Плевнелиев - розичката върху сакото на тартора
Иво Беров
В нощта, когато Първанов спечели за пръв път изборите за президент на република България бях поканен, заедно с други журналисти в Националната телевизия за обсъждане на събитието.
„ С избора на този президент България ще остане за дълго време, ако не и завинаги в задния двор на Европа” – казах тогава. /надявам се, че националната телевизия пази запис от предаването /
Сега, когато Първанов напуска президенството се вижда,че съм бил изцяло и напълно прав. Ние сме в задния двор на Европа – най-бедната и презирана европейска страна. След Румъния. И след Гърция, въпреки финансовия й провал.
И се оказах изцяло и напълно прав не защото съм чак толкова вещ и прозорлив. / Е, в сравнение с днешните същества, които бълбукат по телевизорите наистина съм/
Нито пък защото Първанов е чак такъв антиевропейски злодей. Той не е чак такъв. Той не е чак и онакъв. Той просто не е никакъв.
При което изниква въпросът : „ Че защо тогава го избраха хората ? И защо толкова дълго време го подкрепяха? „
С очаквано неочаквания отговор : „ Ами тъкмо заради това. Го избраха и подкрепяха. Защото е никакъв. Нито такъв, нито онакъв. Даже се оказа, че не е и антинатовец „
Първанов беше избран за президент и беше одобряван като президент защото стана изразител на едно народно, или по-скоро едно простонародно настроение. Тежнение. /Сега му викат тренд/
Страхът от реформите. Недоволството от реформите на СДС и нежеланието тези реформи да бъдат продължени.
„ Стига вече, не щем силни личности, не щем вече да ни мъчат с разни промени, реформи и с всякакви страшни неща, не искаме чичо Торбалан, не искаме страшен президент, искаме някой обикновен невзрачен човечец, искаме сигурност и спокойствие, искаме да си я караме яваш-яваш, искаме си както по-рано „ – такъв беше всенародния поплак, който избра Първанов. Това, а не обстоятелството, че Петър Стоянов неуместно бил показала някакви си компромати през време на предизборните сблъсъци.
А Първанов с неговата посредственост и никаквост отговаряше напълно на всички тия простонародни тежнения.
За разлика от Желю Желев, който не отговаряше на представата за смел, решителен и целенасочен човек, който ще подкрепи докрай прехода от тоталитаризъм към демокрация въпреки неизбежните пречки и недоволства. И затова Жельо Желев накрая беше отхвърлен и от бившите комунисти и от демократите, без да въобще да прозре, че поради своята мекушавост и нерешителност не само забави, но и спря тъкмо онези промени заради които беше избран. И без да прозре отговорността си за Беровото безвремие.
…
Това, което сегашните политически наблюдатели и тълкуватели не проумяват е, че в България изборът за президент следва едни неизказани, но иначе доловими, предвидими и разбираеми обществени настроения. / Да не пропуснем Стоянов – неговият избор следваше негодуванието от Виденовия провал и търсене на хора, които ще измъкнат страната от блатото. Образ в който Стоянов добре се вписваше сравнително добре /
Това, което сегашните политически наблюдатели не съумяват и не смеят да направят е да оценят следствията от тези простонародните тежнения и умонастроения.
Да кажат повече или по-малко открито и ясно, че някъде през 1999 – 2000 година благодарение на реформите, извършени от решителни хора /човек/ България за пръв път отбеляза икономически прираст. Че благодарение на реформите този прираст се задържа цели десет години. Че България имаше възможност за много мощно стопанско развитие. И че тази възможност беше пропусната поради неосведоменост, необосновани страхове, и онази хорска особеност, която поради корист или притеснения наблюдателите се свенят да нарекат си истинското й име. А тя се нарича глупост.
…
Затова сегашната президентска смяна бива да се оцени тъкмо като отклик на онези обществени настроения, които са в основата на бъдещото ни развитие.
И доколкото обществените настроения, довели до избирането на Плевнелиев са пределно ясни и прости, допустимо е те да бъдат назовани по ясен и прост начин.
„ Ние си харесваме Бойко, искаме си Бойко, нека да му дадем още власт, та белким ни оправи” – това са обществените нагласи, довели до избора на Плевнелиев за президент на България.
Хайде да не си въобразяваме, че едно такова не особено внушително нещо като Плевнелиев би спечелил каквито и да било избори без Бойко Борисов.
Плевнелиев просто беше избран като негов. Това, че Плевнелиев, за разлика от своя „настойник” е образован, изискан и възпитан е нещо като гевезлък на тартора /кокетство на капото/. Червената роза върху черния му костюм. Обстоятелство, което тарторът със свойствената си прямота, която малцина се осмеляват да нарекат простащина, не пропусна да намекне в предизборните си прояви.
Така че –повече власт за Бойко.
…
Повече власт за Бойко. Което означава отново забатачване на реформите. И привикване със задния двор, като изконното европейско място за България. Унижение прикривано с тъпанарски съвети към богатите и охолните.
Повече власт за Бойко. Което означава и нещо още по-лошо. Смъкването ни надолу, към равнището на държавите от третия свят. И от четвъртия.
Защото дори в държавите от третия свят полицаите не се осмеляват да бият и да тормозят хората по улици и мегдани, пред очите на всички, ами гледат да е някъде на по-скрито.
Един ден преди досадните тържества около смяната на президента 20 /двадесет/ души полицаи се нахвърлят и пребиват бащата на Ралица – една девойка, която си е направила особена страница във фейсбук. Майка й пък държат окована с белезници два часа на студа за почуда и ужас на съкварталците й. След което претършуват и обръщат нагоре с краката всичко в апартамента им.
Защо ? Защото се усъмнили, че продават непозволени стоки. И намерили какво ? Намерили пет кутии цигари без бандерол.
Този полицейски произвол почти не беше отразен в националните медии. Защото националните медии бяха заети с копчелъците на почетните гвардейци и с разни дълбокоумни размишления от рода на това трябвало ли е съпругата на Плевнелиев да бъде там, където не е била, или пък съвсем правилно не е била там, защото не е трябвало.
А сега познайте каква точно страница е направила Ралица във Фейсбук. Ама от първият път познайте.
Браво. Познахте. Страницата й се казвала „Аз няма да гласувам за Бойко”.
Преди два-тру дена го написахме тук. Бойко Борисов ще превърне МВР в охранителна групировка на олигархията.
А какво общо има Плевнелиев с всичко това ? Ами нищо.
Той е розата върху сакото на капото. Гевезлъка на тартора.
Някой да посочи какъвто и да било признак, че не е така ?
