unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

5392 Посещения

Санкциите на Путин срещу Русия

Иво Беров

Санкциите на Путин срещу Русия

Мерките на Запада срещу Русия са да не се внасят стоки в Русия.

Мерките на Русия срещу Запада са да не се внасят стоки в Русия.

Изглежда тъпо. Но не е точно така. Защото е много по-тъпо, отколкото изглежда.

Западът със своите санкции /мерки/ не тормози обикновените руснаци, а олигарсите, докато Путин тормози тъкмо обикновените руснаци. Друг е въпросът, че обикновените руснаци, доколкото са носители на онази тайнствена руска душа, която ги кара да се прекланят пред най-чудовищните си потисници, не са чак съвсем обикновени.

Докато обикновените европейци са си наистина обикновени. Те си гледат работата, семействата, приятелите, любовниците, къщите, отпуските, печалбите, покупките, барбекютата /скарите/, успеха и въобще всички онези неща, които правят човешкия живот добър, приятен или поне поносим, ако не щастлив. За разлика от хората, които не си гледат работата, а огромните територии, изконното православието, душевната си възвишеност, всестранното си величие, кримнашмяшите си и въобще всички ония неща, които правят човешкия живот труден, опасен, налудничав, потискащ, „маняшки” и нещастен.

Като Путиновата мъст по никакъв начин не засяга онези висши политици на Европа и на Запада, които взеха решение да санкционират Русия, по никакъв начин не засяга богаташите, едрите производители. Путиновата мъст /санкции, мерки/ засягат дребните земеделци /едрите бързо ще се оправят/ от най-бедните и най-левичарски настроени европейски държави – Гърция и Португалия.

Още веднъж – Западът притеснява руските банкови олигарси – застрашава техните трансакции, техните пътувания и техния разкош.

Путин притеснява и тормози обикновените руснаци и дребните европейски земеделци.

Защо ? Как се стига до подобна учудваща несъразмерност и несправедливост.

Може би на това, че целта на западняците е да настроят руските олигарси срещу Путин, докато Путин иска да настрои дребните производители на Запада срещу собствените им управници. Ако е така, то веднага се разбира чия власт върху какво се крепи.

И в случая на пръв поглед изглежда, че Путин добре си е направил сметката.

Защото засегнатите руснаци ще си траят. Ще си траят в името на руската огромност, в името на изконното си православието, на душевната си възвишеност, на всестранното си величие,на  кримнашмяшите си и въобще всички ония неща, които правят човешкия живот, нетърпим, опасен, налудничав, потискащ, „маняшки” и нещастен.

Докато дребните европейски производители могат наистина да се разбунтуват срещу управниците си. Да изхвърлят залежалите си плодове и зеленчуци по пътищата, например. В името на работата си, на семействата си, на приятелите си,  на любовниците си, на отпуските, печалбите, къщите, покупките, и въобще всички онези неща, които правят човешкия живот добър, приятен и поне поносим, ако не щастлив.

Откъде у Путин тази злоба към бедните и това великодушие към богатите. Защо не забрани вноса на яхти и военни кораби /от Франция/, например, защо не забрани вноса на бижута, на скъпи мебели и автомобили, а забранява вноса на ябълки, домати и сирене ? Откъде у него подобно и коварство и вероломство ?

Отговорът на този въпрос е съвсем лесен за запознатите с живота Сесесерето и в Соца като цяло. Той е само с три букви. Първата е Ка, втората е Ге, третата е Бе.

А има и друга причудливица. Друга несъразмерност. Друго противоречие и дори смехория. Путин няма как да отвърне подобаващо на Запада, защото Русия нищо не произвежда и нищо не изнася, освен газ и петрол. / Това не са измислици на русофоб, това е изказване на Медведев, освен ако и той не е русофоб. Има го в Ютюба/ И следователно няма такива стоки, чийто износ Русия да забрани и по този начин да притесни Запада. Може да притесни себе си.

