unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

2369 Посещения

С извинение и без извинение

Иво Беров

                           С извинение и без извинение


Обединиха се, бе...Обединиха се ! „Сбъдна се мечтата на идиота”, дето беше рекъл Остап Бендер.
Не се обединиха срещу подкупността, продажността, престъпността, беззаконията, бедността, несправедливостите, лъжите и останалите бедствия връхлитащи върху обществото ни.
Обединиха се срещу Истанбулската конвенция и измислени джендъри. И леви, и десни, и либерали /доколкото въобще ги има/ , и консерватори /доколкото въобще са такива/. Се обединиха. И християни, и мюсюлмани, и Светият Синод /речи го Синедрион/, и Мюфтийството също. Се обединиха. Ама пак не беше съвсем баш обединение. Някакви депутати от ГЕРБ полугласно нещо промърмориха, че нямало в Конвенцията джендъри. Костов рече, че като не я ратифицираме се отдалечаваме от Европа, ама да не го въвличат в тая тема. Едно еврейско вероизповедание също се обяви за подписването на конвенцията. И някакви гласчета от Демократична България също се подочуха. И част от клетите фейсбук писачи също възнегодуваха и се разграничиха от общата псевдоборба за защита на псевдобългарските псевдоценности.
Ама тоя път нема лабаво, дето викаше Тодор Живков. Тоя път се обединиха всички. Всички политически сили, всички вероизповедания, пък и всички почти клети фейсбук писачи. Се обединиха. И журналята, и политолозите, и социолозите, и обществолозите, и всичколозите. И ония от Демократичната България – десебарите и дабългаристите тоже. Също. И те в общия кюп. Всички, бе ! Едно гласче не се чу против българските национални интереси.
Обединиха се в изконното право на българските шофьори да си спят в кабинките, е не в клетите френски хотели, които били скапани / Щот, нали, Франция е известна със скапаните си хотели, рийшли / .
В изконното право на българските работодатели да осигуряват шофьорите на минимална заплата и в изконното право на същите тия шофьори да ползват осигуровките на френските си колеги, осигурени от френските работодатели. И в изконното право на българските шофьори да негодуват не срещу своите работодатели, а срещу Макрон. Та да поддържат и те, и всички ние да поддържаме българската превозваческа сила и мощ. И успяхме. Успяхме, бе ! Да отложим неизбежното. Може би, едва ли не.
По-бе-да, да живей България, пущай Дунавското.
Да живей... Отива победителят в някой международен паркинг да пренощува. Настане вечере, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен. Европейските шофьори се настаняват по хотели и мотели и канят българските си колеги на по бира.
- А, не- дума гордо българският шофьор, муа куше у кабин, аз ще си спя в кабината /нали всички парлевуфрансе/.
- Пуркоа ? – пита чуждоземският шофьор.
- За да защитя българския национален интерес, милите си работодатели и родното ми отечествено превозвачество – дума гордо българският шофьор, ако знае чак дотам някакъв език, макар че няма начин да го знае чак дотам
- О кей – дума чуждоземският шофьор, гуд лак, бон шанс.
Дума той и се усмихва на нещо си.
А то е ясно какво е нещото. Разбрал е чуждоземецът. Няма начин да не е. Не е чак толкова тъп, макар и французин, или германец, или каквито са те там. И си е рекъл с презрително-снизходителна усмивка „ Клетите източноевропейци и какви бяха..., а българи. Спят по кабините, горките „.
И нашият българин не е тъпанар, макар и българин. Разбрал е защо се подхилква чуждоземецът. Ще му се да подвикне „ Кво ми се хилиш бе, жабар”, ама не му подвиква. Не смее. Ще посмее после, в България, когато започне да се хвали на три ракии пред аверите си.
Та отива чуждоземският шофьор в хотела, съблича се, изкъпва се, облича пижама, изтяга се, гледа телевизия. Нашият пък се свива в кабината.
„Мисли си бай Ганьо от кого да узнае де живее Иречек, нашият историограф. Иречек е живял в България, обича българите, ще иде бай Ганьо у него: "Добър ден" - "Дал ти бог добро" - и може да го покани в къщата си; защо ще си дава паричките по хотели?-
Пише Алеко преди доста повече от век. И ето го след доста повече от век нашенецът в кабината. Малко е мръсничък, малко му е неудобно /или пък доста/, малко му е студено /или пък доста/, но той си е приготвил одеялца. А пък зима все пак, през нощта му се допикава, появяват му се разни малки и големи нужди. С извинение и без извинение. И отива той в химическата тоалетна. Ако има такава. Ако няма – в храстите. И после се подмива с шише вода. С извинение. Или пък не се. Без извинение. Подобно на Борат, от филма за Борат. Измисленият казахстанец. Дето май не е съвсем измислен и не е изцяло казахстанец, а и българин донякъде.
На сутринта шофьорите се събуждат. Онези от гейската Европа и от жабарската Франция – в хотелите, нашите – в кабинките. Едните си мият зъбите и всичко останало в банята, после закусват в хотелската закусвалня, после си пият кафето в уютното хотелско кафене. А нашите ?
Нашите – знае се. С извинение и без извинение.
И все пак им е обидно, макар че не си го признават. Но не се обиждат на любимите си отечествени работодатели. Обиждат се на Европа. Обявяват я за гейска. Обиждат се на европейските политици. Обявяват ги за хрантутници и чиновници. Обиждат са на Макрон. Обявяват го за макарон. /Остроумие/.
И пак им е кофти, и пак им е чоглаво. Защото си знаят – изложили са се точно пред ония, пред които най-не им се ще да се излагат. Тогава се задействат уравновесителните устройства. Компесаторните механизми тоест. По Фройд. Забучва си превозвачът родния трибагреник връз кабината. Трибагреникът се развява ли развява, превозвачът пък се гордее ли, гордее. Татуира си Ботев и Левски на гърдите. И на прасците. И на други места. С извинение и без извинение. Клати хоро в ледени реки. Друса Дунавското в Брюксел. Смуче ракия и псува. Европата като цяло, жабарите и Макрон в частност. Защото е горд българин. Отстоял е националните си интереси. Изконното си право на самоунижение.
Сбъднха се мечтите на идиотите. Които ще стават все повече. Идиотите. И все по-идиотски ще стават мечтите им. Затова пък все по-често ще се обединяват. Около все по-идиотските си мечти. 

Още статии от този автор

Коментари