unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

3445 Посещения

Тъмна черква, кьорав поп, ситно евангелие

Иво Беров

                  Тъмна черква, кьорав поп, ситно евангелие

                                 / обкръжени от действителност /

   Първата приказка, първото послание на новия ни президент беше за достойнството. Щял бил да върне достойнството на българите и на България. /Без да уточни къде и как точно България и българите са изгубили достойнството си/. Тези свои приказки за достойнството новият ни президент ги изприказва по един достоен начин. Или по-скоро по начина по който са си представят изразяването на достойнство читалищните дейци от края на 19 век, някои български президенти от първата четвърт на 21 век и водещите на севернокорейската телевизия. Изпъчени напред гърди, леко изпружена назад глава, задрезгавял от съзнанието за високата отговорност глас, телодвижения като след поглъщане на бастун, задушевност като при селска вечеринка и поглед вперен в ония безутешни далнини, където се е изгубило и скита немило-недраго клетото българско достойнство.

И всъщност да, българското достойнство наистина беше смачкано. България наистина беше унизена. Ама не някога в прежни времена и някъде си там, в безутешни едни далнини, а миналия месец . Когато председателят на Европейската Комисия Жан Клод Юнкер заяви, че Румъния трябва да влезе в Шенген. Без да спомене България.

   Клод Юнкер не ги говори тия неща за да се намира на приказки / както политиците, които говорят за загубеното българско достойнство /. И не е нужно да си кой знае колко изпедепцан в политиката разбирач, за да се досетиш. Това е подготовка за Европа на различните скорости и различните области. Румъния ще бъде поканена вътре, в средището, България ще бъде избутана из кюшетата. Румъния тръгва на първа - втора скорост и ще върви напред, България тръгва на задна и ще върви съответно. Обидно, много обидно. И не е само обидата. Намаляват, изчезват, губят се възможностите страната ни да влезе на само в Шенген и в Еврозоната. Губят се възможностите да влезе в общ европейски енергиен съюз, което означава милиарди левове печалба от по-ниски цени на нефта и газа, губи се вероятността да влезе в европейски банков съюз, което означава сигурност на вложенията и застраховка срещу нова КТБ, губи се вероятността за общ прокурорски надзор, което означава решителна разправа с корупцията.

И хайде сега да видим какво направи президентът на България за да защити достойнството на България. Дали заяви, че сме толкова заслужили, колкото и румънците да влезем в Шенген, дали рече, че оттук нататък трябва да се постараем да тръгнем напред, вместо да даваме на задна ? Да видим, ама няма какво да видим колкото и да гледаме. Тъмна черква, кьорав поп, ситно евангелие, нищо се не види. Президентът иначе си представя той достойнството. Изпъчени гърди, изпружена глава, занесен в сияйни бъднини поглед, селска вечеринка.

Добре, да го оставим президента, да видим най-овластения човек в България – министър-председателят ни. И там същото. Кьорав поп, ситно евангелие, тъмна черква, види се нищо. И на него не му пука. Даже още по-не му пука. Той ще си допостроява магистралите и ще си я поддържа устойчивостта /стабилността/.

Да видим тогава човека, който точно от тия работи би трябвало да се вълнува. Министърката на българското председателство на Европейския съюз Лиляна Павлова/сик, това пък министерство как го измислиха/. Нея пък я вълнуват помещенията и сградите. „Много важно е също, когато България поеме председателството от 1 януари 2018 г, страната ни да има готовност и "от гледна точка на инфраструктура, на помещения, на сгради" – заявява тя по Националната Телевизия. Инфраструктурата, това ясно – магистрали. Ама помещения и сгради –това пък защо ли ? Да има къде да се ширят чиновници и политици. И още нещо вълнува уважаемата госпожа. Европа да продължи да дава пари и след 1920 година. „ Давай чиче, давай, бе чиче, един кофа кюмюр, бе чиче”, както се пее в Чичовото хоро, всъщност е откраднато от сръбски филм за цигани. Това е то. Кръгозори…

И още едни кръгозори. ПатрЕотични, този път, по предумисъл триморски. Би трябвало да се очаква точно патрЕотите да са най-обидени и засегнати от това, че България е пренебрегната и подмината. Нищо като такова, обаче. Други ги вълнува тях. Дивото къмпингуване. Казармата. Която в социалистическия й вид беше многократно по-дива и безполезна от дивото къмпингуване. Да не говорим за битовия нацизъм проявен в тъпанарски снимки.

Външият ни министър да се е нещо поразвълнувал и позасегнал ? Тоя пък кой беше…

Медиите ?.... журналистите ?...Обществото ?...Опозицията ?

Ко ? Тъмна черква, кьорав поп, ситно евангелие, нищо се не види, даже евангелието го няма, някой го е отмъкнал.

Имаше едни дето щяха да бъдат представители на 300 000 души привърженици на истинска проевропейска политика.

Имаше, вече ги няма. Вече нищо не представляват, даже себе си. И понеже са дългосрочен проект дългосрочно нищо няма да представляват.

Поради политическата глупост, суета, високомерие и недалновидност на един ХИ и едни около него. Това, че отхвърлиха подадената им от Радан Кънев ръка беше съдбоносна грешка. Но има и по-лошо. По-лошото е, че не осъзнават тази грешка, за да започнат отново нещо смислено. Няма мърдане. Обкръжени сме от реалност, това е.

Коментари