветителите от 17 и 18 век са били малцинство. Научните открития от 17-18-19 – ти век са дело на отделни личности. Индустриалната революция също е дело на образованото малцинство.
Европейската цивилизация е сътворена от едно мислещото и знаещото малцинство, тоест от интелектуалците, а не от безпросветните и тъпи болшинства. Тя е дело и на онези малцинства вътре в църквата, които са допринесли за възхода на Европа не благодарение на Църквата, а въпреки нея.
Чак към края на средновековието под натиска на новопоявилата се буржоазия аристокрацията решава, че образованието и знанията са достойнства, макар и досадни / между аристократите е имало почитатели на Вотлер и Монтескьо/
А какво правят болшинствата, докато отбраните прослойки са създават цивилизована Европа? Водят войни и гонят вещици, това са правят. Отърсването от дивашкото невежество, от варварството и от верското мракобесие е било не само бавно. Било е също мъчително и кърваво. Само през 17 век Австрия, например, губи една трета от населението си – от 20 милиона то се свива до 13 милиона. Заради войните. /Говорете, говерете за геноцида през турско, когато българите - християни не са ходили на война/.
През 18-и 19-ти и в началото на 20 век Европа вече се управлява от просветени елити.
През 20-ти века националистическите и комунистическите разливи / те вече не са вълни/ опустошават Европа. В Германия и Русия идват на власт подкрепяни от болшинствата недоучили диктатори. Хитлер и Сталин са полуобразовани полуинтелигенти. Предишните европейски елити в тези държави, а по-късно и във всички социалистически страни са унищожени изцяло. Най-образованите членове на болшевишкото политбюро / Зиновиев и Каменев/ са втора ръка журналисти, също като Ленин. За Сталиновото полурелигиозно полуобразование се знае. Вторият човек след Сталин, началникът на НКВД Ежов е с начално образование. Сталинската индустриализация е дело на американски бизнесмени и инженери. Недоучили и неграмотни люде управляват най-голямата държава в света. Че защо не. Болшевишката държава може да се управлява и от чистачки – казал го е Ленин.
След войните, след 50-те години на миналия век примерно, демокрацията, там където я има, непрекъснато се усъвършенства. Става все по-либерална. И все по-успешна. Успешна като като създаване на битови и духовни блага и като обществени придобивки. И разбира се, като стопанско развитие. Държавите с либерални демокрация изпреварват останалия свят не с години, а с векове. Не само в технологично, но и във всяко друго отношение развитите държави са поне половин век пред възлюблената от тукашните социалисти и от българския президент Румен Радев Русия.
За да се стигне до най-смелото и напредничаво обществено образувание в летописите на планетата земя – Европейският Съюз. С неговите основни ценности, и досега непознати, неосъзнати и неприети цялостно от балканското ни светоусещане.
Член втори от Договара за Европейски Съюз:
„Ценностите, на които е основан ЕС, се явяват уважение на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и уважаване правата на човека, включително и на лица, принадлежащи към малцинството. Тези ценности се явяват общи за всички държави-членки, които се характеризират с плурализъм, недискриминация, търпимост, справедливост, солидарност и равенство между жените и мъжете. „
Койо кайш ? Абе зад тия папищашки думи не дебне ли джендър идеологията, а ?
Така нареченият провал на либералната демокрация /сякаш има и някаква друга/ е измишльотина на онези, които или не виждат действителността, или отказват да я видят. Сякаш французите и германците са хукнали да бягат с милиони в консервативните арабски и африкански държави. Сякаш не руснаците пъплят в Испания, Франция и Германия, а испанците, французите и германците бягат да се спасяват в консервативна Русия. От която дори данъчният недоволник Жерар Депадийо се отказа.
Този успех на либералната демокрация, освен на всичко друго, се дължи и на това, че развитите и демократични държави се управляваха от просветени, образовани, знаещи и можещи малцинства. От отбраната част на обществото. При едно управление, което се нарича меритокрация, тоест управление по заслуги. Започнало, между другото, още от времената на Наполеон, който пръв назначава генералите си по бойни заслуги, а не по произход или връзки. И не само генералите, администраторите също.
Просветената прослойка, която доскоро управляваше развитите държави си беше избрана съвсем демократично. От мнозинството. Защото след повече от две хиляди години горчив исторически опит, а то ще рече граждански, верски, родови, класови, расови и всякакви други видове войни и сблъсъци и реки от кръв, след две хилядолетия управленски и държавнически лутания, мнозинството прозря нещо основно и същностно, нещо, което отличава не само страните с либерална демокрация от всички останали, но и цивилизованият свят от останалия свят.