И тук започва разтягането на друг един величествен локум,  изговарянето на друга една светозамайваща лакърдия, набиването на друга една небивалица и приказването на друга една друга приказка за недорасли деца и недоразвити общества и държави.

Като липсвали били вносни стоки, руските производители щели били за запретнат тутакси ръкави и като едни ми ти стахановци да произведат всичко нужно за природонаселението, така че държавата освен велика, необятна и всичко останало, да бъде напълно независима от прогнилия Запад и капиталистическите акули.

Хрумването /идеята, лакърдията, приказката/ на изглежда на пръв поглед  сякаш да не е съвсем лишена от смисъл и следователно бива да се изпробва дали би се получило нещо от нея.

Само че така изглежда само на пръв поглед. И само на хора, чиято памет, ако въобще съществува, се е изродила до няколко опорни точки върху които би могла да се закрепи само много дива и първобитна комунистическа пропаганда Защото тази възможност не нова. Та отдавна е пробвана и изпробвана. Изпробвана е цели осемдесет години. Пробата носи названието Сесесере. Съюз на Съветските Социалистически Републики.

Именно Сесесерето - Съюзът на Съветските Социалистически Републики беше отделен от света и си произвеждаше всичко сам за да бъде независим от капиталистическите акули /е, схемите, чертежите и познанията - ноухаутото тоест крадеше от тях съвсем безогледно и безсъвестно –нали са акули/. СССР си произвеждаше собствени автомобили, хладилници,  перални, телевизори, собствено всичко и дори собствена кока-кола под наименованието Байкал.

Между другото заради същата партийна линия – независимост от капиталистическите акули в България беше построен безсмисленото, безнадеждно, изцяло губещо и внасящо руда от Аржентина чудовище Кремиковци.

Родното откъснато от света производство и в Сесерето, и в България произведе вечнозеления виц : Какво е това – голямо, грозно, скъпо и не рита ? – съветска /българска/ машина за ритане.

И съветската промишленост, който произвеждаше всичко произведе липса на всичко, с безкрайни опашки за всичко.

Чудатото, объркано и обърнато надолу с главата обществено съзнание на руснаците /повечето руснаци/, възприема обаче ония диви времена на блатен застой и стопанско безумие /подминаваме липсата на свобода и човешки права/ като времена на разцвет.

Което по някакъв жесток начин онагледява старата мисъл, че който не помни, или не опознава миналото, си го среща отново във вид на бъдеще.

...

Хайде да оставим Сесесерето –отдавна беше, никак не се помни, всеки си го представя както му е изгодно. Ама не помните ли началото на тази година, бе уважаеми овластени кагебисти ? Още тогава ограничихте вноса на месо. И какво стана милички, не помните ли ? А не помните ли какво не стана ? Ами никакво увеличение на родното производство не стана. Стана онова, което винаги става при такива случаи. Цените скочиха милички кагебистчета, цените скочиха, не руското производство. И то без всякакви чужди санкции. Скочиха с 8.85% още през първото полугодие на 2014 г. /данни на Швейцарската банка/ . Само един малък недостиг в предлагането на плодове и зеленчуци,  доведе до скок на цените през първото тримесечие на тази година с 16 % /по данни на Райфайзен банк/. Пак преди путинските санкции. А след тях ?

И човек никак не трябва да е никаква Ванга, врачка, Швейцарска банка, или носител на Нобелова награда по икономика, за да се досети какво следва след путинските контрамерки . Недостиг, рязко поскъпване на стоките, черен пазар и контрабанда. Да, от тях ще пострадат дребните и средните земеделци в някои европейски страни, ще пострадат и обикновените руснаци. Но ще има и такива, които ще забогатеят. Митничарите от границата с Беларус – това със сигурност. И висшите чиновници около Путин, които отговарят за вноса – това също със сигурност. И самият Путин – това също със сигурност. Защото внос пак ще има, само че контрабанден.

...