Малцинствата са онези, които движат човечеството напред.
Просто защото умните, честните, надарените, образованите, добрите, почтените, съвестните и кадърните хора винаги са малцинство. Винаги. И това малцинство трябва да бъде уважавано, подкрепяно, пазено, насърчавано и защитавано, а не потискано, ограбвано, унижавано и изтребвано.
Тъкмо това отбрано по заслуги и избрано с просветен избор малцинство е истинският елит, а не онзи, който тарикатски откликва простолюдските щенията и прищевки.
И са съвсем очевидни, за този, който има очи да види, разбира се, нелепите твърдения на новите консерватори / които са толкова нови, колкото консерватори и обратното/ за либералния болшевизъм /пълен оксиморон, взаимно изключващи се понятия/ при условия, че същите тези консерватори отхвърлят един утвърдено от векове управление, заради нова порода вождове / все народняци едни такива/, и заради нов вид управление / всъщност позабравено старо. Управление пригодено за времени и лесно разпадащи се мнозинства. Което не е никакъв консерватизем, а тъкмо, пар екселанс, хептен, хасъл неговата противоположност – болшевизъм тоест.
...
Защо и как се случи така, че някой държави от развития свят решиха да отхвърлят своите отбрани прослойки и да ги заместят с простовати и недоучили, но иначе устати народняци - като се почне от Борис Джонсън, та се мине през Салвини / там имаше и един Берлускони/, за да се стигне се до Орбан и Доналд Тръмп.
Може би защото мнозинствата, речи ги болшевиките, придобиха самочувствие чрез обществените електронни мрежи, където всеки полуобразован полуумник или безумник може да изтряска своите щуротевини редом до съобщенията за истински научни открития и снимки от Марс, например от Любопиткото / Ма то не е ли т,ва постановка на Холивуд, а ?.../ Или защото, както в България например, някои полуграмотници могат да пробутат по Националната телевизия предавания за извънземните послания на Христос /леле колко вълнуващо/ и уверения за вредата от ваксините със съответните болестни последствия и непоета от никого медиатора отговорност.
Може би.
Или пък защото либералната демокрация /сякаш има и някаква друга/ доведе не само до общо повишаване жизненото равнище на хората, но и до небивала досега разлика на доходите между свъхбогати и относително бедни. /Да, ама законодателните начинания на Тръмп облагодетелстват богатите, не бедните и средната класа/
Може би защото половин век, че и повече възходящо развитие разглезиха развитите общества, които вече са с убеждението, че това развитие си е някаква даденост и „вече не сака напиняне”.
....
Струва си европейските интелектуалци, да изследват причините и за тази нова болшевишка революция, след като решиха да й се противопоставят. Макар и късно, макар и чрез чрез подписка на която едва ли някой да обърне особено внимание. / В България няма европейски интелектуалци, а доколкото ги има те не са интелектуалци /
...
Всяка епоха си има своето средновековие. Някогашното средновековие дойде след залинялата вече и християнизирана античност. Сегашното идва след либералната демокрация / да, има и друга – африканска/. След управлението на отбрани по заслуги съсловия. Сегашното идва със затвореното стопанство на Тръмп, със страхливото, обслужващо местните олиганрхии сгушване под стряхата на националните държави/ Италия, Унгария, Полша/ , с мафиотската васална зависимост, придружена с простащина, посредственост и „калинковизация” / България / , а също и с едно общо загърбване достиженията на разума и просвещението заради църквизма и национализма. Точно църквизъм, койно е много далеч от вярата и духовността. Сегашното средновековие идва с дълбокомъдри и задълбочени обсъжданици на наболели вселенски въпроси от рода на това колко дявола могат да се поберат на върха на една игла, колко пола има в Истанбулската Конвенция и кому точно принадлежат женските утроби – на Бога, на църквата или на държавата /и биха ли могли да бъдат определени като публична частна собственост/, тъй като при всички случаи те не принадлежат на жените, които поради естеството на естеството си са длъжни да раждат, а не да философствуват и абортират. Средновековие, което идва след Новата Болшевишка Революция /НъБъРъ/. Дано, ех, то премине бърже. Още повече, че има и добра вест. След като сключи договор за свободна търговия с Япония, Европейският съюз се готви да сключи такъв и със страните на АСЕАН – Асоциация на страните от югоизточна Азия. Там и Сингапур, да знаете. Следват Китай и Южна Корея. Тръмп да го свирка.
Аре стига толкова. Ако сте сте прочели вско дотук, вие сте от просветеното малцинство. Горко ви !

Още статии от този автор

Коментари