А да, щели да внасят плодове от Бразилия и Аржентина. Като при вица за портокалите. Малко тъпичък виц, но забавен. Летели ято портокали и си пеели „Ния сме ято портокали и отлитаме на юг. / В случая с южноамериканските портокали – на изток/ Видяло ги едно лайно, литнало нагоре и се присламчило най-отзад към ятото. На водача на портокалите обаче му замирисало, извърнал се, видял лайното и му подвикнал : „Какъв портокал си ти бе, я да се махащ оттук”. „Е, някога и аз бях портокал” – възразило лайното.

И не че плодовете от Аржентина и Бразилия ще се вмиришат като бившия портокал, докато долетят до Русия. За тая работа си има хладилници. Само че това разхлаждане е скъпо. И въобще дали овластените руски кагебисти са изчислили колко поскъпва всичко внесено от Аржентина и Бразилия...

...

Русия може истински и болезнено да засегне развитите страни единствено и само ако спре газовото и петролното кранче. Това е най-силното й оръжие. Всъщност единственото й оръжие. И не че тя не си служи с него. Не че не го размахва непрекъснато.

Всичко, което постигна Путин по време на управлението си – политическа си сигурност и спокойствие, относителното увеличение на доходите – то всъщност и това е всичко, което постигна, Путин го постигна благодарение на петролните си и газовите си тарикатлъци и изнудвания.

Само че той не може да стреля с това свое единствено оръжие. Не може да спре доставките на петрол и газ за Запада. Защото единствено от Запада може да си достави това, без което съвременният свят е невъзможен и немислим – високите технологии. В това отношение дори Китай е все още недоразвита държава – китайците засега „завиват бурми и гайки „, образно казано, всичко произведено там е по западен образец.

И точно в това отношение новините за Путин са много лоши.

В началото на тази година САЩ освободиха един, един само процент от петролните си запаси. Сетнините от тази стъпка бяха неочаквани и поразяващи за всички, но най-вече за  Путин и Русия най-вече. В Ню Йорк нефтените фючърси /предварителни сделки/ паднаха с два процента и достигнаха 98 долара за барел. За Русия, която разчита на цена 102 долара за да закърпи бюджета си това означава бавна стопанска смърт. И не чак толкова бавна.

Тук по-скоро е важен знака, все пак. А той показва, че Русия не може да си позволи да играе ва банк, тоест да стигне до край в залаганията, в лъготенето, в изнудванията и в блъфовете си. Тя вече е стигнала докрай. / Говорим за стопанските залагания, военните безумици са друго нещо/.

И това не е всичко. Новините за Путин ще стават дори по-лоши. Европейските държавници, колкото и да изглеждат мижави, мекушави, разединени и объркани, никак не са тъпи. Още преди войната в Украйна те започнаха да влагат достатъчно пари за енергийната си независимост. Предвиждаше се тя да бъде постигната най-много след 15 години. Сега, след войната в Украйна, парите, които европейските държави влагат за научни изследвания в областта на енергетиката са вече  огромни. Само за складиране на електроенергията, така че разпределението й да не зависи от вятъра и от слънцето, в близките десет години ще бъдат вложени 100 000 000 /сто милиарда/ евро. Само за това. Огромни пари се влагат дори за такива изследвания като 98 процентно усвояване на слънчевата енергия на основата на съвременните достижения в квантовата механика /досега се усвояваха най-много 30 процента/. Дори ако тия проценти станат примерно 60, а не 90 – и Русия вече я няма. При всички случаи тази Русия е обречена. Путин, обаче не си дава сметка за това. Той, както го каза и Меркел,  живее в друг свят. Живее в началото на 19 век – в годините когато Русия превземаше Кавзак. А съвременният свят е друг, съвсем друг.

...

Развитият съвременен свят – това е творчество, съзидание, образование, производителност на труда, съревнователност /конкуренцията/, наука, познание /ноу хау/, компютри и високите технологии.

Сегашните производителни сили не идват от индустрията, която развитите страни предпочитат да избишкат в третия свят – това за сведение на някои нашенски умници, които още живеят със стопанските разбирания на Сталин и вопият за реиндустриализация. В днешните индустриални гиганти става първобитното заваряване и завиване на бурми и гайки. Истинското развитие, истинското производство става в НАСА и ЦЕРН. Колите, компютрите, мобифоните и самолетите не се произвеждат, въпреки привидностите, из пръснати по целия свят цехове, те се произвеждат в научните лаборатории на Запада, под най-строга тайна, зад четири-пет дувара.

За всичките години на своето управление Путин не вложи огромните печалби на Русия от нефт и газ в творчество, съзидание, производителност на труда, съревнователност, познание, образование, наука и високи технологии. Той ги вложи в завоевателни войни

/ и колко пари само даде после на чеченските вождове, за да мирясат / – вложи ги в олимпиади, в лесна слава, вложи ги в безумната си пропагандна машина, вложи ги за утвърждаване на властта си, вложи ги за прочутото вертикално управление, за печалби на олигархията си, а също за временното, несигурно и нищожно увеличение на пенсиите и заплатите. Толкоз.

Защо ли. Защо не използва смислено огромните човешки и природни дадености на Русия ? Ами просто защото е едно тъпо ченге и нищо повече. Толкова си може. Това знаят кагебистите, това правят.

Да, прочутият Путин, великият Путин, когото в Русия боготворят, за когото правят филми, пишат песни и стихотворения и възхваляват като велик държавник е просто едно тъпо ченге, което обрича страната си  на вечно пребиваване в блатата на третият и четвъртия свят, в света посредствеността, верската нетърпимост, мързела, тунеядството, злобата и военщината.

Впрочем, това са грижи, кахъри, тегоби, дертове, притеснения и възторзи на техния си особен руски свят. Би могло въобще да не се обръща внимание на цялата тази психопатология, ако Русия не беше толкова нападателна, ако не снабдяваше развития свят с нефт и газ / зависимост, която до десетина години вече няма да съществува/ и ако не притежаваше атомна бомба.

Важното е по какъв начин този сблъсък между съвременните развити държави и изостанала Русия ще се отрази на България. И къде е мястото на България в този сблъсък.

Разбира се, българските путинолюбци горко ще завопият за злочестините, които ще се стоварят върху страната ни след путиновските. Но техният многострадален вопъл нито ще има особен отзвук, още по-малко пък смисъл – българският износ отдавна вече е насочен към Европа.  И точно сега можем да оценим колко ценна е това пренасочване от изток към запад – просто Путин няма как да изнудва България.

И нека между другото уточним, че България никак не е пострадала от загубата на „огромните руски пазари” – това е лакърдия на която могат да повярват само недораслите наследници на дядо Вазовите чичовци. Чичовци, които някогаш, пред географската карта се дивели пред руската огромност. Съвременните чичовци и чичкови червенотиквеничковчета би трябвало да проумеят все пак, че платежоспособните руснаци не са толкова, колкото платежоспособните холандци или италианци, просто защото са много по-малко от тях. Че „огромният руски пазар” е много по-свит от този на Италия, например / вижте БВП на двете страни и го разделете на глава от населението /. За Европа като цяло да не говорим - разликата между двата свят в това отношение е убийствена.

Що се отнася до външната ни политика нещата не са толкова сложни – поддържаме развития свят без да избързваме като теле пред майка си – нито сме особено могъщи, нито имам миналото, възможностите, самочувствието и самоувереността на поляците.

...

Що се отнася до вътрешната политика, като съобразяване и обвързаност с околния свят, нещата пак са ясни. Развитие на производителността, съревнователността, образованието, науката и високите технологии на основата на справедливостта /създаване на правова държава, промени в съдебната система/ и отърсване от  корупцията. Съвсем най-общо казано.

Тук, обаче, свършва ясното. Оттук нататък започва мътното.

Защото този, който отново се готви отново да властва, обясняваше на студентите, че е по-добре да гледат овце, защото Европа търси „овчо” и че за целта нямат нужда от „вишо”. „ Вишо” в смисъл висше образование. А пък доскорошните властници дори променяха българското законодателство в угода на изостанала Русия.

Добре, че има все пак и Реформаторският блок.